Решение № 132 от 03.07.2019, Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Разград, 03.07.2019 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 03.06.2019 г. в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове:

Рая Йончева

Атанас Христов при секретаря С.Л. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 136 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 28 от 14.02.2019 г. по гр.д № 444/2018г. по описа на РС -Кубрат, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ исковете на

„Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК

********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Хенрик Ибсен № 15, п. к.1407, представлявано от А.В.Г.– изпълнителен директор, чрез пълномощник юрисконсулт Капка Николаева Паланова за установяване на вземането по издадена Заповед № 108/27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 228/2018 г. по описа на РС–Кубрат, че А.П.П., ЕГН ********** с пос./наст. адрес *** дължи претендираните суми: 1 989.24 лева, главница, ведно със законната лихва считано от 25.04.2018 г. до окончателното плащане; 1 679.20 лева, лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 06.12.2012 г. до 13.04.2018 г., съставляващи неплатено задължение по Договор за паричен заем № PLUS-01569704/12.04.2011 г., което задължение е цедирано с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) от 08.07.2014 г. в полза на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, на осн.чл.422 ГПК.

Недоволен от това решение ЧАСТТА му, с която е отхвърлен иска за главницата от 1 989.24 лева, е останал жалбоподателят „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, който чрез пълномощника си юрисконсулт Теодора Кощрова го обжалва в тази му ЧАСТ.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и се постанови решение, с което исковата претенция да бъда уважена изцяло. Сочи, че уведомлението за цесията е редовно връчено на ответника като приложение към исковата молба, на осн. чл. 47, ал.6 ГПК. На ответника е бил назначен особен представител именно защото съдът е констатирал редовност на връчването на исковата молба с приложенията й по смисъла на чл. 47, ал.6, изр.1 ГПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна – ответницата А.П.П., чрез особения си представител адвокат Мариана Николова от

АК – Разград, депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

Страните нямат доказателствени искания.

По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл с определението си за насрочване на откритото съдебно заседание.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не изпраща представител. Пълномощникът му депозира писмена молба, с която поддържа въззивната си жалба.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се особения й представител адвокат Мариана Николова от АК Разград, който поддържа отговора на жалбата и излага допълнителни съображения.

За да се произнесе по спора, Разградския окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, против А.П.П., с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 989.24 лева, главница, представляваща неплатено задължение по Договор за паричен заем № PLUS-01569704/12.04.2011 г., ведно със законната лихва считано от 25.04.2018 г. до окончателното плащане; 1 679.20 лева, лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 06.12.2012 г. до 13.04.2018 г., като се претендират разноски за заповедното и исковото производство.

Исковата претенция се основава на твърденията, че на 12.04.2011 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и А.П.П. – като заемател бил сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01569704. В изпълнение на цитирания договор заемодателят е предоставил под формата на заем парична сума в размер на 2 908.02 лева, която заемателят се задължил да върне ведно с уговорената договорна лихва в срок до 04.04.2014 г. на 36 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 159.50 лева, като първата погасителна вноска е била дължима на 05.05.2011 г. Ответникът погасил само част от задължението, като и след настъпване на крайния погасителен срок – 04.04.2014 г. е останал задължен за останалите месечни вноски. Падежът на първата неплатена вноска настъпил на 05.12.2012г. С договор за продажба на вземания от 08.07.2014 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01569704/12.04.2011 год. на ищеца. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01569704/12.04.2011 г., ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 108/27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 228/2018 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е бил уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал.

5 от ГПК, в едномесечен срок с исковата молба ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на А.П.П., че тя му дължи претендираните суми.

Ответникът, чрез особения си представител, с отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете по основание и размер като неоснователни, с искане да бъдат отхвърлени. Разград заявява становище, че исковете са допустими, но неоснователни поради следните съображения: 1/ длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор, като това не е сторено и с уведомленията към исковата молба, поради това, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и участва в процеса чрез особен представител; 2/ вземането за главница, лихви, такси и разноски е погасено по давност. Алтернативно ако съдът приеме, че главното задължение не е погасено по давност, прави 1/възражение за погасяване с петгодишна давност на всички погасителни вноски за главница с падеж преди 25.04.2013 г. в общ размер 797.50 лева и 2/възражение за погасяване по давност на вземането за лихва за забава за периода от 06.12.2012 г. до 25.04.2013 г., с тригодишна давност, съгласно чл.

111, б. „в“ от ЗЗД. В съдебно заседание пред

РС заявява становище, че процесният договор за заем е и нищожен поради нарушения на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 9, 10, 11, 12 и 20 от Закона за потребителски кредит.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на 12.04.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника с краен срок на плащане – 04.04.2014 г., по който кредитополучателят е извършил частични погашения, но останал да дължи претендираната в настоящото производство сума. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“

ЕАД е прехвърлило процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Представено е и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Ищецът признава, че е изпратил до ответника Уведомлението за цесията такова, но то се е върнало като непотърсено от адресата. Ищецът в исковата молба е заявил, че уведомяването за извършената цесия и потвърждването й от цедента следва да се извърши с връчване на исковата молба на длъжника, към която са приложени пълномощно за уведомяване, издадено от цедента за цесионера, уведомление за цесия и писмено потвърждаване. Уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.

Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект. По изложените съображения първоинстанционният съд намерил, че ищецът не е провел доказване на релевантния факт – уведомяването на ответницата за прехвърляне на вземанията, поради което дори и такива вземания по договора да съществуваха, то ищецът нямаше да е активно материално легитимиран да търси изпълнението им – арг. от чл.99, ал.4 ЗЗД.

Разградският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В частта, с която е отхвърлен иска досежно сумата от

1 679.20 лева, лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 06.12.2012 г. до 13.04.2018 г., както и за законна лихва считано от 25.04.2018г., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Предмет на настоящото въззивно производство е първоинстанционното решешение само в частта му с която е отхвърлен иска за сумата от 1 989.24 лева – главница.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение, в обжалваната му част, е валидно и допустимо. При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания, както и като взе предвид възраженията и доводите, релевирани с отговора на въззивната жалба, Разградския окръжен съд намира следното:

Пред настоящата инстанция не е спорно, че на

12.04.2011 г. е сключен договор за потребителски кредит между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника с краен срок на плащане – 04.04.2014 г., по който кредитополучателят е извършил частични погашения, но останал да дължи претендираната в настоящото производство сума. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е прехвърлило процесните вземания с договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. на ищеца „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. С пълномощно, с цедента е упълномощил цесионера с права да уведоми от негово име всички длъжници по вземания на дружеството за извършената цесия. Ищецът признава, че е изпратил до ответника Уведомление за цесията, но то се е върнало като непотърсено от адресата. Към исковата молба са приложени пълномощно за уведомяване, издадено от цедента за цесионера, уведомление за цесия и писмено потвърждаване. Така Уведомлението за цесията, като приложение към исковата молба, е връчено на назначения на основание чл. 47, ал.6 ГПК особен представител на ответника-кредитополучател.

Видно от заключението на съдебно счетоводната експертиза, прието от РС, което настоящия състав намира за пълно, ясно и правилно, е че: Предоставен е кредит на ответника в размер на 2 908.02 лв. Ответницата е погасявала кредита, внасяйки 2 826.50 лв. със 17 вноски, като датата на последната вноска е 22.11.2012г. в размер на 330.00 лв. С тези 2 826.50 лв. съгласно чл. 7 от условията по договора са погасени: 104 лв. разноски, 208.71 лв. главница за застраховка по кредита, 1 595.01 лв. договорена лихва и 918.78 лв. от главницата по кредита. Размерът на дължимото по договора е в общ размер на 3 344.54 лв., както следва – главница в размер на 1 989.24 лв., лихва в размер на