Определение № 6476 от 07.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6476 гр. София, 07.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241110162530 по описа за 2024 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 07.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 1 ГПК.

Подадена е искова молба от „Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД, като се твърди, че страните се намирали в облигационно отношение по силата на Договор за електронни съобщителни услуги № 503554975 и Приложение № 1/03.12.2021 г. за 2161 услуги – мобилни услуги за телефонни номера, телевизия и интернет-пакети. Поддържа, че ответникът е издал следните фактури: 1) фактура № 442117446 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга ............. в размер на сумата от 11,49 лева без ДДС; 2) фактура № 442083687 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ********** – за сумата от 11,49 лева без ДДС и услуга № ............... - за сумата от 11,49 лева без ДДС; 3) фактура № 442097243 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............ – за сумата от 11,49 лева без ДДС и услуга № .... – за сумата от 11,49 лева без ДДС; 4) фактура № 442079257 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ........... – за сумата от 20,83 лева без ДДС; 5) фактура № 442085889 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ............ – за сумата от 18,40 лева без ДДС и услуга № ............. – за сумата от 11,49 лева без ДДС; 6) фактура № 442398562 за периода 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г., съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ........... – за сумата от 18,65 лева без ДДС. Навежда доводи, че е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил сумите по всяка от фактурите, но сочи, че по всяка от фактурите били надвзети суми от ответника, които били получени както следва: 1) по фактура № 442117446 – сумата от 0,61 лева без ДДС или сумата от 0,73 лева с ДДС; 2) по 1 фактура № 442083687 – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 3) по фактура № 442097243 – сумата от 1,22 лева без ДДС или сумата от 1,46 лева с ДДС; 4) по фактура № 442079257 – сумата от 0,90 лева без ДДС или сумата от 1,08 лева с ДДС; 5) по фактура № 442085889 – сумата от 1,21 лева без ДДС или сумата от 1,45 лева с ДДС; 6) по фактура № 442398562 – сумата от 1,50 лева без ДДС или сумата от 1,80 лева с ДДС. Излага съображения, че дължимите суми са фактурирани в по-голям размер от уговорения в договора, като мнокократно с ответника са водени разговори и кореспонденция, за да бъде преустановено неправилното начисляване на по-високи такси от договорените. Обосновава, че с оглед поведението на ответника имал вземания за платените без правно основание суми. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. В исковата молба е направено изрично искане делото да бъде разгледано от Районен съд – гр. Бургас.

С разпореждане от 25.10.2024 г., съдът е предоставил указания на ищеца с оглед редовността на исковата молба, включително във връзка с местната подсъдност на спора.

Подадена е уточнителна молба от 05.11.2024 г., като в предоставения срок ищецът е изпълнил указанията на съда. По отношение на местната подсъдност е посочено, че е формирана съдебна практика, която забавяла производството, поради което въпреки, че искал делото да се гледа на основание чл. 108, ал. 1 ГПК в гр. Бургас, бил предявил иска в СРС.

Постановено е Определение от 25.11.2024 г., с което на основание чл. 213 ГПК, съдът е съединил за общо разглеждане производството по гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав за съвместно разглеждане в едно производство с: гр.д. № 64030/202 г., гр. д № 65962/2024 г., гр. д. № 65987/2024 г., гр. д. № 66001/2024 г., гр. д. № 66567/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като обединените дела продължават под гр. д. № 62530/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от „А1 България“ ЕАД, като претенциите се оспорват като неоснователни. Твърди, че страните са се намирали в облигационно отношение, като сумите били заплатени по издадените фактури. Поддържа, че между страните е сключено Приложение № 1/03.12.2021 г. към договора, но ищецът не бил взел предвид обстоятелството, че е налице предоговаряне на тарифния план на услугите, като същите били уговорени съгласни Приложение № 1 Активиране и условия за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга А 1 М клас от 14.10.2019 г. и Приложение № 1 Промоционални условия за ползване на ценови пакет за Мобилен интернет към тарифен план за гласова мобилна услуга от 14.10.2019 г. Инвокира доводи, че сумите по фактурите са правилно определени и начислени, като е съобразено предоговарянето на тарифния план на съответните услуги. Развива съображения, че ищецът не бил заплатил цената по процесните фактури, като с оглед факта, че персонала му бил по-малък от 10 души, то не всичките 2161 услуги били ползвани от него, а от лица които не били свързани с ищеца и не били негови служители. Твърди, че с оглед това трети лица били заплатили сумите по фактурите, поради което ако се дължало плащане, то сумите следвало да се възстановят на лицето, което действително е заплатило сумата, а не на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и доказателствата по делото намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

В нормата на чл. 119, ал. 3 и ал. 4 ГПК е прието, че Възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Във всички други случаи извън тези по ал. 1 – 3 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор 2 на исковата молба.

В разпоредбата на чл. 105 ГПК е предвидено, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

Съгласно нормата на чл. 108, ал. 1 ГПК Искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение.

В случая настоящият съдебен състав намира, че с оглед действителната воля на ищеца е претенциите да са предявени и като сезиран съд да е Районен съд – гр. Бургас.

На първо място трябва да се спомене, че дори ответника да няма обособен клон в гр.

Бургас, то наличието на магазини където се сключват и изпълняват договорите за мобилни услуги, наети са служители, предлагат се и се сключват различни договори – за мобилни устройства, интернет, други електронни съобщителни услуги и т.н. е достатъчно, за да се направи извод, че налице поделение, което включително с оглед факта, че има самостоятелно наети служители, води до извод за наличието на относителна икономическа самостоятелност. В този смисъл Определение № 2451/25.09.2024 г. по ч. т. д. № 1791/2024 г. на ВКС, ТК, I T. O.; Определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т. д. № 407/2008 г., I т. о., ВКС, Определение № 219 от 23.04.2009 г. на по ч. т. д. № 157/2009 г., I т. о., ВКС, Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч. т. д. № 102/2012 г. на Апелативен съд Варна.

Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 485/2008 г., II т. о., в което е посочено правилно, че в съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.), аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК въззивният съд е приел, че доколкото спорът е възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на насрещната страна в гр. Варна, то съобразно посоченото правило компетентен по правилата на местната подсъдност е Варненският районен съд.

Поддържаният в частната жалба довод, че даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в противоречие с Постановление № 7/77 г. на Пленума; не притежава собствена правосубектност в качеството на клон, респ. на поделение на търговското му дружество по смисъла на Търговския закон е неоснователен. В този смисъл: и определение № 1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Определение №653 от 12.10.2011 г. по т. дело № 13 / 2011г. ТК, ІІ т. о. и Решение № 70 от 14.10.2010 г. по в. т. д.

№ 197/2010 г. на Апелативен съд Бургас. Върховният съд се приема, че разпоредбата чл.

89, ал. 1 ГПК отм., идентична като съдържание с чл. 108 ГПК, не се прилага само в случай, че работниците на ЮЛ са само временно командировани на различно място, какъвто очевидно не е настоящия случай – Определение № 68 от 1968 г. на II г.о на ВС.

В случая преди да се разгледа спора по същество, трябва да се разреши въпроса кой е сезираният съд, респ. на кой съд производството е местно подсъдно.

Тълкуването на националния закон – чл. 108 ГПк, досежно определянето на местната подсъдност в светлината на първичното право на ЕС, доколкото в решенията по делата Jan Voogsgeerd v. Navimer SA (Case C-384/10), [20ll] ECR 1-13275, § 54; A-G Campos SdnchczBordona, Opinion of 14 January 2021 in Case C-913/19, ECLI:EU:C:2021:19 § 64; Hummel Holding AS v. Nike Inc. and Nike Retail BV (Case C-617/15), ECLI:EU:C:2017:390 § 37. В синтез основния поставен правен въпрос е относно мястото на дейност, като под „място на дейност“ обозначава всяка трайна структура на съответното предприятие. Следователно не само дъщерните дружества и клоновете, но и други подразделения на предприятието, например офисите му, биха могли да съставляват място на дейност по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Римската конвенция, въпреки че нямат правосубектност.

Тоест, нормата на чл. 108, ал. 1 ГПК чл. 108 ГПК изрично използва понятието поделение или клон, тъй като има алтернативност на хипотезите в правната норма, не може да се поставя изискване формално да има регистриран клон или друго формално вписване, а 3 е достатъчно да има фактическо поделение, разбирано като обособена самостоятелна организационна част от предприятието.

Практиката на СЕС е първичен източник на правото на ЕС, поради което несъмнено трябва да се извърши тълкуване на националното процесуално право в светлината на Хартата за основните права, досежно достъпа до съд, което е част от правилото на чл. 47 ХОПЕС.

Отделно от горното връзка на чл. 47 ХОПЕС в случая е продиктувано и от разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. в която е предвидено. Според чл. 1, § 2 от Директивата 2. Целите на настоящата директива са да: а) създаде вътрешен пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги, който води до разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност, сигурност на мрежите и услугите, и предимства за крайните ползватели; и б) осигури предоставянето на територията на целия Съюз на качествени, достъпни и обществени услуги чрез ефективна конкуренция и избор, за преодоляване на обстоятелствата, при които пазарът не удовлетворява потребностите на крайните ползватели, включително достъпа на тези с увреждания до услугите на равни начала с останалите, и да установи необходимите права на крайните ползватели. А съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 48а ДР ЗЕС, „Ползвател“ е физическо или юридическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга.