Присъда № 40 от 30.10.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 82/2024
- Вид
- Присъда № 40
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 40 от 30.10.2024 г. по НОХД №
1682/2024 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - В.Т.
С тъжба от Н.В.Н., с ЕГН**********, от с. К., обл. Р., е повдигнато обвинение срещу А. Т. С. - родена на **** г. в гр. В.Т., с постоянен адрес ******, българска гражданка, със средно образование, разведена, неосъждана, работеща, с ЕГН **********, за това, че:
- В периода 15.08.2019 г. – 31.12.2019 г., при условията на продължително престъпление, с цел да закупи за себе си имотна облага въвела и поддържала заблуждение в Н.В.Н. с ЕГН **********, от с. К., обл. Р., с което причинила имотна вреда за сумата от 50 000 лева, като причината за вредата е в особено големи размери и представлява особен тежък случай – престъпление по чл. 211, вр. с чл. 209, ал. 1 от НК, - На неустановена дата в периода 01.01.2020 г. – 20.01.2020 г., присвоила чужди недвижими вещи - златни накити, принадлежащи на Н.В.Н., с ЕГН **********, от с. К., обл. Р., поверени й да ги пази, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
В тъжбата се твърди следното:
Тъжителят е вдовец от доста години и се занимава също много години със селско-стопански бизнес. Бил е регистриран като земеделски производител в МЗХГ и органите му като такъв, и в това си качество към 01.10.2019г. е притежавал 53 крави, които са били използвани за млеконадой, производство на млечни продукти, месо и пр., както и за прираст на млади животни.
През 2017/2018 г. той се запознал с подсъдимата, и двамата установили интимна връзка, като ту Н. ходел във В.Т. при С., ту тя му гостувала в с. К., където се намират и този адрес на Н., и където живее и в момента, освен когато е извън пределите на България.
А. С. започна да убеждава Н. Н. да се съберат и да заживеят заедно, за което му предложи той да ликвидира бизнеса си с животни, да помисли за ликвидация на имотите си на село (с. К., обл. Р.нска), евентуално да заключи заем и да бъде закупен апартамент във В.Т., който те двамата да обзаведат и да заживеят заедно. Същевременно обаче С. укри от Н., че самата тя има много задължения към различни кредитори - банки, фирми за отпускане на бързи кредити, като: CrediYES, EASY Credit, Фреш Кредит, Юробанк България АД и др., въпреки че не работи никъде .
След като Н. заминал на път и оставил парите и накитите си на С., последната реши, че е дошло време да покрие своите задължения към банките и други кредитори, като покрила дори и задълженията на едната от сестритите си (Радка); закупила автомобил за сина си (който е от предишен брак на С.), и заживяла спокойно, докато Н. Н. пътува.
1
В тъжбата се съчи, че горната фактическа обстановка говори за извършване от страна на подсъдимата А. Т. С., ЕГН **********, с адрес:
*****, ******, на престъпления по чл. 211, във вр. чл. 209 - измама в големи размери, като е въвела в заблуждение Н.В.Н., че ще създадат семейството и за целта той трябва да приключи с бизнеса си с животни, които е имало до момента; Да сключи заем с кредитна институция; Да оставите при нея на съхранение събраните суми, златните си накити и закупеното обзавеждане за бъдещо общо жилище, след което е обсебила (присвоила) сума в размер на 44 000 лева, златни накити, собственост на Н. Н. и закупеното частично обзавеждане за жилище - престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Сочи се, че престъпленията са извършени в съвкупност, като деянията са извършени в условията на пряк умисъл с отегчаващи вината обстоятелства несъобразяване с моралните ценности на обществото, рязко прекъсване на отношенията с Н., след постигане на вредоносния за него резултат, и цинично, дори нагло отношение на подсъдимата С. към извършените действия, което представлява неуважение към личността и общоприетия ред в страната и действието на законодателството, предвид което на основание чл. 81 от НПК с тъжбата се повдига обвинение от името на Н.В.Н., ЕГН ********** от с. К., съдебен адрес: гр. Р., ***** - чрез адвокат С. С.ов, срещу лицето А. Т. С., ЕГН **********, с адрес: ******, за това, че за периода 2019 г. - 2020 г. е извършила измамливи действия спрямо Н.В.Н., като го е включила в заблуждение относно описаните по-горе обстоятелства с цел да се набави за себе си и за своите близки (сестра си и сина си от предишен брак), и е обсебила сумата 44 000 лв., златни накити на стойност 9 000 лв. и частично домакинско обзавеждане на стойност 6 000 лв. - престъпления по чл. 211, във вр. чл. 209 и чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което с тъжбата се моли да бъдат призовани на съда и съдът да наложи на подсъдимата А. Т. С. наказание „Лишаване от свобода“ около максимума, предвидено в НК.
С тъжбата на основание чл. 45 и сл. от ЗЗД, от името на тъжителя Н.В.Н., се предявява иск срещу А. Т. С., ЕГН ********** с адрес: гр.В.Т., ******, да му заплати СУМАТА 59 000 лв. (петдесет и девет хиляди лева) нанесени имуществени вреди в резултат от деянията на подсъдимата, ведно със законната лихва, започваща от 01.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и създавате деловодни разноски по производство.
След дадени указания от съда, е направено уточнение към тъжбата относно датите, на които са твърди, че са изпълнени отделните действия, както и се уточняват златните накити, които са твърди да са предмет на престъплението по чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК.
Съдът счете, че така предявените граждански искове с тъжбата отговарят на изискванията на НПК и ГПК, предявени в предвидения от закона срок от активно легитимирана страна, поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане в основата на наказателното производство, поради което с протоколно определение от 11.03.2024 год. приема за съвместно 2 разглеждане в основата на наказателното производство предявения от Н.В.Н. граждански иск срещу подсъдимата А. Т. С. за сумата от 59 000 лева /петдесет и девет хиляди лева/, от които 50 000,00 лева представляват обезщетение поради му имуществени вреди, поради на извършено от подсъдимата престъпление по чл. 211, във вр. чл. 209, ал. 1 от НК и 9000,00 лева, представляваща обезщетение по причина на имуществени вреди, вследствие на извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1, от НК, ведно със законната лихва от датата на вредата – 01.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото определение съдът конституира Н.В.Н. в качеството му на граждански ищец.
В съдебно заседание повереника на частния тъжител поддържа обвинението. Излага доводи за съставомерност на действията от обективна и субективна страна, като се счита, че същите са доказани от обективна и субективна страна от събранието в хода на делото твърдение. Считайте, че обстоятелството, че по делото в съобщението не се доказва съжителство на семейни начала и предвижданията на полицията и прокуратурата в гр. В.Т., моля съда да прекратите производството и да върнете делото за продължаването му и преобразуването му като дело от общ характер. Сочи, че ако се стигне до присъда по загубата на спора по реда на частното производство, счита, че гражданският иск е доказан.
Тъжителят лично поддържа заявеното от повереника му.
Защитникът на подсъдимата – адв. К. от ВТАК, намира обвинението за неоснователно и моли съда да установи оправдателна присъда. Излага обстойни доводи за несъставомерност на действието от обективна и субектна страна. Моля съда да оправдае подсъдимата по всички повдигнати обвинения и моли съда да отхвърли гражданския иск, като неоснователен и недоказан, тъй като като неоснователност на главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за забава, като моли и той да бъде отстранен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателство, намери за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А. Т. С. е родена на **** г. в гр. В.Т., с постоянен адрес гр.
В.Т., *****, българка, български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, работеща, ЕГН **********.
От доказателството по делото се установява, че тъжителят Н. Н. и подсъдимата А. С. през 2019 г. се запознали по интернет. Тъжителят живеел в с. К., заедно със своята майка – св. И., където отглеждали животни, а подс. С. на квартира в гр. *****
Видно от приложените по делото писмени доказателства – служебни бележки от 14.01.2019 г., от 30.09.2019 г., както и приложените данъчни декларации, от отглеждането на животните и продажбата на млякото, тъжителят е получил доходи, като за периода октомври 2018 г. – септември 2019 г., например е получил 12 075 лева.
3
В последствие двама се сближиха и тъжителят започнал всеки ден да пътува до гр. В. Т., където гостува на подсъдимата С.. През деня се върнал в с.
К. , грижел се за животните и след което пак се върнал при С.. Няколкократно Н. водил подсъдимата С. в дома си в с. К. , където живеел с майка си, като през есента на 2019 г., тъжителят представи подсъдимата С., като снаха на своята майка и споделил, че имат планове да си купят апартамент в гр. Свищов. По този повод тъжителят започнал да разпродава животните от стопанството, като продал общо 54 крави.
Освен в жилището тъжителят участва в ремонта и обзавеждането на заведение, което стопанисвало „НИК Казанова“ ЕООД, представлявано от сина на подсъдимата С. – Н. К.. Заведението се намираше в гараж в близост до жилище на С., като тъжителят участваше в ремонта и обзавеждането на това.
Направила конструкция за поставяне на тента пред заведението и закупил и различни електроуреди.
Видно от приложения трудов договор от 14.02.2020г., тъжителят постъпи на работа при ЕТ „Румяна Хинкова“, на длъжност – шофьор на товарен автомобил за международни превози.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Не се доказва твърденията в тъжбата, че С. е въвела Н. във заблуждение, че ще си купите жилище в гр. В. Т.. Единствено свидетеля Г. Н. (брат на тъжителят) бегло заявява в показанията си пред съда, че брат му и С. са си говорили, като А. му е казала, че ще си намерят жилище в Т.. Заявява, че в един момент разбрал, че брат му искал да тегли кредит, за да си купят апартамент в Т., но не знае дали е теглил кредит. По делото няма други данни и доказателства, от които да се направят дори и предположение, че С. е заблуждавала, че желае да си закупят с Н. апартамент и то със негови средства. На следващото място не се доказва конкретен акт за имуществено разпореждане в следствие създадена неправилна представа за условията или основанието на това, от което е взето решението за разпореждане и да е настъпила имотна стойност.
В случая се въвежда в заблудение, че подсъдимата е заблудила тъжителя, че ще живее на семейни начала, за да може той да се разпореди със своето имущество. По делото обаче не се събраха доказателства, че е налице твърдяното въвеждане в заблуждение, тъй като като в основата на производството както в досъдебното производство, така и в предходното коментари на селото от друг съдебен състав, се доказва, че всички тъжителя и подсъдимите са живели на семейни началото. Обстоятелството, че се е налагало тъжителят да си ходил до село К., за да се грижи за животните, с които е останал обратно към онзи момент и след това се е върнал във В.Т. не, че всички те не са живеели заедно на семейни началото. Доказа се, и че заедно са живеели в апартамента на С. в кв. „Чолаковци“. Очевидно тя не го е заблудила, че ще живее с него на семейни начала. Налице са и доказателства, че тъжителят е представен пред семейството си (майка си) подсъдимата С.
4 като бъдеща снаха.
Дори и да се приеме, че тъжителя е имал някакви очаквания за бъдещ съвместен семеен живот с подсъдимата и се е почувствал измамен, след като тя го е напуснала, следва да се има предвид, че не всеки път въведеното в заблуждение е престъпление „измама“ . За да е налице измама по смисъла на чл. 209 от НК е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към извършване на правно значимо поведение, тоест да извърши нещо, да плати нещо или да пропусне да извърши нещо, тоест следва да има причинна връзка между заблуждаване на конкретното лице и настъпване на имуществената вреда. Тази причинна връзка се изразява в това, че в следствие на заблуждението в адреса се формира невярна представа за релевантни обстоятелства от значение за упражняване на имуществено разпореждане. В следствие на тези неверни представя, адресът следва да е предприел такова имуществено разпореждане, като в резултат от това му разпореждане, в крайна сметка се стига до настъпване на имотна вреда, а в случай на подобна причина връзка отсъства.