Решение № 232 от 18.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Бургас, 18.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501212 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. ИВ. АНГ. с адрес гр.А, ул. *** № ..., подадена чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.А.Г., с адрес на кантора гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ № 5, вх.А, ет.1, ап.2, против решение № 260831/08.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 1000/2021 г. по описа на РСБургас, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 177, т.ІІ, д.№ 981/28.07.1997 г., с който П Г А., ЕГН ********** се е разпоредила със собствените си 8/12 ид.ч. от дворно място, представляващо парцел с пл.№ 1889, кв.158 по плана на гр.Айтос, ведно с жилищната сграда, построена в него, находящи се на ул.“Сакар“ № 4, както следва: в полза на Г.В. А, ЕГН ********** – 5/12 ид.ч. и в полза на А В А, ЕГН ********** – 3/12 ид.ч.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се за неправилен извода на съда за допустимост на иска, като предявен от легитимирано лице. Сочи се, че искът е предявен от П А., като след смъртта й в хода на делото на нейно място е конституиран 1 нейният наследник по завещание П.Д., като съдът е приел, че същата е универсален наследник и е изместила наследниците по закон. В тази връзка, въззивницата счита, че макар и в завещанието да е записано, че се завещава цялото движимо и недвижимо имущество, в същото е описан и индивидуализиран недвижимия имот, предмет на процесния договор за издръжка и гледане, поради което в случая се касае за завет, а не за общо завещание, като с нотариален акт № 177/1997 г. този имот в гр.Айтос, ул.“Сакар“ № 4 е бил прехвърлен от А. на синовете й, поради което при откриване на наследството й същата не е била собственик на завещаните вещи. Счита се, че районният съд неправилно е приел, че споровете между наследниците по закон и по завещание относно валидността на завещанието са извън предмета на делото и подлежат на разглеждане в отделно исково производство, за което въззивницата се позовава на практика на ВКС. В тази връзка се сочи, че в случая П.Д. не е наследник по закон на починалата ищца П А. и встъпва в процеса в качеството си на наследник по завещание, а в същото време в мотивите си БРС е приел, че не трябва да се изследва валидността на завещанието, което според въззивницата е в пълно противоречие с материалния закон и съдебната практика, тъй като е необходимо за надлежното конституиране на Д. като страна в процеса. Сочи се също, че в доклада на делото съдът е разпределил доказателствената тежест и в съдебно заседание ищцата е възразила по доклада в частта, в която й е указано да докаже нуждите на прехвърлителката от издръжка и гледане и размера на необходимите средства за издръжка, но въпреки това докладът на делото не е бил изменен и доказателствената тежест е останала така, както е била разпределена в определението от 12.02.2021 г. Поради това, въззивницата счита, че е налице неточен и непълен доклад по делото, което е нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът не е изпълнил задължението си да ориентира страните за упражняваните от тях процесуални права. Сочи се, че пред районния съд не са събрани доказателства относно нуждите на прехвърлителката от издръжка и гледане, нито за размера на необходимите за това средства и естеството на грижите, поради което ищцата не е успяла да установи по безспорен и категоричен начин обстоятелствата, на които основава иска си. В тази връзка се излагат съображения, че прехвърлителката е дарявала или продавала имущество и към момента на смъртта си не е притежавала такова, като голяма част от прехвърлителните сделки са били продажби и би следвало тя да е получавала средства, от които да може да се издържа, т.е. категорично не е имала нужда от издръжка. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата-ищца ПЛ.

Г. Д., подаден чрез пълномощника й адв.С., в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Оспорват се като неоснователни доводите на 2 въззивницата, че искът не е продължен от легитимирано лице, че завещателното разпореждане не е общо, а завет, че завещателката не е била собственик на завещаното имущество, респ. за недействителност на завещанието, както и доводите за допуснати от съда процесуални нарушения, за което в отговора са изложени подробни съображения. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и да потвърди решението на БРС като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемитеответници В. АНГ. В. и ИВ. АНГ. В.. В съдебното заседание същите се явяват лично, заявяват съгласие с депозираната жалба от въззивницата-тяхна майка и желаят въззивният съд да отмени обжалваното решение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от въззиваемитеответници Г. В. АН. и В. Г. АН., същите не се явяват и не се представляват в съдебно заседание, не вземат становище по жалбата.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че въззивната жалба е продадена от адв.Г., назначена от съда за особен представител на въззивницата М. ИВ. АНГ. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, но в съдебното заседание пред настоящата инстанция въззивницата се яви лично и заяви, че поддържа подадената от адв.Г. жалба и устно в заседанието упълномощи адвоката да я представлява във въззивното производство.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Районен съд-Бургас е сезиран с иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.

Исковата молба е подадена от П Г А. против Г. В. АН. и В. Г. АН., В. АНГ. В., ИВ. АНГ. В. и М. ИВ. АНГ., с искане съдът да развали договора за прехвърляне на недвижим имот и вещно право на строеж срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № *, том II, дело № *** г., с който П Г А. е прехвърлила на двамата си синове Г. В. АН. и А В А собствените си 8/12 ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в гр.Айтос, ул.“Сакар“ № 4, представляващ – жилищна сграда, пристройка към нея, всички други подобрения и трайни насаждения, намиращи се в общинско дворно място, с площ от 632 кв.м., съставляващо урегулиран парцел VІІІ1889, кв.158 по плана на гр.Айтос, заедно с правото на строеж върху описаното общинско дворно място.

Изложени са твърдения, че П А. е прехвърлила на синовете си Г.А. и А А собствените си 8/12 ид.ч. от процесния имот срещу поето от тях задължение за 3 издръжка и гледане, което те не изпълнявали, н е с а полагали необходимите за нея грижи, финансова помощ и непосредствено снабдяване с храна и лекарства. Единият й син – Георги се интересувал от майка си от време на време, но не и неговата съпруга Валентина, а другият й син – А въобще не се интересувал от нея, като след неговата смърт през 2018 г. никой от наследниците му – съпруга М.А. и синове В.В., И.В. не полагали грижи за прехвърлителката.

В хода на делото пред първата инстанция, ищцата П А. е починала на 14.11.2020 г., като на основание чл.227 ГПК на нейно място като ищца е конституирана ПЛ. Г. Д., в полза на която А. приживе е съставила саморъчно завещание, представено по делото, с което й е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, вкл. и процесния имот.

В срока за отговор ответниците Г и В А.и не са оспорили исковата молба, а са признали исковата претенция, като са заявили, че не са полагали необходимите за прехвърлителката грижи, поради влошеното им здравословно състояние.

Ответниците В.В. и И.В. не са депозирали писмен отговор, не са участвали в първоинстанционното производство и не са взели становище по предявения иск.

В срока за отговор ответницата М.А. е депозирала писмен отговор чрез назначения й от съда особен представител адв.Г. по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Посочено е, че съпругът на ответницата А В А, син на прехвърлителката П А., е починал през 2018 г. и въпреки твърдението в исковата молба, че не се е грижил за майка си приживе, нито той, нито съпругата му са получавали покана за изпълнение на договора, а освен това владението върху имота не е било предадено на приобретателя, което било основание за изискване на дължимите от него насрещни престации по договора – издръжка и гледане.

Изложени са доводи, че представеното по делото завещание всъщност е завет, тъй като в него е описан конкретен недвижим имот, който обаче е бил прехвърлен от наследодателката на синовете й, поради което заветът е недействителен. Посочено е, че към момента на смъртта си П А. не е притежавала никакво имущество, като в периода от 1991 г. до датата на смъртта си е прехвърлила цялото си имущество, включително е дарила на внучката си – новоконституираната ищца, своите имоти и поради това е имала средства и не се е нуждаела от издръжка. Направено е и възражение, че към настоящия момент правото да се иска разваляне на договора е погасено по давност, тъй като в исковата молба е описано, че още от подписване на договора до смъртта на ищцата приобретателите не са полагали никакви грижи за нея, а от момента на неизпълнение на задължението започва да тече петгодишната давност за разваляне на договора, която е изтекла към настоящия момент.

За установяване на твърденията си в исковата молба ищцата е ангажирала писмени и гласни доказателства. Ответниците не са ангажирали доказателства.

4

С първоинстанционното решение съдът е приел, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е предявен от легитимирано лице, тъй като исковата молба е подадена от П А., а след смъртта й в хода на делото на нейно място е конституиран наследникът й по завещание П Д., която е универсален наследник на прехвърлителката и е изместила наследниците й по закон (чл.16, ал.1 ЗН). В тази връзка съдът е преценил за неоснователно и възражението на ответницата А., че тъй като завещаният имот не бил собственост на завещателката, то заветът бил недействителен, като БРС е приел, че заместването в процесуалното правоотношение настъпва по право и спорът между претендентите на наследството е недопустимо да се разглежда в настоящото производство чрез инцидентен установителен иск или възражение, тъй като споровете относно валидността на завещанието са извън предмета на делото и подлежат на разрешаване в отделно исково производство. За неоснователно е счетено и възражението за изтекла погасителна давност за предявяване на иска, тъй като задължението на приобретателя по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е за продължително изпълнение и давността за предявяване на иска за разваляне на договора започва да тече от момента на всяко отделно неизпълнение на договорните задължения на приобретателя, като не се счита изтекла, ако това е станало в рамките на 5 години преди предявяване на иска за разваляне. БРС е приел за установено от гласните доказателства по делото, че приобретателите Г А и съпругата му В.А., както и Ангел Ангелов (до смъртта му през 2018 г.) и съпругата му М А., не са изпълнявали поетото с процесния договор задължение за издръжка и гледане, като ответниците не са установили да са били изправна страна по договора, респ. липват и доказателства след смъртта на баща им ответниците И и В.А.и да са престирали гледане и издръжка по отношение на прехвърлителката. За неоснователни са счетени и възраженията на М.А. за отпадане на насрещните задължения по договора, поради непредаване на владението върху имота от страна на прехвърлителката, както и поради липса на покана за изпълнение. В тази връзка е прието, че в случая покана не е необходима, тъй като изпълнението на задълженията на приобретателя трябва да е постоянно и всяко неизпълнение е предпоставка за възникване на правото за разваляне на договора, а относно владението е съобразено, че в нотариалния акт, в който е обективиран процесният договор, е посочено, че прехвърлителката запазва за себе си правото на пожизнено ползване на прехвърлените части от имота, поради което същата не е поела задължение за прехвърляне владението върху имота на синовете си и те са били наясно с това. По горните мотиви, БРС е уважил предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД като основателен и доказан.