Определение № 109 от 08.04.2025, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Кнежа, 08.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Частно гражданско дело № 20251430100243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по заявление от 08.04.2025 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, срещу В. А. К. ЕГН********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща главница, 731,05 лева, представляваща неплатени дължими такси, сумата от 1861,74 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 397134 от 12.02.2020 г. , сумата от 368,26 лева представляваща договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от 12.02.2020 г. до 12.08.2021 г.; 378,89 лева, представляваща законна лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода 12.08.2021 г. до 26.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението в съда – 08.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 86,8 лева за държавна такса и 100 лева заплатено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с представените към заявлението приложения, намира, че приложение намират разпоредбите на ЗПК, тъй като претенциите на заявителя произтичат от договор за потребителски кредит съгласно чл. 9 от ЗПК, а длъжникът има качеството на потребител.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК е въведено задължение към заповедния съд, разглеждащ искането за издаване на заповед за изпълнение, да следи за противоречие на искането със закона или с добрите нрави, както и за неравноправни клаузи или наличието на вероятност за такива.

В конкретния случай съдът приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сумата, която се дължи договора неустойка за непредоставено в тридневен срок от сключване на договора обезпечение, тъй като е налице обоснована вероятност да се основава на неравноправна клауза. Това е така, защото е налице противоречие на клаузата по чл. 6 от Договора с добрите нрави, тъй като неустойката по нея 1 е в размер на 2018,36 лева, съответно е значително по-висока от отпуснатия кредит в размер на 1000 лева.

Същевременно начислената неустойка е пряко и неотменно свързан с договора за кредит, но същият не е включен в ГПР по договора за кредит и така кредитополучателят е бил въведен в заблуждение по отношение на реалната цена на кредита. Този разход на практика представлява скрита лихва по договора за кредит, а кредиторът се домогва да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на таксата в размер на 731,05 лева, заявителят не въвежда твърдения относно обстоятелствата, довели до нейното възникванеСъдът намира, че претендираната сума за такси не се дължи, тъй като клаузата противоречи на разпоредбата на чл. 33 и сл. от ЗПК. Правото на кредитора при забавено плащане от страна на длъжника, е за лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законния размер. По съществото си тези такси представляват допълнително възнаграждение за заемодателя при забавено плащане от страна на заемателя, което противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Предвид горното, подаденото заявление следва да бъде отхвърлено по отношение на претендираната сума от 731,05 лева, представляваща неплатени дължими такси и претендираната сума от 1861,74 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 397134 от 12.02.2020 г. В останалата част заявлението следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките затова.

На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определи и възнаграждение за подалия заявлението юрисконсулт в размер на 50 лв. При този изход на спора, заявителят има право на разноски съразмерно уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно за сумата от 84,94 лв., от която сума – 34,94 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк. възнаграждение.

Ръководен от горното и на основание чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление 1098/08.04.2025 г. на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, срещу В. А. К. ЕГН**********, в частта относно претендираната сума от 731,05 лева, представляваща неплатени дължими такси и претендираната сума от 1861,74 лева, представляваща неустойка по чл. 6.2 от Договор за потребителски кредит № 397134 от 12.02.2020 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично вземане за останалата част от сумите, посочени в заявлението, както и за разноски в размер на 84,94 лв.

УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск относно вземането в отказаната му част, срещу В. А.

К. ЕГН**********, в едномесечен срок от връчване на определението, като довнесе дължимата държавна такса по иска.

2

Определението в частта, в която е отхвърлено заявлението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред Окръжен съд Плевен, без препис за ответната страна.

Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________ 3