Акт от 07.12.2016, Районен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Монтана 07.12.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, пети граждански състав, в открито заседание на 07.11.2016 г. в състав:

Председател: Евгения Петкова при секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 70518 по описа за 2014 г, за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е за собственост и ревандикация на недвижим имот, с пр. осн. чл.108 от ЗС.

Ищците- С.Е. xxx и В.Е.П. xxx, твърдят в исковата молба, че първата от тях е собственик на недвижим имот-новообразуван имот № 20.529 по плана на новообразуваните имоти/ПНИ/, на местн.

„Парта”, землище гр. Монтана, код по ЕКАТТЕ: 48489, одобрен със заповед № 30/07.02.2006 г. на областния управител на област Монтана, с площ 499.9 кв.м., категория на земята-ІV, при съседни имоти: имот № 20.258- на В.Е.П.; имот № 20.599- на Пламен Г. Лилков; имот № 20.380- на Община Монтана; имот № 20.600- на Община Монтана. Втората от ищците по твърдения в исковата молба е собственик на недвижим имот- новообразуван имот № 20.528, намиращ се в същата местност и землище, съща категория на земята, с площ 500.7 кв.м./както е посочено двата имота са съседни/.

Ищците са придобили съответно имотите на 07.04.2009 г. на основание договори за дарение, материализирани за първата от тях в нот. Акт № 128, том І, рег. № 1761, д. № 120/ 2009 г. на нотариус Бисерка Петрова с рег. № 599 на Нот. камара, а за втората-нот. акт № 129, том І, рег. № 1766, д. № 121/ 2009 г. на същия нотариус. Дарител по двата нот. акта е баща им- Е. В. А., който е придобил имотите чрез делба на реституиран наследствен имот.

В исковата молба се твърди, че ответникът А.А.А. xxx владее горепосочените имоти и отказва да им ги отстъпи.

Снабдил се е с констативен нот. акт по обстоятелствена проверка № 91, том І, рег. № 71/25.01.2012г. на СВп. при РС-Монтана за собственост на основание придобивна давност в негова полза. Ищците заявяват, че оспорват правото му на собственост Считат, че имат правен интерес да искат своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Обръщат се към съда с искане: на осн. чл.108 от ЗС да бъде признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици съответно на всеки един от гореописаните имоти и да бъде осъден същият да им отстъпи владението и ползването на собствения на всяка една от тях имот. Претендират за присъждане на деловодните разноски.

В открито съдебно заседание поддържат исковите претенции чрез упълномощения си процесуален представител-адв. К.Б.,xxx.

Представят списък на разноските по чл.80 от ГПК. По същество молят да бъдат уважени предявените искове с подробно развити доводи в представена писмена защита от пълномощника им.

Ответникът А.А.А. xxx е подал в указания му със съобщение по чл.131- ГПК срок писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че „първообразният нотариален акт, приложен по делото № 181, том ХVІІ, рег. № 38968, д. № 1203223/ 2008 г. на нотариус Бисер П. с рег. № 113 на Нот. камара е нищожен”, защото „е издаден въз основа на нестабилни ИАА..”. В тази връзка ответникът оспорва процедурата по възстановяване на процесните имоти в полза на наследодателя на ищците и е поискал косвен съдебен контрол на следните актове: Решение № 26РГ/14.01.1998г. на ПК- Монтана, с което е признато правото на собственост на наследниците на В.

Апостолов П. върху новообразувани имоти в местн. „Парта”- № 20.413 с площ 1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м.; Заповед № 196/04.10.2007г. на областен управител на област Монтана, с която са одобрени изменения на ПНИ и регистъра към него за нанасяне на горепосочените имоти № 20.413 и № 20.414;

Заповед № 621/18.03.2008г. на кмета на община Монтана, с която е наредено да се възстанови правото на собственост на наследниците на В. А. П. върху новообразувани имоти в местн. „Парта”- № 20.413 с площ 1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м.

Ответникът заявява и поддържа доводи за това, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и нищожни.

Ответникът А. твърди, че упражнява фактическа власт върху целия имот № 20.413 от 1000 кв.м. / в частност имот № 20.528 и имот № 20.529/, в местн.

„Парта”, земл. Монтана, непрекъснато от пролетта на 1969г. „ с намерението ми за своене, като моя собственост”. Първоначално го ползвал заради пчелина, а в последствие извършил редица подобрения- засадил лозе, овощна градина и пр. През 1981 г. имал желание да закупи имота от кмета на Община Монтана, „но поради факта, че е бил горски фонд не ми се предостави да го закупя”. Издадено му било удостоверение за самозадоволяване № 638/ 23.02.1982г. на база ПМС № 1/07.01.1981г. /л.38 от делото/. През 2008г. направената от него постройка в имота била унищожена /запалена/. Твърди, че имотът е единствения земеделски такъв, с който задоволява нуждите на семейството си. Като негов собственик се легитимира с нот. акт за собственост, „придобит по наследство и присъединено давностно владение” № 98, том І, рег. № 616, д. № 19/2012г. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК/39/.

В открито съдебно заседание поддържат исковите претенции чрез упълномощения си процесуален представител- адв. Н.В.,xxx, която със заявление от 11.05.2016г. се отказва от даденото й от ответника А. пълномощно по делото, за което го е уведомила. С молба от 04.11.2016г. от адв. Г.Ц.,xxx е представено дадено му от ответника пълномощно с договор за правна помощ, който по същество представя писмена защита / каквато лично представя и ответника/. Представя списък на разноските с молба от 09.11.2016г., с претенция да му бъдат присъдени.

С определение от 12.11.2015 г. е спряно производството по гр.д. № 518/ по описа за 2014 г. на МРС до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. д. №17/2014 г. и адм. д. № 13/2015 г. по описа на МРС.

С определение от 13.07.2016 г. е възобновено спряното производство по настоящето дело, към което са приложени горепосочените две адм. дела.

Доказателствата са писмени и гласни. Изслушано е заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с изразените становища и съобр. чл.235 от ГПК приема следното:

Безспорно е между страните и от доказателствата по делото се установява, че ответникът А.А.А. владее имотите, предмет на исковите претенции на С.Е.Ц. и В.Е.П. към момента на подаване на исковите молби и след това. На същият било издадено от удостоверение № 638/ 23.02.1982г. от Общ. Народен съвет- Михайловград на база ПМС № 1/07.01.1981г. за предоставяне право на ползване / известно като самозадоволяване/ на недвижим имот от 890 кв.м.в местн. „Сенчин дол”, земл. Михайловград /л.38 от делото/.

Оттогава насам го ползва- отглежда пчелни семейства и обработва земята. Снабдил се е с нот. акт за собственост на имота, „придобит по наследство и присъединено давностно владение” № 98, том І, рег. № 616, д. № 19/2012г. на нотариус Алинка Паралюзова, рег. № 578 при НК/39/. В акта по-точно имотите са описани със съответна идентификация по ПНИ – НИ № 20.528 и НИ № 20.529. Нотариалния акт, видно от съдържанието му е издаден по обстоятелствена проверка на чл.587, ал.2 от ГПК.

Ищците С.Е.Ц. и В.Е.П. се легитимират като собственици на имотите, описани в исковата молба и в нотариалния акт на ответника, на основание договори за дарение, материализирани за първата от тях в нот. акт № 128, том І, рег. № 1761, д. № 120/ 2009 г. на нотариус Бисерка Петрова с рег. № 599 на Нот. камара, а за втората-нот. акт № 129, том І, рег. № 1766, д. № 121/ 2009 г. на същия нотариус. Дарител по двата нотариални акта е баща им- Е.

В. А., който е придобил имотите чрез делба на реституиран наследствен имот. В тази връзка е постановено Решение № 26РГ/14.01.1998г. на ПК- Монтана, с което е признато възстановяване правото на собственост на наследниците на В. А. П. върху нива от 3.000 дка, намираща се в терен по § 4 на гр. Монтана, в местн. „Сенчин дол”, по преписка по заявление вх. № 2742 от 29.07.1992г. от М. В. Р. /л.33/. Със

Заповед № 621/18.03.2008г. на кмета на община Монтана, на осн. § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4б, ал.1 изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ на зона „Парта”, землище гр. Монтана, одобрен със заповед № 30/07.02.2007г. на обл. управител на област Монтана е наредено да възстановяване правото на собственост на наследниците на В. А. П. върху новообразувани имоти в местн.

„Парта”- № 20.413 с площ 1640.3 кв.м. и № 20.414 с площ 1192.3 кв.м./л.5,л.

106/. В изисканата и представена преписка № 27242/29.07.1992г. на ОС”З”-Монтана се намира подадена до Държ.планова комисия декларация-1949 от В. А. П. за притежаваните непокрити земеделски имоти със заявен имот „нива Сенчин дол-3,0”дка. Декларацията е приета от ОС”З” като писмено доказателство за удостоверяване правото на собственост на посоченото лице.

Праводателят на ищците- Е. В.

Апостолов е един от наследниците по закон на В. А. П., починал през 1973г., б.ж. на с. Студено буче, общ. Монтана-негов син, който с другият му наследник- М. В.

Рангелова /дъщеря/ са извършили доброволна делба на 10.11.2008г. на съсобствените си наследствени земеделски имоти- новообразуван имот № 20.414 и новообразуван имот № 20.413 по ПНИ, местн.

„Парта”, земл. гр. Монтана /л.6 и л.7 от делото/. Е. В. А. е получил при делбата в дял новообразуван имот № 20.413 с площ 1640.3 кв.м., от който чрез разделяне са образувани имотите, предмет на спора по делото- № 20.528 и № 20.529 / заключение на назначеното по делото в.л. Д.Д./.

В спор като настоящия по принцип ищците следва да докажат, че са собственици на имота, който ответникът владее, а последният- да докаже, че владението на същия имот е правомерно и на законово основание.

На база събраните по делото доказателства съдът приема, че ищците са установили своето право на собственост по отношение на имотите, които владее ответникът и са предмет на спора. Касае са до спор за собственост на земи в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по който наследодателят на ищците е с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответникът е бивш ползвател по смисъла на същата разпоредба.

В случая ответникът оспорва решението на ПК- Монтана, заявявайки че е нищожно, тъй като праводателят на ищците не е бил собственик на имота. Възраженията му се отнасят до собствеността на имота към момента на образуване на ТКЗС и с идентичността му. Такъв род възражения са свързани с материалната законосъобразност, а не с валидността на акта, поради което дори да са установени не обуславят неговата нищожност.

Ответникът по иска за собственост и ревандикация, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОС”Земеделие”, от което черпи права ищеца, но само във връзка със своите противопоставими права- че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законовите срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. По делото ответ. Ал. А. не доказва възраженията си и то в рамките на своите противопоставими права, че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен от него при условията на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. Само в този случай съдът е длъжен да упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ/ПК/ и да не зачете неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче както по-горе е отбелязано не разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-специално- че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и възстановения. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл.17, ал.2, пр.2- ГПК е ограничен. Това ограничение произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон /ТР № 9 от 07.11.2012г. на ВКС по тълк.д.№ 9/2012г., ОСГК/.