Решение № 123 от 26.02.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Разград, 25.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101255 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове по чл. 52 вр. с чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД е чл. 86 от ЗЗД; чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

С искова молба от М. Г. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Разград, община Разград, област Разград, ****, съдебен адрес: град Разград, улица „Хан Кубрат” № 1, партер, Адвокатска кантора М. К., чрез пълномощника и адв. М. при АК – Разград, против ОБЩИНА РАЗГРАД с код по БУЛСТАТ 000505910, със седалище и адрес на управление: град Разград, област Разград, улица „Бели Лом” № 37А, представлявана от кмета Д.С.Б., се моли ответникът да бъде осъден:

1. Да заплати на ищцата сумата от 1000 лева, представляваща частична претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания в резултат на ПТП, настъпило на 17.11.2022 г. в град Разград на кръстовище на булевард „Априлско въстание” и булевард „Странджа”, представляващ частичен иск от общо претърпени неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, настъпило поради неправилно работещо съоръжение – светофарна уредба, собственост и стопанисвана от Община Разград, при експлоатацията на която са нарушени от длъжностни лица при Община Разград разпоредбите на чл. 38, т. 4, т. 5 и т. 9 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на деликта на 17.11.2022 г. до окончателното изплащане.

2. Да заплати на ищцата 6454,98 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени разходи за ремонт на лек автомобил марка и модел ”Хонда ЦР-В” с рег. № ***, включващи резервни части, труд на механици и боядисване, съобразно калкулация ремонт № SHSRE67507/06.01.2023 г. и съставена въз основа на нея 1

Фактура № 05.04.2023 г. с доставчик „Барни ауто” ЕООД с ЕИК 203302080, в резултат от пътно транспортно произшествие, настъпило на 17.11.2022 г. в град Разград на кръстовище на булевард „Априлско въстание” и булевард „Странджа”, поради неправилно работещо съоръжение – светофарна уредба, собственост и стопанисвана от община Разград, при експлоатацията на която са нарушени от длъжностни лица при Община Разград разпоредбите на чл. 38, т. 4, т. 5 и т. 9 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, ведно със законната лихва върху претендираната сума от 05.04.2023 г. до окончателното изплащане.

3. Претендира направените разноски в хода на производството.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Ищцата представя СРМПС, от което е видно, че е собственик на лек автомобил „Хонда ЦР-В” с рег. № ***.

На 17.11.2022 г. ищцата управлявала гореописания л.а., като се движила по бул. „Априлско въстание“ в гр. Разград в посока магазин „Кауфланд“, като приближила кръстовището с ул. „Странджа“. Заедно с ищцата в автомобила пътувала и свид. В. Д., майка на ищцата, която била на предната дясна седалка, непосредствено до водача – ищцата Д.. По същото време лек автомобил „Хонда ЦР-В“ с рег. № ***, управляван от Г. Г., се движил по ул.

“Странджа“ по посока към бензиностанция ОМВ и водачът му също приближавал кръстовището с бул. „Априлско въстание“. Преминаването през това кръстовище е регулирано със светофар и пътни знаци. Според доказателствата в делото за посоката, по която се движил лек автомобил с рег. № ***, управляван от Г., светил зелен сигнал на светофара, а за посоката по която се движил автомобила на ищцата - светофарната колона нямала сигнал. Последното видно от становището на страните се дължи на повреда на светофарната уредба (неработещи секции на светофарната уредба на бул.

„Априлско въстание“ в гр. Разград в посока магазин „Кауфланд“). За тези обстоятелства по делото са събрани доказателства, а ответната страна чрез процесуалния си представител в последното с.з. направи изявление, че не поддържа твърденията си в отговора. В този смисъл и с оглед становищата на страните, съдът е приел в с.з., че не е спорно твърдението, че непосредствено преди ПТП е налице неправилно функционираща светофарна уредба на същото кръстовище. Водачите продължили да се движат по описаните траектории и в кръстовището настъпил удар между предната дясна част на л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № *** и предната лява част на л.а. „Хонда ЦР-В“ с рег. № ***. В резултат на произшествието са нанесени материални щети на двата автомобила. Произшествието било посетено от свид. В., мл. автоконтрольор от ПП – КАТ при ОДМВР – Разград, който съставил протокол. Същият посочва в с.з., че има спомени единствено, че причината за произшествието е неработеща светофарна уредба. Свид. В. не е взел административно отношение към никой от водачите на МПС. Установил, че в резултат на ПТП са налице деформации и счупвания по предна лява част и отпред по л.а., собственост на ищцата, видно от протокола.

Във връзка с инцидента ищцата поканила чрез уведомително писмо ответника за извършване на оглед на МПС и в присъствието на автоексперт.

След огледа и предварителна калкулация след предварително съгласуване с ответника била изготвена калкулация – ремонт, като преди това МПС било 2 щателно прегледано от всички, включително в присъствието на представител на ответника. На 05.04.2023 г. на ищцата била издадена Фактура № 00000002379 от „Барни Ауто“ ЕООД за извършения ремонт на обща стойност 6454,98 лв., която сума тя изплатила на доставчика. С последващо заявление поискала от ответника да и изплати имуществените вреди, но в продължение на три месеца ответника бездействал. Наложило се ищцата да изпрати покана, но в определения срок ответникът отново не предприел никакви действия.

Според заключението по назначената експертиза разходите за възстановяване на щетите, нанесени на л.а. при ПТП, изчислени по пазарни цени към момента на изготвяне на заключението са 6661,71 лева. Сочи се, че няма специализиран източник за стойността на новите резервни части към ноември 2022 г., но разликите не били големи, не били променени. Според в.л. е налице причинно-следствена връзка между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети. Потвърждава, че разходите за възстановяване възлизат на 6454,98 лв.

Според свид. Д., дъщеря и шофирала изключително внимателно и дори почти спряла на кръстовището преди да потегли отново, когато се появил водача на другия автомобил от ул. „Странджа“ и последвал удар. След удара ищцата изпаднала в шок, разплакала се. В продължение на половин година приемала билкови таблетки, докато се възстановила напълно. През този период двете живеели в едно домакинство и в този период дъщеря и не ползва автомобила си, който трябвало да бъде ремонтиран. Около половин година тя водила детето си пешком до яслата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Разгледан по същество предявеният иск за имуществени вреди е изцяло основателен, а предявеният иск за неимуществени вреди – частично основателен.

Елементите на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, която отговорност по правната си същност е гаранционно-обезпечителна, са: деяние, което може да се изразява в действие или бездействие; противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вредата да е причинена при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника.

Доколкото вината се предполага до доказване на противното, ответникът следва да докаже обстоятелството, че е изпълнил задълженията си, вменени му по наредбата.

На първо място, не е спорно обстоятелството, че непосредствено преди ПТП светофарната уредба на кръстовището на бул. „Априлско въстание“ и ул.

„Странджа“ не е функционирала правилно. Чрез събраните доказателства е установено, че кръстовището е регулирано със светофарна уредба.

Установено по делото, че ищцата се е движила по бул. „Априлско въстание“ в посока „Кауфланд“, никоя от секциите на светофара в нейната посока на движението не е работила на кръстовището с ул. „Странджа“, поради което тя продължила движението си, а доколкото водача на л.а. по ул. „Странджа“ също продължил движението, последвал удар между двете МПС. Съобразно събраните доказателства съдът приема, че именно неправилното функциониране на светофарната уредба е причина за настъпилото ПТП.

Същевременно не е установено виновно поведение на ищцата. Ищцата се е движила по път с предимство, съответно след като светофарната уредба не е 3 работила, то същата е действала съобразно правилото по чл. 7, ал. 2 от ЗДвП.

Безпредметно е обсъждането на възражението, че ищцата не е съобразила поведението си с чл. 37 от ППДвП, тъй като текста има предвид подавана от светофара жълта мигаща светлина, а по делото е установено, че уредбата не е подавала никакви светлина (никоя от секциите на светофара не е работила).

Следва да се има предвид, че по делото не са събрани доказателства за виновно поведение на ищцата, следователно съдът приема, че същата е съобразила поведението си със задълженията си, посочени в чл. 47 и чл. 50а от ЗДвП. В резултат на ПТП са установени вреди по МПС, собственост на ищцата, установени след оглед, при който присъствал и представител на общината. За възстановяването на щетите, ищцата изплатила на 05.04.2023 г. на трето лице сумата от 6454,98 лв. Съдът приема, че след ПТП ищцата претърпяла неблагоприятни психически изживявания. Същевременно не са събрани доказателства за претърпени болки и страдания вследствие на физически наранявания. Не са приложени писмени доказателства, че ищцата е приемала билкови таблетки.

Задължението за поддръжка на светофарната уредба носи ответника, тъй като пътят е общински, а светофарната уредба е собственост на ответника. Съгласно чл. 57 от Наредба № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали, собственикът или администрацията, управляваща пътя, на който е монтирана светофарна уредба за регулиране на движението със светлинни сигнали, отговаря за изправността на уредбата, за работата и в съответствие с проекта, както и за нейното поддържане в съответствие с инструкциите и предписанията на производителя на техническите съоръжения и изискванията на тази наредба.

Според чл. 38, т. 4 от посочената наредба, устройството, което управлява смяната на светлинните сигнали на светофарите (контролера), трябва да осигурява защита срещу подаване на сигнал, който разрешава преминаване в дадено направление, при отсъствие на сигнал, който забранява преминаването на ППС в конфликтните му направления. Според т. 5 устройството, което управлява смяната на светлинните сигнали на светофарите (контролера), трябва контрол за правилната работа на светофарните секции, с които се подават сигналите с червена светлина.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази отговорност възниква, когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е възложено извършването на определена работа. В случая е налице проявено виновно бездействие от страна на ответника, което ангажира отговорността му. Определените от ответника длъжностни лица да отговарят за функционирането на светофарните уредби не са извършили необходимото (или са извършили действия в нарушение на изискванията по наредбата), за да осигурят нормално функциониране на светофар с цел запазване на живота, здравето и имуществото на всички участници в движението, а именно установено е, че само някои от светофарите на кръстовището са имали сигнали, същевременно в друго направление е нямало такъв, а по посоката на движение на ищцата не е работил сигнала с червена светлина. Безспорно е наличието на причинна връзка между причинените на автомобила щети и действията/бездействията на служителите на ответника, които са длъжни с грижата на добър стопанин да поддържат вещите 4 общинска собственост, като спрямо същите следва да се провежда контрол за правилното им функциониране с оглед предотвратяване на евентуални произшествия. Поради което съдът приема, че вредата е причинена при и по повод изпълнението на работата. Размерът на причинената имуществена вреда е безспорно установено от приетото и неоспорено заключение по назначената експертиза. Ето защо съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за основателен и доказан в посочения в ИМ размер, а именно 6454,98 лв.