Решение № 148 от 30.07.2026, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Троян, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20244340100811 по описа за 2024 година за да се произнесе - съобрази:

Настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от Н. Д. Р. от гр. Троян против И. М. Н., Н. М. Н. и Ц. И. Ч., всичките от гр. Троян, с искане ответниците да заплатят на ищеца сумата от 500 лева, обезщетение за възникнал сервитут по отношение на собствения му имот.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок същите са представили писмен отговор, с който оспорват пасивната легитимация в процеса, а в случай, че съда не приеме тези възражения, оспорват изцяло така предявения иск.

Съдът като анализира представените писмени доказателства: Скица № Ф01324 от 13.03.2003 г., Констативен акт № ТР-362-3 от 13.07.2023 г. на РДНСК – Ловеч, становище от арх. Мария Атанасова – гл.архитект на община Троян до РДНСК Ловеч, покупко-продажба на недвижим имот № 1311 том, 2, н.д. № 907 от 2022 г. на ТРС, нот. акт за дарение на недвижим имот № 32, т.,4, н.д. № 557 от 2019 г. на Нотариус Д. к., нот. акт за дарение на недвижим имот № 33, т.4, н.д. № 558 от 2019 г. на нотариус Д. к., удостоверение за търпимост на Община Троян от 11.12.2023 г.,договор за покупко-продажба на мачтов трафопост от 04.07.2013 г., фактура № 1000010436 от 10.07.2013 г., писмо изх.

№ ТР-362-00-205 от 15.08.2022 г. на РДНСК Ловеч и писмо изх. № ТР-362-00 255 от 13.12.2023 г. на РДНСК Ловеч и заключението на СТЕ с вещо лице П.

Х..

Ищецът се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ овощна градина, в землището на гр. Троян, местност „Лъкарица", с идентификатор № *** КККР на гр. Троян, съгласно нот. акт № 131, том 4, дело № 907/2002 г. на Служба по вписванията – Троян.

Ответниците са собственици на недвижим имот с идентификатор № 1

*** по КККР на гр. Троян. Не се оспорва, че процесните имоти не са съседни, но през тях преминава въздушна кабелна линия - ниско напрежение, като същата свършва в имота на ответниците. Съоръжението е изградено през 80-те години на 20-ти век, преди ищеца да закупи процесния имот. Р. твърди, че при закупуването на имота, не е учредено право на преминаване, няма учредени сервитути върху имота. От друга страна имотът на ответниците е доминиращ по отношение на останалите, тъй като е крайна точка на изградената кабелна линия.

По отношение на процесната въздушна линия, Р. многократно е подавал сигнали и жалби до ДНСК, до Община Троян с твърдения, че същата е незаконно изградена и му пречи преминаването през имота му. По делото са представени две становища на главни архитекти на Община Троян, които са противоположни.

Представнен е и констативен протокол от ДНСК за спиране на експлоатацията на трафопоста.

По делото е изготвена експертиза от вещото лице П. Х., който се е запознал с документите по делото и е посетил процесния имот. Експерта е предложил цена на сервитутното право в размер на 24 евро.

С оглед на така възприетата фактическа обстановка: Съдът приема за доказано, че в периода на изграждане на съоръжението „Мачтов трафопост с трансформатор 100 КВА, находящ се в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Троян, м. „Лъкарица" и въздушна кабелна линия – ниско напрежение са действали разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) - от 10.04.1973 г. до 31.03.2001 г. и правилника за прилагането му от 09.07.1973 г. до 31.03.2001 г., както и Законът за електростопанството (ЗЕ) - в сила от 01.07.1976 г. до 16.07.1999 г. Съгласно чл.

2, ал. 2 от ЗЕ се е предвиждала възможност кооперативни (каквото е ТКЗС) и други обществени организации да придобиват и притежават в собственост отделни електроенергийни обекти за задоволяване на собствените си нужди.

Следващите закони - Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ) от ДВ, бр. 64 от 1999 г. (отм.), Закон за енергетиката (ЗЕ) от 2003 г. и Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ) от 2004 г. не променят правния режим на съществуващите към 16.07.1999 г. енергийни обекти. С влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като сервитутното право за съществуващите обекти възниква по силата на ЗЕЕЕ (отм.). Тези сервитутни права съгласно § 26 от ЗЕ, действащ от 2003 г. запазват действието си, като размерите, разположението и специалния режим за упражняване на сервитутите се определят по реда и начина, предвидени в наредбата по чл. 64, ал. 9 от ЗЕ, а именно Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и ал. 4 от Правилника за прилагане на закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ), в редакцията им обн. ДВ, бр. 44 от 1980 г., действаща до изменението на тези разпоредби с ДВ, бр. 2 от 1996 г., извън строителните граници на населените места могат да се извършат строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, като строежи за промишлени и други производствени предприятия и складове в терени извън строителните граници на населените места могат да се осъществяват съгласно действащите 2 особени разпоредби и в съответствие с териториално-устройствените планове, като при липса на такива планове площадки за промишлени и други производствени предприятия и складове се определят по реда на чл. 53, ал. 2 от закона със съгласие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, съответно на областния управител или на кмета, при който е създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура, след като се вземе мнението на органите на Министерството на околната среда и водите, органите на Министерството на здравеопазването и органите на противопожарната охрана.

Съдът приема, че строежа /трафопоста/ е търпим по смисъла на закона и не подлежи на премахване.

Практиката на ВКС е в този смисъл, че при реституция, имота се възстановява със съответната тежест, в случая електропровода. В случая мрежата е ниско напрежение и МТП - мачтовия трансформаторен пост, са изградени от ТКЗС. По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба от 04.07.2013 г., видно от който „Калинел“ ЕООД е продало на И. Д. И. трафопост на носеща мачта, заедно с един трансформатор от 100 КВА. Не е необходимо съда да напомня, че предварителния договор не е титул за собственост. Безспорно изискуемата форма на покупко-продажба на недвижим имот е нотариалната. Настоящият състав прима, че собствеността на процесния трафопост не е доказана, както беше посочено и горе са налице предположения в тази връзка. Безспорно се доказа, че ответниците са собственици на имот с идентификатор № ***. Съгласно законодателството, цитирано горе от този период е налице безвъзмездно сервитутно право върху терена, в който е изградено съответното ел. съоръжение, което само по себе си представлява сервитутна зона и възникналите севритутни права запазват действието си. Именно тези разпоредби не предвиждат осъществяване на други правопораждащи факти, следователно за тези сервитути, не се предвижда обезщетение, каквото се претендира в настоящият процес. За разлика от сервитутите, които възникват по силата на Закона за енергетиката. За пълнота на изложението - съгласно чл.

64, ал. 5 от ЗЕ, следва да бъде изплатено еднократно обезщетение, съгласно ал. 4 за изградените електрически съоръжения след влизане на Закона за енергетиката през 2003 г. Настоящата хипотеза не попада в цитираните разпоредби, тъй като се доказа, че съоръжението е изградено през 80 – те години на миналия век.

При тези изводи съда намира иска за неоснователен и недоказан и следва изцяло да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците сторените по делото разноски в размер на 500 лева – 262,03 евро, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от Н. Д. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „***“ № 1 против И. М. Н., Н. М. Н. и Ц. И. Ч., всичките с адрес: гр. Троян, ул. „***“ № 237 иск с правно основание 3 чл. 64 от ЗЕ, вр. чл. 50 от ЗС, а именно ответниците да бъдат осъдено да заплатят на ищеца сумата от 500 лева представляваща обезщетение за възникнал сервитут по отношение на собствения му имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Троян.

ОСЪЖДА Н. Д. Р., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „***“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Н., Н. М. Н. и Ц. И. Ч., всичките с адрес: гр. Троян, ул.

„***“ № 237 сумата от 500 лева – 262,03 – двеста шестдесет и две евро и 03 цента съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 4