Решение № 16563 от 09.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16563 гр. София, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20231110122601 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. В. Т. (съгласно уточнителна молба от 21.08.2023г. – л.42) за сумата 208,45 лева цена на доставена топлинна енергия за период от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., вкл. до имот, находящ се на адрес: гр. София,ж.к. „Х***, ведно със законна лихва за период от 28.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането и за сумата от 44,61 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2020г. – 06.04.2023г., за сумата от 17,57 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.03.2020г. – м.04.2021г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до изплащане на вземането, както и за сумата от 4,12 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.05.2020г. – 06.04.2023г.

Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответницата чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че не са събрани доказателства за това дали е налице отказ от наследство от страна на ответницата.

Позовава се на изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело становище, според което не оспорва предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер 1 на законната лихва върху посочената главница :

В тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание е сключила договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредба за държавните имоти (л.86) се установява, че на 25.04.1979г. процесният имот е придобит от М.К.Ч.. Последният е починал на 26.03.1998г. и е оставил за свой наследник М. М. Т., видно от удостоверение за наследници № 632/05.05.1998г. на СО – р- н „Подуяне“ (л.12). Последната е починала на 13.07.2018г. и призована да я наследи е ответницата по делото М. В. Т., видно от приетото като доказателство удостоверение за наследници на СО – р- н „Средец“ с изх. № РСЦ23ВК08-1611 от 18.08.2023г. (л.44 от делото). След извършена справка в особената книга на съда за приемане или отказ от наследство (справка от началник АС „Съд. деловодство I ГО на СРС – л.108) не се установи ответницата да се е отказала от наследството на майка си и като се има предвид че наследството освен изрично може да бъде прието и чрез конклудентни действия (чл.49, ал.2 ЗН), съдът приема, че ответницата е наследник на майка си и е придобила процесния имот по наследствено правоприемство. Не се установява след придобиване на имота по наследство ответницата да се е разпореждала с имота или на друго основание да е загубила правата си върху имота (арг. чл.99 ЗС), поради което съдът приема, че ответницата е собственик на процесния имот през процесния период. Като собственик на имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Не е ползвана, нито начислявана ТЕ (топлинна енергия) за отопление, като радиаторите в жилището са затапени, респ. демонтирани, 2 нито е доставяна или ползвана ТЕ за битово горещо водоснабдяване.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 208,47 лева, формирана като разлика между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 243,49 лева и сума за възстановяване като резултат от изравнителни сметки в размер на 35,02 лева.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлиннна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответницата е изпаднала в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендираната сума.

По възражението за погасителна давност:

Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.

Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.

Делото е заведено с подаване на исковата молба на 28.04.2023г. При това погасено по давност е вземането за м.11.2019г. – м.02.2020г., вкл. Размерът на непогасеното по давност вземане за цена за доставена топлинна енергия за периода м.03.2020г. – м.04.2021г. възлиза на сумата от 140,45 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК и на база заключението на вещото лице.

На основание чл.119 ЗЗД погасено по давност е и акцесорното вземане, начислено върху погасената по давност главница. Размерът на непогасеното по давност акцесорно вземане, 3 определен на основание чл.162 ГПК, възлиза на сумата от 30,06 лева.