Решение № 165 от 09.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Русе, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520105389 по описа за 2025 година

Ищецът “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, твърди, че на 31.10.2019г. между „Кредисимо” ЕАД – като кредитодател и ответника – като кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № 2116590, по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което при отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и приложимото законодателство. Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същ вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по договора за 1 потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и договор за потребителски кредит № 2116590/31.10.2019г., установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо”, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число Общи условия, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл.2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора”, като според т.11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало, че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо” ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе документи. При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай Тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления. Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11 във вр.с т.III.9, б.”а” от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с въвеждането на команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен имейл и приемам ОУ и Договора” на указаното за това място на сайта на кредитополучателя, като с извършване на посочените действия 2 заявлението се счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и подписани от същия. Дори и съдът да не приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. На 31.10.2019г. длъжникът М. К. е сключил договор за потребителски кредит № 2116590 с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който е получил сумата от 500.00 лева, срещу което се е съгласил да върне една вноска в размер на 525.00 лева в срок до 14.12.2019г., когато е падежирала вноската, съгласно Приложение 1, съдържащ погасителен план, неразделна част към договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48.54%. Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на дадено изрично съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД. В раздел Х, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на заемодателя, неразделна част от договора за кредит, страните са уговорили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В раздел VI, чл.7 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „Кредисимо” ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ответникът М. К. е сключил на 31.10.2019г. и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст” ЕООД.

По силата на договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „Кредисимо” ЕАД и да отговаря пред „Кредисимо” ЕАД солидарно с М. К. за всички задължения по договора за кредит с „Кредисимо” ЕАД така, както те са установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл.3 от договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо” ЕАД. На 31.10.2019г. „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо” ЕАД за всички задължения на М. К. по договора за кредит. Така „Ай Тръст” ЕООД е изпълнило задълженията си към М. К. по договора за предоставяне на поръчителство. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит. „Кредисимо” ЕАД е поканило „Ай Тръст” ЕООД да плати всички изискуеми задължения на М. К. по договора за кредит на 18.02.2021г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл.3, ал.2 от договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до длъжника на 18.02.2021г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст” ЕООД. На 23.02.2021г. „Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимите от М. К. на „Кредисимо” ЕАД суми, както следва: 500.00 лева – главница по договор за кредит и 150.00 лева – 3 договорна лихва за периода 31.10.2019г. до 09.09.2020г. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст” ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл.143, ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удоволетворения кредитор. На 23.02.2021г. „Ай Тръст” ЕООД е уведомило по електронната поща длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл.3, ал.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст” ЕООД в правата на кредитора „Кредисимо” ЕАД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 990.72 лева. С договор за цесия от 02.03.2021г. „Кредисимо” ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. Съгласно съдебната практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Моли съдът да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. М. К. не е изпълнил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като към момента задължението му все още не е погасено. Към момента ответникът дължи:

500.00 лева – главница по договора за кредит; 990.72 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 150.00 лева – договорна лихва върху главницата за периода 31.10.2019г. до 09.09.2020г.; 195.22 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата по договора за кредит, за периода 09.09.2020г. до 27.06.2025г.; законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане. За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва изцяло е съобразена с изискванията на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците. Ищцовото дружество за тези парични суми е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2962/2025г. по описа на РС – гр.Пазарджик. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е 4 била изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил открит, поради което същата е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на М. К., че му дължи сумите от 500.00 лева – главница по договора за кредит; 990.72 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 150.00 лева – договорна лихва върху главницата за периода 31.10.2019г. до 09.09.2020г.; 195.22 лева - лихва за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата по договора за кредит, за периода 09.09.2020г. до 27.06.2025г.; законна лихва за забава върху главницата по договора за кредит за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, както и законна лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2962/2025г. по описа на РС – гр.Пазарджик. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.