Решение № 57 от 27.01.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Сливен, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20252230102468 по описа за 2025 година

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2022 г. е сключен договор за паричен кредит между Е. В. В. и Сити кеш ООД, по силата на който на В. е отпусната сумата от 450 лв., Твърди се, че кредиторът е предоставил на ответника, по силата на договора за потребителски кредит сумата от 450 лв. Сочи се, че ответника се е задължил да върне сумата, ведно с дължимата договорна лихва на една погасителна вноска до 9.03.2020г..Твърди се, че в погасителния план са посочени падежът на изискуемост и погасяване на вноската. Твърди се, че падежа за издължаване на всички задължения по кредита е 9.03.2020г.. На 13.01.2023г. Сити кеш ООД, като цедент е прехвърлило на АПС Бета България ЕООД своите вземания по договора за потребителски кредит.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение за посочените по-горе суми срещу длъжникът.Заповед за изпълнение е издадена и и по нея на длъжника е залепено уведомление, поради което ищцовото дружество предявява положителни установителни искове за признаване за установено, че Е. В. В. дължи на АПС Бета България ЕООД следните суми 450лв,представляваща главница по договора за кредит,22.53лв, представляващи дължима договорна лихва за периода 24.01.2020г. до 9.03.2020г., 167.37лв, представляващи неустойки по договора за потребителски кредит, 161.83лв, представляваща законна лихва за забава за периода 24.01.2020г. до 9.03.2025г., 91.08лв, представляващи недължими платени такси, съгласно тарифата за таксите и разходите, събирани от Сити кеш ООД, законната лихва за забава върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.

Съдът е квалифицирал главният положителен установителен иск за главница по 1 договора за кредит, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за договорна лихва, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за лихва за забава, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за неустойка по договора за потребителски кредиттво, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал.

1 от ЗЗД.

Съдът е квалифицирал акцесорния положителен установителен иск за такси по договора за потребителски кредит, като такъв с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на сключеният между Сити кеш ООД и Е. В. В. договор за потребителски кредит, предоставената сума по договора за потребителски кредит на Е. В. В., извършеното прехвърляне на вземането от Сити кеш ООД на АПС Бета България ЕООД, размера на дължимите суми по договора за кредит, размера на незаплатената главница, договорна лихва и обезщетение за забава по договора за потребителски кредит и размера на незаплатената неустойка, е негова.

Указано е на ищцовото дружество, че не сочи доказателства предоставената сума по договора за потребителски кредит на Е. В. В..

В едномесечния срок за отговор от представител на ответникът е постъпил. по отношение на ответника, отговор от назначения особен

В отговора е заявено, че не е налице предсрочна изискуемост по договора за потребителски кредит.Ответникът не е уведомен за цесията на задължението си, направено е възражение за погасяване по давност на вземането.

Поискано е да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Указано е на страните, че ще се произнесе служебно за неравноправни клаузи в ДПК.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовани представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище да бъдат уважени предявените искове и да бъдат присъдени направените по делото разноски, съобразно представения списък.

В съдебно заседание ответникът И. Г. И., редовно призован, не се явява, не взема становище по предявените искове.

2

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за паричен заем от 24.01.2020 г. сключен между Сити кеш ООД, като кредитор, и Е. В. В., като кредитополучател, страните са се уговорили кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 450 лв., а Е. В. В. да върне сумата за срок до 9.03.2020г. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05%, като сумата по договора за кредит е в размер на 709лв, ведно с такса експресно разглеждане на кредита, а годишния процент на разходите по кредита е 48.63 %.

С разписка от 24.01.2020г. Е. В. В. е получил сумата от 450 лв.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. Сити кеш ООД са прехвърлили АПС Бета България ЕООД вземанията си. В договора е предвидено, че се прехвърлят всички станали ликвидни и изискуеми вземания в пълен размер към датата на сключване на договора

На 10.02.2025 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от АПС Бета България ЕООД срещу Е. В. В. за следните суми 450лв,представляваща главница по договора за кредит, 22.53лв, представляваща договорна лихва за периода от 24.01.2020г. до 9.03.2020г., 161.83лв, представляваща обезщетение за забава, неплатени дължими такси в размер на 91.08лв и неустойка в размер на 167.37лв, законната лихва за забава върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.

На 11.02.2025 г. е издадена заповед за изпълнение, по силата на която е осъден Е. В.

В. да заплати на АПС Бета България ЕООД сумата 892.81лв,представляваща главница по договора за кредит, 22.53лв, представляваща договорна лихва за периода от 24.01.2020г. до 9.03.2020г., 161.83лв, представляваща обезщетение за забава, законната лихва за забава върху главницата по договора за кредит от датата на подаване на заявлението и направените в заповедното производство разноски.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е указано на заявителя да предяви положителни установителни искове за вземанията си.

В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД между страните по настоящото дело безспорно се установи, че по силата на извършена цесия на АПС Бета България ЕООД са прехвърлени вземанията, които е имало Сити кеш ООД към Е. В. В.. Тези вземания са по договор за потребителски кредит, по силата на който Сити кеш ООД, в качеството си на кредитор, е отпуснало парична сума в размер на 450 лв. на Е. В.

3

В., а ответника се е задължил, в качеството си на кредитополучател да върне съответните суми за главница, договорни лихви, лихви за забава, такси, неустойки.В производството се доказа, че ответника е подписал както договора за потребителски кредит и е получил сумата.

С договора за цесия страните са се споразумели изрично за вземания станали ликвидни и изискуеми Иска е основателен и доказан за сумата от 450 лв., с оглед на събраните по делото доказателства.

По направеното възражение в отговора за погасяването по давност на вземанията, съдът приема възражението за неоснователно.Падежа на договора за паричен заем е на 9.03.2025г., заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 10.02.2025г. т.е преди изтичането на пет годишната погасителна давност за главницата.

С оглед изложеното, предявеният иск ще следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 450 лв.

По предявената акцесорна претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението, съдът приема, че претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Е. В. В. дължи на АПС Бета България ЕООД 22.53лв, представляваща договорна лихва за периода от 24.01.2020г. до 9.03.2020г., съдът приема предявеният иск за неоснователен. Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на сключения договор за потребителски кредит Сити кеш ООД е предоставило на ответника Е. В. В. сумата от 450 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 709 лв. месечно за месец и половина, като таксата за експресно разглеждане на кредита е 236.47лв. ГПР не е сметнатата таксата за експресно разглеждане на кредита. При пресмятане на ГПР се установява, че ГПР възлиза на 400 %, като се пресметнат в него таксата за експресно разглеждане на кредита. Клаузите в ДПК за предоставяне на поръчителство, годишен лихвен процент, ГПР са нищожни. Същевременно обаче посочения ГПР в договора за паричен заем не отговаря на реалния ГПР. Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин първоначално Сити кеш ООД е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 400% .Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.

С оглед изложеното предявеният иск за договорна лихва следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл.85от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено , че ответника дължи на ищцовото дружество по силата на договора за цесия 161.83лв, представляваща обезщетение за забава, съдът приема предявеният положителен установителен иск за неоснователен, с оглед изложените съображения за нищожност на 4 клаузите в ДПЗ и договора за предоставяне на посредничество.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143, ал. 1, от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено , че ответника дължи на ищцовото дружество по силата на договора за цесия такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 91.08лв, съдът приема предявеният положителен установителен иск за неоснователен, с оглед изложените съображения за нищожност на клаузите в ДПЗ и договора за предоставяне на посредничество.

По предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено за дължимост на неустойка по ДПК в размер на 167.37лв, с оглед изложените по-горе съображения за нищожност на клаузите по ДПК, както и по договора за предоставяне на поръчителство, не се дължи мораторна лихва за забава, поради което предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното и в исковото производство разноски в размер на 160 лв., съразмерно на уважената част от исковете