Решение № 334 от 17.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502138 по описа за 2025 година эээ

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 3848 от 19.06.2025г., постановено по гр. д.№ 7224/2024 г. по описа на СГС, ГО, 22 състав, е отхвърлен изцяло предявения от Е. П. А. срещу В. С. А. иск с правно основание чл.79 ал. 1 вр.чл.365 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 200 048 (двеста хиляди и четиридесет и осем) лева, представляваща равностойността на 50 дружествени дяла, дължими по Анекс към Споразумение от 03.08.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Присъдени са разноски, като на основание на основание чл.78, ал. 3 ГПК, Е. П. А., е осъден да заплати на В. С. А., сумата от 6 000 (шест хиляди) лева, сторени деловодни разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Е. П. А. оспорва решението изцяло и моли съда да го отмени и уважи изцяло предявения иск. Изтъква факта, че в атакуваното решение липсва ясно формулирана и структурирана в хронологичен ред обстоятелствена част, от която да е видна някаква последователност от събития, извлечени от твърденията на страните и обективирани в смислен текст. Без да е ясно, какво точно е установил съда от фактическа страна, не може да се постанови законосъобразно съдебно решение по спора, тъй като съответната правна норма винаги се прилага към конкретна фактическа обстановка.

Механичното изброяване на документи, без извличане на относими за делото факти, около 1 които да се прецени как е осъществено доказването в процеса, не представлява обективиране на фактическа обстановка.

На второ място твърди, че мотивите на съда противоречат и на правната логика. От една страна съдът приема, че страните са обвързани от споразумение - „Налице е сключен договор за спогодба“ (стр. 8). Съдът е приел също така, че анексът е подписан от ответницата, т.е. приел е, че е налице валидно волеизявление на страните (стр. 2, 7 абзац) „това е допълнителен и силен аргумент, че документът е подписан от ответницата“. След като по делото процесният анекс от 03.08.2018 г. е приет от съда за надлежно сключено споразумение между страните, необосновано и нелогично съдът заключава, че претенция въз основа на този договор (анекс) не може да бъде уважена. В случая, по делото безспорно е установено, че ищецът и ответницата, във времето, в което са бил в граждански брак, а именно през 2006 г., са основали търговско дружество „ТПСОФТ“ ООД, в което до 03.08.2018 г. са били съдружници с паритетни дялове. В началото на 2018г., поради сериозно влошаване на съпружеските им отношения, страните постигнали договорка Е. А. да прехвърли всичките си дружествени дялове на В. А. и да прекрати участието си в дружеството. Предвид това страните са водили преговори помежду си, касаещи имуществените им отношения. В резултат на преговорите, преди подписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове, страните са сключили процесното споразумение от 03.08.2018 г. и анекса към него от същата дата,съгласно които : „Е. ще прехвърли фирмата и няма да има каквито и да е претенции към бъдещи приходи и активи. Освен това сумата за Е. - понастоящем 211 918 лв. следва да бъде намалена с всички допълнителни разходи, извършени от В. за и вместо Е. по файла от 02.08.“. След приспадане на разходите, извършени от въззиваемата, задължението на В. А. към Е. А. във връзка с напускането на дружеството от негова страна възлиза на претендираната сума от 200 048 лв. Реално по делото страните не са спорили по съдържанието на процесния анекс. Изложените от ответницата доводи за нищожност/унищожаемост на процесния договор за спогодба не са доказани пълно и главно. Посочва, че договореното не противоречи на повелителните норми и добрите нрави, поради което волята на страните следва да бъде зачетена. След като съдът приема, че е налице валидна облигационна връзка между тях, необосновано отхвърля претенцията на въззивника с аргумент, че няма яснота по съдържанието на договора. Е. и В.

А.и не спорят, че на 03.08.2018г. тя е придобила половината от дружествените дялове от капитала на „ТПСОФТ“ ООД по силата на сключен договор за прехвърляне на дялове по чл.129, ал.1 ТЗ. Видно от вписването в Търговския регистър на това обстоятелство, тази промяна е довела до отпадане на членството на жалбоподателя в дружеството, респ. същият е заличен като съдружник и управител. В този смисъл поетият с договора за спогодба ангажимент от негова страна е изпълнен точно и в цялост, съобразно поетото от него задължение. В този смисъл претенцията му е основателна и следва да бъде уважена.

Страните са постигнали съгласие за това, че при разпореждане с дяловете си от търговското дружество „сумата за Е.“ ще се намалява към 190 000лв. от 211918 лв. Тълкувайки ясно се извежда волята на страните, че именно последната сума е дължима от В. А. на Е. А., след като тя получи и пълния контрол върху общото дотогава търговско дружество. Въпреки 2 поетите задължения към жалбоподателя, В. А. отнела от него л.а. „Хонда“, актив на „ТПСОФТ“ ЕООД, което го принудило, на основание процесното споразумение и анекс, да заведе дело пред СГС (гр. д. № 9692/2019 г., СГС, I-1-ви състав), приключило с осъждането й да му плати обезщетение от 40 000 лв., с включена законова лихва, въз основа на влязлото в сила решение на САС, 8-ми състав, по гр.д. № 1466/2022г., отнела телефонните му номера и продължава и досега с опитите да го увреди по всякакъв начин. Твърди ,че В. А. дала обещание за плащане, но с оглед ненапълно уточнената сума за уреждане на имуществените отношения между страните, се наложило дружествените дялове на фирмата да бъдат прехвърлени по номинал и да се дописва споразумение на ръка във вид анекс, за да бъдат маркирани уговорките между страните в писмен вид. В анекса е посочено, че дължимата от В. А. на Е. А. сума е 211918 лв., като претенцията е в по-малък размер - 200 048 лв. с оглед признанието на неизгодния за жалбоподателя факт, че му се дължи по-малка сума, предвид направени от В. А. плащания от името на Е. А., обективирани във файла от 15.10.2018г.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. С. А. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че анексът касае единствено предварителни договорки, касаещи евентуална последваща продажба на дружествени дялове, но съдържа допълнителни и съпътстващи задължения, свързани с прекратяване членственото отношение в дружеството на въззивника. Ако анексът е действителен, то същият може да бъде приет, като съдържащ предварителна договорка за продажна цена на дружествени дялове. Такъв окончателен договор и след анекса е сключен и в изискуемата от закона форма, а именно договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите per. № 19962/03.08.2018 г. на нотариус per. № 594 в НК и на съдържанието - per. № 19963, том 8, акт 17 на нотариус per. № 594 в НК и на съдържанието, в който е обективирана окончателната воля на страните за продажна цена на дружествените дялове и след който страните не са правили каквито и да е допълнителни договорки. Окончателният договор за прехвърляне на дружествени дялове съдържа освен изричното съгласие на въззивника и за размер на продажна цена /стойност на дяловете/, но и изрично признание, че всички суми за дружествените дялове са получени от въззивника. С исковата молба, а дори и последващо, не е направено възражение за симулация на договора за продажба на дружествени дялове по отношение на определената в окончателния договор продажна цена. Единствено по този ред може да се установява задължение за цена на дружествени дялове, различно от посочената продажна цена в договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите. Твърденията на въззивника на практика обясняват анекса, като предварително споразумение по чл.125 ТЗ. От друга страна, твърди, че не е осъществено прекратяване на членството в хипотеза по чл.125 ал.3 ТЗ, а по реда на чл.129 ТЗ. В исковата молба няма твърдения, че ищецът-продавач не е получил цената на дяловете, още повече, че в самия договор се съдържат признания за получаването й. При прекратяване на членственото правоотношение по реда на чл.129 ТЗ, е неприложимо, а и не се дължат суми по реда чл.125 ал.3 ТЗ. В допълнение посочва, че отговорност за възмездяването на дяловете на 3 прекратилия участието си съдружник при горните условия носи дружеството, при това задължението му по чл. 125, ал. 3 ТЗ възниква по силата на закона, а не в резултат на сключен нарочен облигационен договор. Счита, че в процеса и с оглед направените оспорвания, не е установено изобщо провеждане на електронна кореспонденция между страните, в тази връзка оспорва преценката на съда на приетите по делото СТЕ. На първо място, съдът неправилно е отчел характера на оспорванията, направени по отношение на приложената кореспонденция, като е оспорено включително тяхното съдържание. Съдът неправилно не е отчел, че с оглед преценка дали кореспонденцията има характер на електронна такава, от значение е и телефонния номер, с който се асоциира, вайбър, както и данните в самото електронно съобщение при изпращане по електронна поща. Правилно обаче е становището на съда, че предвид характера на кореспонденцията не може да се прецени изобщо дали същата има каквото и да е отношение към процесната сума. Правилен е и изводът на съда, че страните са решавали два вида проблеми към 2018 г. - дяловете от дружеството и разпадналата се съпружеска имуществена общност. Правилен е и изводът на СГС, че въпросът, касаещ дружествените дялове е решен окончателно с договора за покупкопродажба. Самите дялове не са били СИО, а лично имущество. Правилни са и изводите на съда, че след развода, на основание чл.27 ал.1 във вр.чл.28 СК, между съпрузите е възникнала съсобственост при равни дялове относно цялото имуществото, дотогава представлявало СИО, а сумата в анекса както и самия въззивник сочи, не урежда ред за прекратяване на съсобствеността, а наличие на предварителни уговорки как може тя да се прекрати. Така правилно съдът е предположил, че - ако „нещата на ищеца са част от патримониума на дружеството, те не са негови. Той се компенсира с дяловете си. Ако все пак такова имущество се отпише от активите на дружеството, то би било съсобствено (дялова съсобственост), с оглед разпадналата се СИО, ако се приеме, че страните вече са във фактическа раздяла - разводът е последващ. Може да се предположи с относителна сигурност, че точно тази имуществена маса е определена като СИО (тъй като някога е била такава - към момента на включването в активите на дружеството)”, но страните не са уточнили тази маса нито по основание и размер, а анексът съдържа воля за подобни окончателни договорки, които да могат да бъдат основание за предявяване на осъдителен иск. Уточнява, че при допуснати съществени процесуални нарушения СГС не разгледал както направените в процеса възражения за нищожност на анекса към споразумението, така и направеното оспорване на истинността на писмения документ, като въпреки, че със съдебното си решение приел правилно, че доказателствена тежест за установяване на неистинността е нея, отказва да допусне допустими и относими доказателства и назначаване на СГЕ. В предходния процес и предвид обстоятелството, че е представено идентично СПОРАЗУМЕНИЕ от 03.08.2018 г. е преклудиран единствено въпросът за това дали това писмено доказателство представлява автентичен документ. Изрично в мотивите на решението на САС, ГО, 8 състав е посочено, че Анекс от 03.08.2018 г. не е предмет на процеса, поради което дори не е открита процедура по оспорване на Анекс към споразумение от 03.08.2018 г.; В предходния процес изобщо не са разглеждани въпросите нито за предмета на волята на страните в Анекса, нито за нищожността на Анекса, като 4 съглашение, нито за правните последици на евентуално поети с него задължения между страните, нито въпросът дали като документ анекс от 03.08.2018г. представлява автентичен такъв. Твърди, че никога не е сключвала подобно споразумение. Моли да бъде допусната СГЕ поискана преди първо по делото заседание пред СГС, която след като се запознае с оригинала на анекс от 03.08.2018 г. към споразумение от 03.08.2018 г. и направи необходимите изследвания и даде заключение: Налице ли са подписи, положени от В. А. в документ анекс от 03.08.2018 г. към споразумение от 03.08.2018 г. и кои. Има ли кражба на подпис на В. А. в оспорения документ или признаци за такава.