Решение № 380 от 14.07.2023, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Силистра, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Н. Петрова при участието на секретаря И. М. И. като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело № 20223420101526 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „Банка ДСК” ЕАД твърди, че на 19.11.2020 г. страните сключили договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката предоставила на клиента си кредит от 20000 лв., който последният се задължил да ползва срещу уговорена между страните лихва, като го погаси на 72 месечни вноски в срок до 19.11.2026 г. Длъжникът заплатил само част от първата си вноска, след което преустановил обслужването на задълженията си по кредита, поради което с исковата молба ищецът отправя изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит. Поради изложените причини ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати главница по договора за кредит в размер на 20000 лв., възнаградителна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 18.10.2022 г. в размер на 3403,94 лв., лихвена надбавка за забава за периода от 10.12.2020 г. до 18.10.2022 г. в размер на 468,49 лв., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2022 г., до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата Г. Н. Р. чрез назначения си по делото особен представител оспорва акцесорните искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран размерът на възнаградителната лихва, при положение че той не съвпада с този по погасителния план за съответния период, като освен това възразява, че по делото не са представени условията на програма „ДСК партньори плюс“, които според чл. 8 от договора биха могли да окажат влияние върху размера на лихвата.

След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено 1 следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД.

От представен по делото договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2020 г. се установява, че на същата дата банката встъпила в договорни отношения с кредитополучателя, по силата на които се задължила да му предостави потребителски кредит в размер на 20000 лв. срещу поето от негова страна задължение да възстанови същия на 72 месечни вноски в срок до 19.11.2026 г. ведно уговорената за срока на ползването му договорна лихва от 8,99 % годишно. В чл. 16.1 от ОУ към договора е уговорена санкция за забава в плащанията на вноски по кредита, според която от деня, следващ падежната дата по договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, а при настъпване на окончателна изискуемост на задълженията по кредита (включително и предсрочна такава) върху неиздължената главница се начислява законна лихва (чл. 16.3 от ОУ). Чл. 16.2 от ОУ към договора предвижда като основание за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, като според вещото лице по назначената ССЕ тази обективна предпоставка е налице, тъй като кредитополучателят не заплатил изцяло дори първата погасителна вноска с падежна дата 10.12.2020 г. (т.е. заплатил само една незначителна част), а следващите вноски останали изцяло непогасени. На това основание банката пристъпила към обявяване на предсрочна изискуемост на кредита като изготвила уведомление до длъжника, което видно от протокол на ЧСИ Г. Г. от 08.10.2021 г. му било връчено на същата дата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление (като самото уведомление е залепено на 23.09.2021 г., видно от отбелязването върху този документ).

С оглед на изложените данни съдът приема, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила именно на 08.10.2021 г., тъй като по силата на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител е оправомощен да реализира процедурата по връчване на книжа във връзка с граждански правоотношения, включително по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което в конкретния случай е сторил ЧСИ Г. Г. видно от представените по делото доказателства в тази насока. При връчването е спазено изискването на чл. 47, ал. 1 ГПК за удостоверяване невъзможността за намиране на длъжника на адреса му чрез извършване най-малко на три посещения с интервал от поне една седмица между всяко от тях (едно от които в неприсъствен ден) и въпреки липсата на данни за направен опит за връчване на уведомлението чрез работодател, съдът приема, че такова не е било възможно, тъй като при призоваването на ответницата по този ред в настоящото производство е станало ясно, че фактически юридическото лице – работодател, няма офис на адреса си на управление, посочен в търговския регистър.

Според заключението на назначената по делото ССЕ, е видно, че до момента ответницата не е заплатила никаква част от главницата по кредита, поради което тя се дължи в пълен размер от 20000 лв., както и че възнаградителната лихва по договора (формирана 2 при условията на чл. 8 от него) за периода от 21.11.2020 г. до 18.10.2021 г. възлиза на сумата от 1461,58 лв., а лихвена надбавка за забава за периода от 10.12.2020 г. до 18.10.2022 г. – на сумата от 2123.85 лв. Ищецът счита, че размерът на възнаградителната лихва следва да бъде по – висок от този, който приема експерта, тъй като тя следва да се начислява за целия период на ползване на сумата до окончателното плащане, като в тази насока се позовава на чл. 5.8 от ОУ към договора, който гласи, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита. Съдът не споделя тази теза и водейки се от разпоредбата на чл.

430, ал. 2 ТЗ приема, че лихвата се дължи за уговорения срок на ползването, а не за по – дълъг период, ако е допуснато просрочие, тъй като видът на сключеният между страните договор предполага както уговорка за заплащане на лихва, така и срок за ползването на кредита, през който тази лихва се дължи. Поради тези причини при забава в плащането на вноските се начислява единствено лихва за забава, но не и възнаградителна такава, който извод е възприет и в т. 2 от ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК, според която дори при предсрочна изискуемост на кредита, възнаградителната лихва за периода след настъпване на изискуемостта престава да се дължи. Поради изложените причини съдът счита, че клаузата на чл. 5.8 от ОУ към договора е нищожна поради противоречието си със закона (чл. 430, ал. 2 ТЗ ) и възнаградителната лихва върху главницата следва да се начислява до падежната дата на вноската, в която е включена съответната част от тази главница, а не след настъпване на този падеж.

Поради изложените причини исковете за присъждане на главница и лихвена надбавка следва да се уважат в пълен размер, а за възнаградителна лихва – за сумата от 1461,58 лв., начислена за периода от 21.11.2020 г. до 18.10.2021 г., като над тази сума и за периода след 18.10.2021 г. искът се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв. На основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 16.3 от ОУ върху главницата следва за де присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2022 г., до окончателното плащане. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената час от исковете в размер на 2769,60 лв. (направените разноски включват сумата от 493,21 лв. за държавна такса, 360 лв. за юрисконсултско възнаграждение, 1300 лв. за депозит за особен представител, 400 лв. за експертиза, 461,69 лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 800 по описа на СРС за 2022 г., приспадната от държавна по настоящото производство държавна такса). Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Н. Р. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „И.“ № .., ет. ., ап. .да заплати на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № .., представлявано от В. М. С.и Д. Н. Н., главница по договор за кредит за текущо потребление от 19.11.2020 г. в размер на 20000 лв. (двадесет хиляди лв.), възнаградителна лихва за периода от 21.11.2020 г. до 18.10.2021 г. в размер на 1461,58 лв. (хиляда четиристотин шестдесет и един лв. и 58 ст.), лихвена надбавка за забава за периода от 10.12.2020 г. до 3

18.10.2022 г. в размер на 468,49 лв. (четиристотин шестдесет и осем лв. и 49 ст.), както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.10.2022 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на възнаградителна лихва за периода от 18.10.2021 г. до 18.10.2022 г. и за сумата над 1461,58 лв.

ОСЪЖДА Г. Н. Р. с ЕГН ********** от с. К., общ. С., ул. „И.“ № .., ет. ., ап. .да заплати на “Банка ДСК” ЕАД с ЕИК ..........., с адрес на управление: гр. С., ул. “М.” № ., представлявано от В. М. С. и Д Н. Н., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 2769,60 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и девет лв. и 60 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на разноски над така посочената сума.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца:

“Банка ДСК” АД, BIC: . .......................................

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________

4