Решение № 11472 от 16.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11472 гр. София, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110163212 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена от „К.“ ЕООД, искова молба против „Т.Б.“ ЕООД, с която е предявена искова претенция с правно основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 193 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 404,00 лв., от които 9 780,00 лв. с ДДС – платена цена по развален договор за продажба от 19.07.2024 г. и 624,00 лв. с ДДС – разноски по продажбата, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 25.10.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.

С Определение № 2863/20.01.2025г., като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано дружеството ЕТ „Л.С.-Х.Х.“.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 19.07.2024 г. между страните е сключен Договор за продажба, по силата на който ответникът му продал форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C срещу продажна цена в размер на 9 780.00 лв. с ДДС, която била платена на същия ден. Сочи, че циркулярът е бил прегледан веднага при доставянето му и били констатирани явни недостатъци.

Твърди, че е уведомил незабавно управителя на ответното дружество за констатираните недостатъци, както и за това, че не приема машината в това състояние.

При последващо включване на циркуляра били констатирани и скрити недостатъци, за което ответникът също бил уведомен. Твърди, че е развалил договора, за което уведомил ответника и го поканил да върне платената цена. На 02.09.2024 г. бил принуден да закупи нов циркуляр от фирма „Т.“ ООД на стойност 23 256 лв. с ДДС.

Сочи, че на 13.09.2024 г. е изпратил до ответника и писмена покана относно развалянето на договора, като наред с това го уведомил и че циркулярът се съхранява в производствената база на ищеца, откъдето може да бъде взет в удобно за ответника време, за което щяло да бъде оказано и необходимото съдействие. В допълнение сочи, че при доставката на циркуляра е бил принуден да наеме кран от „С.С.“ ООД за разтоварването му, за което сторил разходи в размер на 624,00 лв. С оглед изложеното претендира връщане на платената цена, както и на сторените разходи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че на 1

17.07.2024 г. ищецът е отправил запитване до него за покупка на нов форматоразкройващ циркуляр, като страните обсъдили различните възможности и на ищеца било обяснено, че набавянето на машина от подобен вид ще отнеме около 4 месеца. Ищецът заявил, че бърза и поискал алтернативен вариант, поради което му била предложена процесната употребявана машина, като му било обяснено, че тя е произведена в Италия през 2005 г., че е работеща, но има своите специфики и не може да се ангажира с гаранция. Твърди, че на ищеца е била предоставена възможност, преди да предприеме каквото и да било, да направи подробен оглед и работен тест на машината, но ищецът се задоволил само с преглед на снимки. Доколкото машината не носила характеристиките на нова такава, била договорена именно тази цена. Сочи, че на 24.07.2024 г. с наета от него транспортна фирма е доставил машината от гр.

Търговище до помещение (цех) в гр. София. При доставката присъствали ръководителят на цеха и управителят на ищцовото дружеството, като машината била приета без забележки и възражения. На 05.08.2024 г. ответникът бил помолен да съдейства за обучението на работниците за работа с машината и за извършване на допълнителни настройки. Така на 06.08.2024 г. в периода 10:58 - 18:37 ч. негови представители оказали съдействие за обучение на екипа. Твърди, че машината е работила безпроблемно и от страна на купувача отново не били направени забележки и възражения. На 07.08.2024 г. във връзка с поддръжката на друга машина, в цеха отново били представители на ответника, като по време на това тяхно посещение отново никой не повдигнал въпрос за проблеми с процесния циркуляр. На 12.08.2024 г. управител на ищцовото дружество изпратил съобщение по вайбър на негов представител /Б./, че иска обезщетение при твърдения, че процесната машина е „тотално неизправна”. На 16.08.2024 г. В.Б. /представител на ответника/ поел ангажимент да отидат на място в цеха на купувача, за да проверят какво се случва. На 20.08.2024 г. негови представители се явили в цеха, проверили дали процесният циркуляр функционира нормално и не открили проблеми. На 27.08.2024 по вайбър управителят на ищцовото дружество поискал оферта за друга машини, без да подвига каквито и да е възражения за функционирането на процесния циркуляр. На 13.09.2024 получил по имейл покана за разваляне на договора и връщане на машината. В нея за първи път били посочени конкретните недостатъци. С оглед изложеното ответникът твърди, че в случая не са били налице недостатъци, а употребявана вещ. Освен това сочи, че ищецът не е прегледал стоката усърдно, както и че възраженията не са направени незабавно. Излага, че ищецът е направил възражения 51 дни след доставката, като освен това недостатъците не били посочени конкретно. С оглед изложеното счита, че за ищеца не е възникнало право да развали договора, респ. да върне стоката и да иска връщане на цената. Възражението за недостатъци след толкова дълъг период и в частност след закупуването на нова машина, ответникът счита за злоупотреба с права. Евентуално сочи, че недостатъците не са съществени.

Аргументира, че посочените от ищеца недостатъци са явни такива по своя характер, поради което развива съображения в насока, че възраженията му са преклудирани.

Оспорва и претенцията за сторени разходи от страна на ищеца във връзка с доставката на машината. Твърди, че при доставката и поставянето на циркуляра на място в цеха не се е наложило използването на кран, поради което разходът бил необоснован. Сочи, че фактурата, издадена от „С.С.” ООД не доказва по безспорен начин, че разходът реално е направен по повод продажбата на процесната машина. Обръща внимание, че на 24.07.2024 г. доставката на циркуляра от гр. Търговище до цеха на купувача в гр.

София е направена от него /ответника/ чрез наета транспортна фирма „Б.” ЕООД, като цената на услугата също била платена изцяло от ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Със становище от 19.03.2025г. /л. 55/, третото лице – помагач оспорва исковите претенции, като излага подробни съображения в тази насока.

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 193 ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 193, ал. 1 ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

В чл. 195, ал. 1 ЗЗД е законоустановено, че в случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден Договор за покупко-продажба на процеснaта вещ, по силата на който е получил вещта с твърдените недостатъци, както и че същите съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление; че тези недостатъци не са му били известни при продажбата; че е уведомил продавача незабавно за недостатъците; че е заплатил на ответника продажната цена по договора в твърдения размер, както и че е сторил разноски по продажбата в твърдения размер.

При доказване на посочените по-горе обстоятелства в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на задълженията, както и релевираните с отговора на исковата молба възражения.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 19.07.2024 г. между страните е сключен Договор за продажба, по силата на който ответникът е продал на ищеца форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C срещу продажна цена в размер на 9 780 лв. с ДДС, която е платена от ищеца в полза на ответника на 19.07.2024 г.; че на 13.09.2024 г. ищецът е уведомил писмено ответника, че разваля Договора.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщените по делото писмени доказателства: фактура № 0000000132/19.07.2024г. /л. 5 по делото/, платежно нареждане / л. 6 по делото / и копие на покана / л. 13 по делото /.

Първият спорен по делото въпрос е датата, на която е доставена процесната машина - форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C.

С молба от 21.03.2025г. /л. 68 по делото/, депозирана от ищеца след изготвяне на доклада по чл. 140 ГПК, ищцовото дружество сочи, че машината е доставена на 31.07.2024г.

Със становище от 04.04.2025г. /л.114 по делото / ответното дружество сочи, че процесната машина е доставена на 24.07.2024г., а на 31.07.2024г., е доставена друга машина.

За установяване датата на доставка на машината и констатираните недостатъци на същата от страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.П. / разпит протокол 100 по делото/.

По време на разпита си свидетелката посочи, че машината е доставена на 31.07.2024г., в гр. София на /адрес/, като тя е присъствала при разтоварването й.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля досежно датата на доставка на машината поради следните съображения.

По време на разпита свидетелят П. посочи /л. 102 /, че при доставката на машината същата е разтоварена с мотокар. При въпрос на съда свидетелят посочи, че кран не е имало, като прави уточнение, че мотокарът е взет под наем от фирма „С.П.“.

3

Показанията на свидетелката са в разрез с формулираното от ищеца изложение на обстоятелствата в исковата молба, че при доставката на машината ищецът е бил принуден да наеме кран за разтоварването й.

И кранът е мотокарът са подвижни подемни машини, но разликата между двете е съществена, както чисто функционално, така и в техническите им характеристики и размерите на машините.

Съдът намира, че в случая не може да се приеме, че свидетелят не прави разлика между кран и мотокар, доколкото по време на разпита й /л. 103/ П. посочи, че има висше образование магистър по бизнес и маркетинг, няма техническо образование, но прави разлика между „шпиндел“ и „шпилка“ / части от процесната машина/. Настоящият съдебен състав намира, че след като свидетеля прави разлика между отделни части/елементи на форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C, същата прави разлика и между товароподемни машини - кран и мотокар.

От инкорпорираната в уточнителната молба на ищеца / л. 68 по делото/ кореспонденция се установява, че между страните са били налице облигационни отношения за доставка и на други машини, доколкото на страница 1 от молбата / стр.

68 по делото/ се коментира за обмитена машина, тоест за машина която е нов внос. В кореспонденцията се сочи, че машината се сваля от „международния камион“ и я качват на по-малък.

Не е спорно по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C, не е нов внос, а втора употреба, като същият е получен от ответника от третото лице – помагач.

По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че свидетеля С. П. е присъствала на 31.07.2024г., при разтоварването не на процесния форматоразкройващ циркуляр Sikar Express 3200C, а на друга машина – нов внос, за която ищецът е представил кореспонденция в молбата на л. 68 по делото.

Настоящият съдебен състав намира, че машината е доставена от ответното дружество на ищеца на 24.07.2025г. Този извод намира опора в показанията на свидетеля на ответното дружество – В.Б.. Съдът прецени показанията на свидетеля, при съобразяване процесуалноправната разпоредба на чл. 172 ГПК, доколкото същият живее на съпружески начала с управителя на ответното дружество, като кредитира същите. Показанията на свидетеля са последователни, хронологично издържани и кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелят посочи, че между страните са били налице облигационни отношения за доставка на повече от една машина, което твърдение кореспондира с представената от ищеца електронна кореспонденция, така на л. 69 е налице част от кореспонденция, в която се коментира въвеждането в експлоатация на машини, тоест повече от една, а не на конкретна машина.