Решение № 213 от 07.12.2023, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно гражданско дело 211/2023
- Вид
- Решение № 213
- Подписан
- 07.12.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Люба Стоянова Стоилкова, Натали Ясенова Жекова, Кремена Иванова Краева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 213 гр. Силистра, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Люба Ст. Стоилкова
Членове:
Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова при участието на секретаря Мирена В. С. като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20233400500211 по описа за 2023 година
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК 828050351 и с адрес гр.
Силистра,ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от управителя на дружеството Т. Тодоров, чрез процесуален представител адв. В. М., обжалва решение № 155, постановено на 16.03.2023г. от Районен съд Силистра по гр.д. № 1578/2022 г. по описа на съда, в частта, в която са уважени претенциите на Г. И. за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.
Жалбоподателят счита, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, поради което моли да се отмени, като вместо това се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло претенциите на ищцата.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Счита, че крайният извод на първоинстанционния съд е зле мотивиран и е в противоречие с редица факти, установени в хода на съдебното следствие. В съдебното решение не е посочено кое е конкретното човешко поведение като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и липсва анализ на причинно- следствената връзка между това поведение и настъпилите за ищцата щети.
Съдът не е отчел последиците от проливния дъжд, паднал през нощта на 11.09.2022г. , а общоизвестен е фактът, че поради силния наклон на терена, застроен като урбанизирана територия на с. Айдемир, естественият отток на дъждовните води при поройни валежи довежда до натрупване на значително количество земни маси (кал), камъни 1 и други предмети, формиращи тапи и спомагащи по този начин за образуване на наносни петна с дебЕ.на, която пречи за нормалното движение на автомобилите по улиците на населеното място. При това положение, предходните изкопни работи, засипването и трамбоването на траншеите, в които са полагани тръби, не биха могли да се разглеждат като единствена причина за затъването на лекия автомобил на ищцата. Напротив - много повероятно е блокирането на моторното превозно средство да е следствие от наноси, формирали се около предните гуми на колата.
Следва да се съобрази и това, че щетите върху автомобила не са настъпили в резултат на неговото затъване, а на предприетите действия по извличането му от мястото, където е паркиран и са резултат от маневрите с багера, чрез който автомобилът е освободен от калта. Поради това изпълнителят на CMP no обновяване на канализацията в населеното място не следва да носи отговорност за поведението на други лица.
Затъването на заетия джип не е в необходимата причинна връзка с осъществените СМР от лица, на които е възложил изпълнението на определена работа. Засипването и трамбоването на изкопите оставя видими външни белези за монтажните дейности, осъществени от изпълнитЕ.те. Всеки може да ги възприеме и да съобрази дали да премине през тези участъци от пътното платно или не, още повече в случай, че управлява относително тежко моторно превозно средство джип „Land Rover“. Неправилната преценка не е извинителен мотив на поведение, който освобождава увреденото лице от съпричиняване на вредоносния резултат. Ето защо счита, че и в частта на решението, с която първостепенният съд е възложил в негова тежест задължението да възстанови таксата, заплатена от ищцата на „Пътна помощ“, за неправилно.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата Г. С. И., я оспорва като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на СРС в тази част.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав за търсене на отговорност от възложителя на работата и в подкрепа на това е и многобройна съдебна практика по подобни дела. Определената от съда квалификация – по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, е съобразена изцяло с разясненията, дадени в т. 2 на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, за разграничаване на отговорността по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД, и тази по чл. 50 ЗЗД, както и с трайната съдебна практика.
Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба, че потъването на автомобил Опел „Марива“ е станало в резултат на натрупани наноси от проливния дъжд. Такива доказателства липсват по делото. Колата не е била спряна пред обозначения изкоп за отстраняване на авария на водопроводната мрежа. На това място, вследствие на лошия ремонт, е пропаднал другият автомобил.
Неоснователни са и твърденията на въззивника, че щетите по автомобила Опел Марива са следствие от извършените действия по изваждането му от калта. Щетите са в причинно-следствена връзка с некачествения ремонт, който е довел до това автомобилът да затъне 50 см. в кал. Ако не беше тази причината, то колата ми нямаше да затъне и нямаше да 2 се наложи да предприемам действия по изваждането й от калта.
Предвид на това, моли съда да постановите решение, с което да остави в сила Решение № 155/16.03.2023г., постановено по гр.д. № 1578/2022г. от Силистренския районен съд, в обжалваните части като правилно, а жалбата да остави без уважение като неоснователна.
По д а в а насрещна въззивна жалба против решението, в частта, в която е отхвърлена претенцията й за присъждане на неимуществени вреди в пълен размер.
Счита, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени, като се постанови друго, с което да се уважи тази й претенция в пълния претендиран размер.
Не е съгласна с тезата на съда, че следва да бъде обезщетена само за претърпяните от нея неудобства и преживявания, във връзка е инцидентите с двата автомобила. Доводът на съда, че те са еднократни и не са оставили трайни последици напред във времето, е неоснователен. За нея е било трудно и тежко за преживяване и дълго време след това страдала от лош сън и страхове да не преживее отново подобни инциденти. И до днес улицата не е асфалтирана и тя продължавам да се страхува при продължителни дъждове.
Така присъденото обезщетение не е справедливо и счита, че следва да бъде увЕ.чено.
Относно претърпените от нея неимуществени вреди, следствие от извършената ремонтна дейност, замърсяванията, спирането на водата, калта, запрашеността и шумовете, съдът приема за правомерно и нормално да се е случвало повече от три месеца и то за отсечка от около 200 метра, с което тя не е съгласна. Счита, че е в тежест на ответника да представи доказателства за периода, в който е следвало да бъде извършен ремонта.
Претендира разноските, направени пред двете инстанции.
Съдът като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:
С Решение №155/16.03.2023г. постановено по гр.д.№1578/2022г. по описа на РССилистра, съдът е осъдил „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 828050351 и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Баба Тонка“ № 19, представлявано от Тошко Тодоров, да заплати на Г. С. И. с ЕГН ********** от гр. Силистра, следните суми:
982 лева-представляваща обезщетение за претърпените от Г.И. имуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул. „Старата липа“ в с, Айдемир след извършени по възложение на ответника монтажни работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 - 1.016 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД ~ Силистра“, което довело до затъването на паркирания й автомобил „Опел Марива“ с peг. № СС1383АХ на 10/11.09.2022 г. и увреждането му при неговото издърпване, което обезщетение е формирано на база стойността на извършения ремонт на автомобила, както и законна лихва върху тази сума от 11.09.2022 г. до окончателното й плащане;
200 лева- представляваща обезщетение за претърпените от Г.И. неимуществени вреди 3 в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху тази сума от 11.09.2022 г. до окончателното й плащане;
121 лева- представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на некачественото уплътняване на изкопите по ул. „Старата липа“ в с.
Айдемир след извършени по възложение на ответника монтажни работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP0 0 2 -1.16 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД - Силистра“, което довело до пропадането на ползвания от нея автомобил джип Land Rover с peг, № СС6685АТ на 15.09.2022 г,, което обезщетение е формирано на база стойността на предоставената от пътна помощ услуга по издърпването му и разходите за измиването му на автомивка, както и законна лихва върху тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното й плащане;
200 лева- представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на горния инцидент, както и законна лихва върху тази сума от 15.09.2022 г. до окончателното й плащане.
Отхвърлил е като неоснователни и недоказани исковете, предявени от Г. С. И., с ЕГН **********, против „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК 828050351, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за инцидента от 10/11.09.2022 г. за сумата над 982 лв., за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над общата сума от 400 лв., включително и такова за претърпените от нея неудобства по време на извършени по възложение на ответника монтажни работи на водопроводната мрежа по проект BG16MIOP002 -016 - 0005 „Изграждане на ВиК инфраструктура за обособена територия на ВиК ООД - Силистра“ по ул. „Старата липа“ - с. Айдемир, както и за законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.06.2022 г. до 11.09.2022 г. съответно до 15.09.2022 г. и за законна лихва върху отхвърлените главници;
РазпредЕ.л е между страните разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд счита следното:
По жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД:
Въззивният съд не споделя доводите на жалбоподателя за неправилна квалификация на предявения иск и ненадлежен ответник. Районният съд правилно е опредЕ.л правното основание на предявените претенции като е изходил от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед на описаната фактическа обстановка, няма основание да се приеме, че за щетите следва да отговаря община Силистра, като собственик на пътя.
Връзката на уврежданията с извършваните от ответника ремонтни дейности е доказана по категоричен начин от събраните по делото доказателства. Във връзка с изграждането и поддръжката на неговите съображения са предприетите дейностите на пътното платно.
4
Негово е задължението да извърши ремонта при спазване на установените срокове и правила за безопасност. В случая не става дума за повреда на пътното платно и лоша негова поддръжка от страна на собственика- общината. Поради това, правилно ищцата е насочила претенциите си спрямо ВиК-Силистра.
Възражението, че пропадането на автомобил Опел Марива се дължи на проливния дъжд и на силния наклон на терена, които са способствали за натрупване на значително количество земни маси, е направено от жалбоподателя- ответник в първоинстанционното производство- едва с въззивната жалба. Базира се на предположението, че това е причината, без да е подкрепено с доказателства. Този въпрос не е изследван, но това е ненужно, тъй като от установения и неоспорен механизъм на увреждането става ясно, че в следствие на дъжда и зле осъщественото уплътняване на земната маса на уличното платно, автомобилът на Г.И. е пропаднал под нивото на платното, а не е бил засипан от прииждащата земна масата влачена от дъждовната вода.
Именно недоброто изпълнение на ремонтните дейности и неспазването на техническите изисквания от страна на изпълнителя на проекта са станали причината за увреждането на автомобила и тази причинно следствена връзка е обсъдена от районния съд и са изложени достатъчно съображения във връзка с наличието и на този елемент от фактическия състав.