Решение № 332 от 02.11.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Плевен, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20214400500585 по описа за 2021 година Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 532/09.06.2021 г. по гр. д. № 423/2021 г. Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от ищеца М.

М. Г. против Прокуратурата на РБ обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане; иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 1 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът М. М. Г., който чрез пълномощника си адвокат П.П. от ПлАК го обжалва в законоустановения срок пред Плевенски окръжен съд като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се обсъждат подробно събраните доказателства относно незаконното обвинение и се прави извод, че отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ е безспорно установена по делото, поради което на въззивника следва да бъдат присъдени обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди се цитира практика на ВКС и се поддържа, че съгласно установената практика на ВКС фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се индицира, че подсъдимият е претърпял вреди. В жалбата се обсъждат показанията на свидетеля К.М. Г. и се прави извод, че от тези гласни доказателства безспорно се установява обема на претърпените от въззивника неимуществени вреди. Поддържа се, че по отношение на въззивника е била взета мярка за неотклонение „подписка“, която независимо, че е най-леката предвидена в закона е довела до съществени ограничения на основните му права, т.к. е трябвало да бъде на постоянно разположение на органите на разследването, не е имал възможност да напуска местожителството си без разрешение на съответния орган и тези вреди са пряка последица от незаконното обвинение. Поддържа се, че от представените по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол безспорно се установяват претърпените от въззивника имуществени вреди в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. в полза на адвокат П.П.. В заключение се моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и да уважи изцяло предявените искове. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 1 от ЗА за двете съдебни инстанции поради оказана безплатна правна помощ от адвокат П. в полза на въззивника. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Прокуратурата на РБ, депозирана чрез младши прокурор Е.П., в който 2 се оспорва основателността на жалбата.

В о.с.з. въззивникът не се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат П.П. от ПлАК поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските по чл. 38 от ЗА.

Въззиваемата Прокуратура на РБ чрез прокурор в ОП - Плевен А.Б. поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба със становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран с искова молба /ИМ/ от М. М. Г., с която против Прокуратурата на РБ са предявени обективно съединени искове, както следва: иск за сумата от 8 000 лв., съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане; иск за сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на незаконно обвинение по чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда № 8/13.07.2020 г. по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

За да отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди Плевенският районен съд е приел, че ищецът не е доказал твърдените общо в ИМ вреди, като наред с това размерът на обезщетението е силно завишен с оглед икономическия стандарт в страната и предвид това, че обвинението не е за тежко престъпление, наказателното 3 производство е продължило само 3 месеца, оправдателната присъда не е протестирана и липсват доказателства за взета спрямо ищеца мярка за неотклонение „подписка“. ПлРС не е изложил мотиви в решението си за неоснователност на иска за заплащане на обзещетение за имуществени вреди.

Въззивният съд приема, че предявените искове намират правната си квалификация в разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ.

В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е водено наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, реалното претърпяване на описаните в ИМ имуществени и неимуществени вреди през периода на воденото срещу него наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди.

Не се спори, а видно и от приетите към доказателствата по делото НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол и ДП № 807/2020 г. по описа на РП Плевен, че: ДП е образувано на 31.03.2020 г. срещу неизвестно лице за това, че на 31.03.2020 г. в с. ***, общ. Г. са нарушени мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората – т.

6 от Заповед РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБ, свързана с предотвратяване и разпространение на COVID 19 на територията на страната, като лице по т. 1 от цитираната Заповед, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина на РЗИ – Плевен не е изпълнило задължение да не напуска адрес, находящ се в с. ***, ул. „***“ № 3, който адрес е посочен за пребиваване през посочения в предписанието срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., обн. в ДВ бр. 22 /извънреден/ от 13.03.2020 г. вр. с разрастващата се пандемия от COVID 19 – престъпление по чл. 355 ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 от НК. В резултат на проведеното разследване с постановление от 29.04.2020 г. на младши разследващ полицай в РУ гр. Г. въззивникът М.Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 355 ал. 2 пр. 3 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв., за това, че след като е поставен под карантина от Столична регионална здравна инспекция с попълнено и подписано предписание за поставяне под карантина от 20.03.2020 г. не 4 изпълнил задължението си в посочения в предписанието времеви период от 20.03.2020 г. до 02.04.2020 г. да не напуска адрес, находящ се в с. ***, ул.

„***“ № 3, който адрес е посочил за пребиваване през посочения в предписанието срок. От постановлението се установява, че по отношение на въззивника М.Г. е взета мярка за неотклонение „подписка”. Установява се от протокола за разпит на обвиняем от 29.04.2020 г., че въззивникът М.Г. се е признал за виновен за престъплението, за което е привлечен, но е посочил, че е трябвало да излезе от дома си за да си купи лекарства и храна. Установява се от предаденото с протокол за доброволно предаване от 31.03.2021 г. предписание за поставяне под карантина, че същото е изх. № 200/20.03.2020 г., изд. от старши инспектор в отдел ЕКЗБ, сектор ПЕК, дирекция НЗБ в Столична РЗИ и на въззивника М.Г. е предписано поставяне под карантина на адрес: с. ***, ул. „***“ № 3, обл. Плевен за срок 14 дни, като му е предоставено време за придвижване до мястото на карантиниране 5 часа.

Видно от предписанието, че същото съдържа указания за спазване на дистанция и поведение при поява на симптоми на COVID 19, както и предупреждение, че при неизпълнение на предписанието лицето подлежи на наказателна отговорност съгласно чл. 355 от НК – лишаване от свобода до три години и глоба от 1 000 лв. до 10 000 лв., в случай на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случай на лишаване от свобода до пет години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв.. Видно от предписанието, че същото е подписано от въззивника М.Г. за запознаване с наказателната отговорност при неизпълнение на предписанието. Установява се от данните по ДП, че след привличането на въззивника М.Г. за обвиняем на същата дата с мнение за предаване на съд на младши разследващия полицай ДП е изпратено на РП Плевен. НОХД № 97/2020 г. по описа на Районен съд гр. Никопол е образувано на 01.06.2020 г. въз основа на обвинителен акт, внесен от прокурор в РП Плевен, с който срещу въззивника М.Г. е повдигнато обвинение по реда на чл. 355 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Установява се от данните по наказателното дело, че по същото са проведени две открити съдебни заседания на 16.06.2020 г. и 13.07.2020 г., в които въззивникът М.Г. не се е явил, но се е представлявал от упълномощен адвокат Пламен Вълов от ПлАК. Установява се, че пълномощникът му е направил изявление пред съда, че въззивникът е напуснал страната и е заминал за Белгия на 11.06.2020 г., тъй като в противен случай ще загуби работата си в 5 тази страна. Установява се, че в проведеното на 13.07.2020 г. второ о.с.з. представителят на РП Плевен не е поддържал обвинението, като се е позовал на нищожност на предписанието към подсъдимия М.Г. за поставяне под карантина, тъй като в предписанието не е посочено откъде е пристигнал, а страната от която е пристигнал Белгия не е сред страните, посочени в заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на РБ.

Установява се, че с присъда № 8/13.07.2020 г. по посоченото НОХД въззивникът М.Г. е признат за невиновен в извършването на престъплението по повдигнатото му обвинение, а мярката му за неотклонение „подписка“ е отменена. Установява се, че оправдателната присъда не е протестирана от РП Плевен в законоустановения 15 - дневен срок от обявяването й е влязла в законна сила на 29.07.2020 г..

Установява се от представения по НОХД 97/2020 г. по описа на Районен съд – Никопол договор за правна помощ, че въззивникът е заплатил сумата от 800 лв. на адвокат Пламен Вълов за защита в наказателното производство пред Районен съд – Никопол.

Установява се от показанията на разпитания в първата инстанция свидетел К.М. Г., брат на въззивника, че през месец март 2020 г. и двамата са били поставени под карантина на общия им адрес в с. ***, на който няма други живущи. Свидетелят установява, че и двамата са се прибрали в РБ от Белгия, като въззивникът се прибрал една седмица преди свидетеля.