Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3628 от 18.06.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 9217/2023
Вид
Решение № 3628
Подписан
18.06.2024
В сила
04.02.2026
Състав
Божана Желязкова

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3628 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. И.ова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20231100109217 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

ИЩЦАТА –К. Д. Х., ЕГН **********, представлявана от адв. Я. Д. - САК; твърди, че на 07.04.2023г., около 05.15ч., в гр. София автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, с per.

№ ****, управляван от К. Н. С., ЕГН **********, се е движил в кв. „Суходол“ по ул.

„Перла“ с посока на движение от ул. „Овчо поле“ към ул. „Траян Танев", като в района на последната при маневра десен завой спира рязко, при което тя като пътничка в салона на автобуса, пострадала. Местопроизшествието е посетено от мл. инсп. И.Х., дежурен ТПТП0"ПП"-СДВР, който е съставил констативен протокол за ПТП № К-196, в който са описани обстоятелствата и причините за настъпването на инцидента. По случая е образувано досъдебно производство. Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с per. № ****, който не е съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби в ЗДвП.

Сочи, че е откарана в УМБАЛСМ ,.Н. И. Пирогов“ АД с оплаквания от силни болки и невъзможна функция на лява гривнена става. След извършени прегледи и консултации със съответните специалисти е поставена диагноза: фрактура радии син ин. парт. дисталис — счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. Проведено е консервативно лечение, като крайникът е репозиран, поставена е гипсова имобилизация. След извършените интервенции е освободена за продължаващо домашно лечение с дадени указания за режим на покой и прием на лекарствени средства. Твърди, че получените от ПТП травматични увреди са й причинили болки и страдания, които са със значителен интензитет и към днешна дата. С оглед характера на травмата и поставената гипсова имобилизация, е следвало да спазва щадящ режим на покой без натоварване на крайника. На практика е изправена пред 1 затруднение при посрещане обикновени битови потребности, за задоволяване на които получава помощ. Твърди, че е изпитвала непрестанни силни болки, трудно повлияващи се от обезболяващи. Изтъква, че е водила активен начин на живот за годините си, а последиците от ПТП са довели до промяна в нормалното протичане ежедневието й. Възвръщането към обичайните делнични занимания ще коства време, търпение, болки и провеждане на активна рехабилитация в съответния оздравителен период. ПТП се е отразило силно негативно и на емоционалното й състояние - станала е тревожна, неспокойна и напрегната. Що се касае до психологическите последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания ще я съпътстват до края на живота й. Твърди,че по отношение на автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто", с per. № ****, е налице сключена застраховка “Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК-З.“ със застрахователна полица със срок от 20.03.2023г. до 19.03.2024г. На основание чл. 429 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Ето защо сезирала ответния застраховател с писмена претенция с вх. № 992947/03.05.2023г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства. С писмо изх. № 995132/03.08.2023г. застрахователят я уведомил, че отказва изплащане на обезщетение по предявената претенция. Ето защо при така създалата се ситуация за нея възникнал правен интерес от предявяване на правата си пред съда, доколкото същата се явява процесуално легитимирана от нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, според която увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако застрахователят откаже да изплати обезщетение.

Моли съда да осъди ответника ЗАД „ОЗК - З.“, ЕИК ****, да й заплати застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал.1 КЗ, както следва: 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.04.2023г., причинено при управление на застрахован при ответника автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“ с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 03.05.2023г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ач. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата. Претендират разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ – З. А. Д. „ОЗК - З.” АД, ЕИК ****, чрез процесуалния си представител адв. И. Т. — САК, не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение досежно процесния автомобил към момента на настъпване на процесното ПТП, но оспорва исковете по основание и размер. Счита иска за напълно недоказан по основание и размер.Твърди, че за настъпилото произшествие вина има ищецът, поради факта, че съгласно чл. 24 от ЗДвП при спиране, скоростта може да бъде намалена рязко, ако това е необходимо за предотвратяване на ПТП. Това правило е изключение на предвиденото в чл. 132, т. 2 от ЗДвП. С оглед на факта, че улиците в района на настъпване на ПТП са тесни, може да се направи извода, че спирането при предприетата маневра е било с цел да се избегне настъпване на произшествие. Изтъква, че не може да се направи и извод за наличие на причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените 2 травматични увреждания на К. Х.-с оглед на посоченото получените наранявания изтъква, че не биха могли да се свържат с поведението на водача и поради тази причина счита исковата претенция за неоснователна, поради което моли съдът да я отхвърли.Оспорва и размера на предявения иск. Счита, че е налице съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищцата с поведението си е станала причина за настъпване на вредите, като е нарушила разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - липсват доказателства пострадалата да е била седнала към момента на извършване на маневрата или да е използвала системите за обезопасяване, които МПС е имало. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и претендира разноски.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

От представената претенция за изплащане на обезщетение се установява, че ищецът е сезирал ответника за изплащане на обезщетение от процесното ПТП преди завеждане на исковата молба.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключенията на СМЕ и допълнителната такава, изготвено от вещо лице ортопедтравматолог, ценени от съда изцяло като компетентни и обосновани, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост. Травматичното увреждане на ищцата е довело до трайно затруднение на движенията на левия й горен крайник за около 3-4 месеца.

Проведено е консервативно домашно - амбулаторно лечение както следва - на 07 04 2023 г К. Х. е прегледана в болница „Пирогов”. Направена е рентгенова снимка и е установено счупване на долния край на лъчевата кост на левия горен крайник. Направено е без кръвно наместване на счупването и обездвижване на крайника с гипс. След 35 дни гипсът е свален и започнала раздвижване на ръката. От 29 05 2023 г до 05 06 2023 г е лекувана в Санаториума в Овча купел, където е провеждала рехабилитация и физиотерапия. Описаната травматична увреда вещото лице сочи, че би могла да се получи по твърдения в ИМ механизъм. Ищцата е претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след счупването за 7 - 8 дни, а също така и след свалянето на имабилизацията и започване раздвижване на ръката за около 13-14 дни, болки с умерен интензитет за около 2 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал постепенно. Ищцата би могла да изпитва болки и понастоящем, при влажно и студено време, при по-голямо и по-продължително натоварване на ръката до около 1 г след датата на получаване на увредата. Налице са следните остатъчни явления - лявата гривнена става е по-дебела 2 см, видимо изкривяване на оста на левия горен крайник с отклоняване на лявата ръка навън с 10 градуса. Лявата гривнена става извършва движения в обем по - малък от нормата с 18 %. На мален силов захват на лява ръка. От направената на 31 01 2024 г рентгенова снимка се вижда, че счупването на лявата лъчева кост е зарастнало в неправилно 3 положение. С оглед характера, степента и местоположението на травматичната увреда на ищцата, давността на получаването й, вида на проведеното лечение, сегашното й състояние и възрастта на пострадалата не се очаква съществена промяна. Ищцата може да се самообслужва с лявата ръка.

В заключението на допълнителната вещото лице посочва, че при този вид счупване се извършва обездвижване за 30 - 35 дни. По-дългото обездвижване на гривнената става и пръстите на ръката води до по - трудно и по - продължително раздвижване и възможност за невъзстановяване на нормалните движения на крайника поради образуване на сраствания на меките тъкани. Вето лице изтъква, че няма приложена в делото медицинска документация, в която да има данни за придружаващи заболявания, които са оказали влияние в деня на настъпване на увреждането и върху оздравителния процес. При този тип травматично увреждане, обичаният срок за възстановяване е около 3 -4 месеца.

От приетото и неоспорено заключение на АТЕ се установява следния механизъм на процесното ПТП: Процесното ПТП е настъпило в гр. София, на ул. „Перла". Процесният автобус „Мерцедес“ се е движил по ул. „Перла" с посока към ул. „Траян Танев“, със скорост на движение от порядъка на 20 км/ч. Приближавайки към мястото на настъпилия инцидент кръстовището с ул. „Траян Танев“, преди да предприеме завой на дясно, водачът на автобуса задейства спирачната система на автобуса с авариен режим, при което автобусът се установява върху платното за движение. В следствие на задействаната спирачна система на пътниците в автобуса е въздействала инерционна сила, която е била в посоката на движение на автобуса. Пострадалата пътничка К. Х. е била застанала срещу средната врата на автобуса, държейки се с дясната ръка за метална тръба, служеща за държане на пътниците, подготвила се за слизане на спирка на МГТ. В следствие на възникналата инерционна сила тялото на пътничката е политнало напред по посока на движението на автобуса и се завъртяло около металната тръба, за която се е държала с дясната си ръка. Пътничката не е успяла да се противопостави на възникналата инерционна сила, при което се е изпуснала от захвата за металната тръба и е паднала върху пода на салона на автобуса на лявата си страна. Вещото лице сочи, че от техническа гледна точка, причините за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на автобуса със системите за управление, като е задействал спирачната система в авариен режим, при което е възникнала инерционна сила, въздействаща на тялото на пътничката, при което е загубила равновесие и е паднала на пода на превозната средство. Конфигурацията на процесното кръстовище е такава, че процесният автобус в случая се е движил по път без предимство и за да извърши безопасно маневрата завой на дясно предвид габаритите му е било необходимо да навлезе частично и в лентата за насрещно движение на ул. „Траян Танев“, което от своя страна води до извода, че водачът първо трябва да спре плавно и след като се убеди, че няма движение на ППС в двете посоки по ул. „Траян Танев“ да предприеме завой на дясно.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Свидетелят К. Н. С., деликвент-шофьор на градска автобусна линия 56 на Столичен автотранспорт, сочи, че това се случило преди спирка „Читалището“ в посока метростанция 4