Решение № 131 от 13.10.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Кърджали, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Кирил М. Димов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20235100500231 по описа за 2023 година

Производството е по чл.17, ал.5 от ЗЗДН във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 30/18.07.2023 г., постановено по гр.д. № 75/2023 г. по описа на Районен съд - Ардино, срещу въззивника С. М. Ю. са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо И. С. А. – да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да приближава самата нея на разстояние по - малко от 20 метра за срок от три месеца, както и срещу въззивника И. С. А. са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо С. М. Ю. - да се въздържа от извършване на домашно насилие, както и да приближава самия него на разстояние по - малко от 20 метра за срок от три месеца. С решението съдът е наложил на всяка една от тези страни – на С. М.

Ю. и на И. С. А., „глоба“ в размер на 200 лв., осъдил ги е да заплатят по сметка на Районен съд - Ардино държавна такса в размер на 25 лв., както и всеки един от тях да заплати на насрещната страна направените по делото разноски в размер на 600 лв. Въз основа на решението са издадени Заповед за защита № */**.**.**** г. и Заповед за защита № */*.*.**** г.

1

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката И. С. А., която чрез представител по пълномощие - адв.Т. К., го обжалва обжалва в частта, с която са й наложени мерки за защита от домашно насилие и е издадена заповед за защита от домашно насилие спрямо С. М. Ю.. Сочи се в жалбата, че в нарушение на процесуалните правила, в производството по спорна съдебна администрация, каквото е производството по ЗЗДН съдът е допуснал и разгледал недопустима насрещна претенция по ЗЗДН на С. М. Ю.; описаните в молбата на С. М. Ю. факти, от които последният извежда искането си за защита по реда на ЗЗДН, не били потвърдени в подадената от молителя декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства и напълно се опровергавали от изнесеното от св. С. И. и св.А. И.. Искането на жалбодателката е въззивният съд да отмени обжалваното решение в тази му част и да му присъди направените по делото разноски за две съдебни инстанции.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна С. М. Ю. не е представила възражения по жалбата.

Недоволен от така постановеното решение е останал и жалбодателят С.

М. Ю., който чрез представител по пълномощие - адв.Д. Х. от АК-Кърджали, го обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се в жалбата, че обжалваният съдебен акт не е мотивиран, а събраните по делото писмени доказателства не давали основание за налагане на мярка на защита в полза на въззиваемата И. С. А. дъщеря на жалбоподателя. Не били установени данни за наличие на каквато е и да е заплаха или опасност, или каквито и да било опити за насилие от страна на жалбодателя. Ако изобщо следвало да се дава вяра на показанията на съпруга на И., от тях се установявало, че въззивникът размахал бастуна към хладилника, обърнал един - два стола и имало случаи, в които наричал И.

„мръсница“ и „пикла“. Това поведение обаче по никакъв начин не представлявало форма на домашно насилие, тъй като в тези изявления не се съдържали никакви данни за осъществено насилие, както и сериозност на намерение за осъществяване на нещо лошо, което евентуално би засегнало съществено живота и здравето на И.. Сочи, че в най - лошия случай то можело единствено да се възприеме като семейно недоразумение без признаци на насилие. Също така, под съмнение била версията на И., частично 2 припокриваща се с тази на нейния съпруг, че тя звънила многократно в РУ Ардино, но понеже никой не отговорил, звънила и на тел. 112. От представените по делото писма от дирекция „Национална система 112“, районен център 112 – Кърджали и РУ- Ардино ставало ясно, че няма данни за регистрирани преписки и повиквания от страна на И., което противоречало на нейните твърдения, както и на тези на нейния съпруг. Това противоречие будело сериозни съмнения относно наличието изобщо на противоправно действие спрямо И. от нейния баща. Твърди, че доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН категорично била оборена. Искането на жалбодателя е въззивният съд да отмени обжалваното решение в частта, с която е наложена мярка за защита от домашно насилие в полза на И. С. А., като същевременно се постановят допълнителни мерки по чл. 5 от ЗЗДН по отношение на последната, изразяващи се в отстраняване от съвместно обитаваното жилище за срок, определен от съда, забрана на извършителя да приближава въззивника, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих, при условия и срок, определени от съда, на разстояние повече от 50 м.; претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна по тази жалба И. С. А. не е представила възражения по жалбата.

В съдебно заседание въззивницата И. С. А., лично и с процесуалния си представител адв.Т. К., поддържа жалбата си и оспорва въззивната жалба на С. М. Ю..

В съдебно заседание въззивникът С. М. Ю. лично и с процесуалния си представител адв.Д. Х. поддържа жалбата си и оспорва въззивната жалба на И. С. А..

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок и от лица, имащи интерес от обжалването, и като допустими следва да се разгледат по същество.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.

І. Производството пред първоинстанционния съд за налагане на мерки 3 за защита от домашно насилие по ЗЗДН, е образувано по молба на И. С. А. от с. М., общ.А., обл.К., за извършен на 30.06.2023 г. акт на домашно насилие, при който в с.М., в къщата, в която тя живеела със съпруга си, баща й С. М.

Ю. вдигнал скандал, като влязъл в кухнята на къщата и крещейки започнал да чупи покъщнината, съборил вещите, поставени върху кухненската маса, удрял с бастуна си хладилника и фризера, защото молителката не ги била изнесла, както той наредил, опитал се да събори масата и да я изблъска към молителката, като извикал: „Мачът сега започва!“ и през цялото време обиждал и заплашвал. По-късно същата вечер последвал нов скандал, при който ответникът продължил да обижда дъщеря си-молителката, да я заплашва и гони от дома й, от който притежавала право на собственост по наследство от майка си. Многократно звъняла в РУ-Ардино, но тъй като никой не отговорил, позвънила и на тел.112. Сочи, че почти цял месец преди това баща й извършвал спрямо нея психическо и емоционално насилие с последно проявление на 30.06.2023г., поради което се страхувала от него, че може да бъде наранена, както и се страхувала да живее в дома си, въпреки че не разполагала с друго жилище. В тази връзка твърди, че е дъщеря на ответника; че баща й живее в гр.И., Р.Турция, но всяко лято от м.май до м.октомври живеел при нея и съпруга й в с.М., общ... Разбирали се и те се грижели за него. Молителката и съпругът й живеели в нейната родна къща, част от която твърди, че притежава по наследство от майка си С. К. Ю., починала на **.**.****г. и за която със сестра си и брат си знаели, че била строена по време на брака на родителите им с общи сили и средства - факт, който не бил отричан от ответника през годините, включително след смъртта на съпругата му - майка на молителката. Твърди, че в началото на м.юни 2023г. ответникът още с идването си в къщата в с.М., започнал да гони молителката и съпруга й от имота, тъй като заявил, че го считал за свой; наредил докато се изнесат да му освободят една стая и кухнята, като заявил, че поръчал да сменят всички брави на вратите с ключовете за тях; ежедневно натяквал, че имотът бил негов и че молителката трябва да го напусне възможно най-скоро. Държал се изключително грубо и неадекватно, започнал да обижда и да плаши със самоуправство, заплашвал, че ще ги изхвърли от дома, заявявал, че няма да яде от приготвената от молителката храна, тъй като тя щяла да го отрови. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителката декларира извършено на 30.06.2023г. спрямо 4 нея домашно насилие от баща й, изразяващо се в осъществена психическа и емоционална агресия чрез чупене на покъщнина и нанасяне на удари по кухненски мебели с бастун, отправяне на обиди и заплахи към молителката и по-късно същата вечер отново баща й я обиждал, заплашвал и я гонил от дома й.

Молбата е подадена от пострадало лице по смисъла на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, срещу лице по чл. 3, т. 4 от ЗЗДН - възходящ на молителя, поради което е процесуално допустима, като към нея е приложена и декларация за извършеното насилие съгласно чл.

9, ал. 3 от ЗЗДН.

ІІ. Ответникът по молбата С. М. Ю. от с.М., общ.А.о, обл.К., в срока за отговор на подадената от И. С. А. молба за защита от домашно насилие, депозира насрещна молба с вх.№ 842/10.07.2023г., в която сочи, че къщата, в която живее в с.Ч. с., кв. „Ч. с.“№ **, общ.А., притежава по наследство от баща си и същата представлява двуетажна жилищна сграда със застроена площ 48 кв. м., поради което я счита за своя лична собственост, предвид наследствения й характер. Отрича да е твърдял, че недвижимят имот е в режим на СИО, както претендирала молителката, а поддръжката и подобренията в имота били извършвани единствено от сина му Ф. С. Ю..

Отрича, при идването му в къщата в с.М., общ.А. да е имал агресивно, грубо, неадекватно и променливо поведение, като заявява, че не е обиждал никого, нито плашил със самоуправство. Твърди, че е налице посегателство над неговото психическо, емоционално и физическо здраве, поради отказа му да прехвърли собствеността над двуетажната жилищна сграда в с.Ч. с., общ.А. на дъщеря си И. А. и намерението му да стори това в полза на сина си Ф. Ю., което станало причина дъщеря му И. да осъществява над насрещния молител непрекъсната вербална агресия повече от месец, започнала с обявяването от негова страна, че възнамерява да прехвърли собствеността на къщата му на Ф.. Получил яростна съпротива от И., продължаваща и до ден днешен, което влошавало крехкото му здраве в напреднала възраст. При пристигането му на село от Р.Турция, дни преди мюсюлманския празник Курбан байрам преди около 3-4 седмици, дъщеря му И. изобщо не го поздравила, а късно вечерта отправила закани, касаещи живота и здравето му, държейки сметка какво намислил за прехвърлянето на собствеността на къщата и че той не можел да решава такива неща; че бил изкуфял на тези си години и да внимава какво 5 прави, иначе краят му щял да настъпи бързо и неусетно, и че не би й мигнало окото да го убие, от което насрещният молител се уплашил и от страх започнал да се заключва в стаята си и да не консумира предлаганата от дъщеря му И. храна, в опит да избягва всякакъв контакт с нея и съпруга й, заради което се изолирал, като други негови близки му носели храна, найвече синът му Ф.. Твърди, че ответницата по насрещната молба имала агресивен характер и груб език, лесно се изнервяла и не можела да овладява гнева си, в което състояние била способна да чупи покъщнината, да блъска врати и да отправя заплахи и обиди, каквито действия, именно извършила спрямо баща си - С. Ю. на 30.06.2023г. След като забелязала, че в продължение на дни той действително не консумира редовно храна, дъщеря му И. се притеснила и заявила, че нямала никакво намерение да носи отговорност, ако му се случи нещо и щом й няма доверие, да се разкара оттам и да прави каквото иска някъде другаде, изкарвайки храната от хладилника и вещите от стаята. Започнала да му вика, че баща й няма място в нейния живот и да се изнесе при този, който искал да го гледа и храни. Постепенно повишавала тон, отправяйки закани за живота на насрещния молител и обидни думи. Сочи, че вербалната агресия на дъщеря му, заедно с осъществената на следващия ден от С. - син на И., физическа агресия спрямо него, породили чувство на безпокойство в насрещния молител, тъй като поради психическото насилие от последните месеци, придобило и физическо измерение, бил възпрепятстван да води нормален начин на живот в напреднала възраст. Твърди, че правил опити за разговори, но членовете на семейството на дъщеря му И. не показали с нищо, че ще променят поведението си. С използваните на 30.06.2023 г.обиди и заплахи срещу него, както и изнасянето и разхвърлянето на негови вещи от хладилника и стаята му, дъщеря му И. предизвиквала страх у него за евентуално осъществяване на заплахите й за фатален край. Моли съда да издаде заповед за защита по ЗЗДН и наложи на ответника мерките по чл. 5, ал.1 т.1, т.3 и т.5 от ЗЗДН за срок от 18 месеца. Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която насрещният молител декларира извършено на 30.06.2023г. спрямо него домашно насилие, изразяващо се в психическа и емоционална агресия чрез отправяне на заплахи за живота и обиди: „Ще видиш ти какво ще се случи, скоро няма да видиш бял свят, краят ти е близо, няма да умреш в спокойствие, почвата няма да те приеме, ще останеш изправен в гроба и аз 6 силно ще викам, че не ти прощавам“.