Решение № 1387 от 04.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Т.а като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100501219 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10128032/16.08.2024 г., постановено по гр. д. № 66412/2019 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав, съдът е осъдил на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Б. В. Т., ЕГН **********, да заплати на И. К. Д., сумата в размер на 4000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болка и страдания, претърпени в резултат на средна телесна повреда, нанесена на И. К. Д. на 23.11.2018 г. около 20.00 ч. от Б. В. Т., ведно със законната лихва от датата на деянието - 23.11.2018 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за сумата над присъдения размер до пълно претендирания размер от 6000,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил Б. В. Т. ЕГН **********, да заплати на И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 993,33 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Б. В. Т.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Твърди се, че определението от СРС обезщетение е прекомерно високо, като съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Твърди се, че съдът не е обсъдил обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца. Предвид изложеното се иска намаляване на присъденото на ищеца обезщетение. Претендират се разноски.

В установения за това срок не е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство И. К. Д..

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е 1 процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото пред първоинстанционния съд е приобщено НОХД № 11655/2019 г. по описа на СРС, НО, 104 състав. Производството по него е приключило със споразумение, одобрено от съда с влязло в сила на 27.10.2021 г. протоколно определение, по силата на което Б. В. Т. е бил признат за виновен за това, че на 23.11.2018 г. около 20,00 часа в гр.

София, чрез нанасяне на множество удари е тесла в областта на лявата ръка на И. К. Д., причинил на последния средна телесна повреда, изразяваща се в съчетано деафизарно счупване на лакетната и лъчевата кост на лявата предмишницца, което увреждане реализирало критериите на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ - престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 от НК.

Пред първонстанционния съд е била назначена съдебно-медицинска експертиза и допълнителна експертиза към нея, от които е видно, че причинените увреждания на ищеца се състоят в счупване стилоидния израстък на лявата лакетна кост е оток на меките тъкани около него, което е затруднило движението на левия крайник (ръката) за срок от около два месеца при обичаен ход на възстановяване. Вещото лице подробно е обяснило констатираното противоречие между първоначално поставената диагноза, обективирана на лист за преглед на пациент при постъпването на ищеца в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ счупване на диафизите на лакетна и лъчева кости, и окончателно констатираното увреждане след изготвяне на рентгеновата снимка на счупването - счупване на лявата лакетна кост, и че лъчевата кост е останала здрава. Вещото лице е посочило, че това се констатира както от рентгеновата снимка, изготвена в лечебното заведение, така и от отразеното в журнала на травматологичния кабинет, копие от който е приобщен като писмено доказателство по делото, като диагноза след приключване на прегледа, която се поставя като окончателна при изписване на пациента. Посочено е, че увреждането влияе на движението и хватателната функция на цялата ръка, като е подчертано, че ищецът е левичар, и че намалената екстензия в лявата ръка е в причинно-следствена връзка с увреждането. Експертът не е могъл със сигурност да посочи дали констатираната по-голяма обиколка на лявата ръка на ищеца е следствие от счупването. Вещото лице е посочило, че като увреждания още се констатира кръвонасядане на лявото бедро, което преминава за около две седмици. След непосредствено проведен преглед на ищеца експертът е посочил, че същият изразява оплаквания при промяна на времето и натоварване на крайника, включително и изтръпване на три пръста, което се подкрепя и от събраните гласни доказателства.

От представените материали от наказателното производство, в проведеното съдебно следствие в хода на съдебната фаза на наказателния процес не е била назначена съдебномедицинска експертиза. Единствената експертиза касателно травматичните увреждания, причинени вследствие на престъпното деяние, е тази, назначена на досъдебната фаза и чиито изводи са залегнали в параметрите на внесеното в съда обвинение. От експертизата, находяща се на л. 45 до 46 от преписката с досъдебното производство, се установява, че вещите лица, за да постановят експертните си изводи за причинено счупване както на лъчевата, така и на лакетната кост, са работили само върху докладната записка, събрани свидетелски показания, лист за преглед на пациент при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, съдебномедицинско удостоверение № С-381/2018 г, представено и по настоящото дело с исковата молба. Следователно, правилно първоинстанционният съд е посочил, че експертите не са работи въз основа на всички документи, а именно изготвената след приемане на ищеца в спешния кабинет рентгенова снимка и журнала на травматологичния кабинет, даваща 2 крайната диагноза за увреждането, при постановяване на изводите си. В този смисъл СРС се доверява на експертните изводи в заключенията по депозираните в хода на първоинстанционното производство експертизи.

По делото пред СРС са били разпитани свидетелите Ц.Д. И. и Ж. И. К.. От показанията на свидетеля И. се потвърждава обстоятелството, че ищецът е левичар.

Свидетелят е придобил преки и непосредствени впечатления чрез посочения от него чест контакт по телефон или виждане през ден - два с ищеца, че след увреждането ищецът е бил с гипс, в болничен и му е било трудно обслужването в бита. Съдът кредитира показанията на свидетеля, макар и лаконични, като кореспондиращи с останалата доказателствена маса. По делото е разпитан и свидетелят К., който е низходящ на ищеца. Предвид подробността, логичността и липсата на противоречие с останалите доказателства, съдът счита, че показанията на свидетеля са лишени от тенденциозност, въпреки констатираната родствена връзка. Като член на семейството и домакинството на ищеца, свидетелят е имал възможността пряко и непосредствено да възприеме търпените болки и страдания от травматичните увреждания на ищеца и процеса му на възстановяване. Свидетелят е посочил, че ищецът е изпитвал болки и затруднения в ежедневието си, трябвало е да бъде воден на физиотерапия от други лица, поради невъзможността да шофира, а по професия е бил и шофьор в градския транспорт. Свидетелят посочва, че и след рехабилитация, при натоварване, ищецът е чувствал болка, като към момента на разпита ищецът се оплаквал и от изтръпвания. Посочва се, че след травматичните увреждания ищецът е бил в болничен, като след сваляне на гипса в период от около месец-два се е върнал на работа. По делото не са представени писмени или други доказателства по отношение на ползвания болничен от ищеца.

При така установеното от фактическа страна съдът приема по наведените във въззивната жалба оплаквания следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Софийски районен съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на иска за обезщетение от непозволено увреждане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1 че ответникът с противоправното си поведение (действие или бездействие) му е причинил вреди; 2 наличие на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди и противоправното поведение на ответника; 3 вид и размер на претърпените вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

На основание чл. 300 ГПК съдът е длъжен да приеме, че ответникът Б. В. Т. е нанесъл множество удари е тесла в областта на лявата ръка на ищеца И. К. Д.. Съдебното решение, от което се установява, че вследствие на протипоправното поведение на ответника на ищеца в качеството му на пострадало лице са причинени счупване на лакътната кост, което предвид кредитираните експертни изводи отговаря на медико-биологичния признак „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, уреждащ съставомерността на причиняването на средна телесна повреда. По делото се установило, че на ищеца е било причинено кръвонасядане на лявото бедро, има за гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда – така Определение № 618/28.10.2011 г. по ч. пр. д. № 522/2011 г. на IV Г. О. на ВКС, Решение № 127/29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на II Т. О. на ВКС и др.

Въззивният съд намира, че медицинската експертиза по делото е задълбочено и компетентно изготвена, поради което следва да бъде кредитирана. От експертното заключение несъмнено се установява, че на ищеца И. К. Д. е било причинено увреждане за неимуществени вреди като резултат от травматични увреждания, а именно: работоспособната възраст на пострадалия към датата на увреждането; комплексният 3 характер на вредите - засягането на крайник, който е водещ при обслужване на лицето в бита му, и крайник, отговарящ за придвижването на лицето в пространството; ограничаването на левия горен крайник в местенето и хватателната способност; няколкомесечният възстановителен период за причиненото травматично увреждане, включвал подуване в областта на увреждането, обездвижване с гипс и посещения при рехабилитатор; емоционалният и психичен дискомфорт, изразил се в болка и стрес непосредствено след инцидента и след това по време на възстановяването, при събрани данни за продължаващо неразположение, изразяващо се в изтръпване на увредения горен крайник в областта на пръстите и към момента на провеждане на съдебното дирене (взети предвид на основание чл. 235, ал. 5 от ГПК), съдът намира, че справедливият общ размер на дължимо обезщетение е 4000,00 лева, до която сума съдът правилно е уважена исковата претенция. Противно на приетото от СРС обаче, в практиката на ВКС се приема, че медицинските документи са частни свидетелстващи документи, които нямат обвързващо съда действие. Тези документи следва да бъдат съобразени с оглед на всички останали приети по делото доказателства. В този смисъл е Определение № 50512/01.12.2022 г. по гр. д. № 1244/2022 г. на I Г. О. на ВКС.

Въззивният съд намира, че в случая вяра следва да се даде на изготвената медицинска експертиза. Това изследване е проведено от специалист с тесни познания именно в областта на травматологията, докато медицинското удостоверение, приложено към исковата молба, е изготвено от съдебен лекар. В тази връзка въззивният съд приема, че по делото не е доказано пълно и главно, че ответникът е причинил счупване на лакътната кост, което предвид кредитираните експертни изводи отговаря на медико-биологичния признак „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“, както и, че на ищеца е било причинено кръвонасядане на лявото бедро, но не и че на ищеца е било причинено посочените в исковата молба счупване на лъчева кост и контузия на рамо предвид изводите на експерта, депозирани в хода на настоящото производство.