Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 95 от 22.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 287/2021
Вид
Определение № 95
Подписан
22.06.2021
В сила
22.06.2021
Състав
Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова, Елена Русева Арнаучкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив , 22.06.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Галина Гр. Арнаудова

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500287 по описа за 2021 година Производство по чл.274 ал.1 от ГПК .

Постъпила е частна жалба вх.№ 21055/29.04.2021 г. от Т. ИВ. Т. против определение № 21372/23.03.2021 г. ,постановено по гр.д.145 / 20 г. по описа на ОС - К., с което е обезсилена заповед № 470 /08.08.2019 г. по чл.417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. .По изложените в частната жалба съображения жалбоподателката моли същата да бъде уважена, а обжалваното определение да бъде отменено като претендира разноски.

Ответникът по частната жалба СД „А.-В.-Т. и сие „ ,представляван от управителя М.Д.Т. счита частната жалба за основателна.

Пловдивски апелативен съд след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок ,същата е допустима ,изхожда от легитимирана страна и е против подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. 145 / 20 г. по описа на ОС – К. е образувано по искова молба от Т. ИВ. Т. против СД „А.-В.-Т. и сие“ за установяване съществуването на вземане в размер на 60 000 лв. по запис на заповед от 01.02.2008 г. ,въз основа на който ищцата се е снабдила със заповед по чл.417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039 / 19 г. по описа на РС – К.. Искът е предявен в хипотезата на чл.422 от ГПК ,тъй като ответното дружество ,представлявано от Г.М.Т. е 1 подало възражения по чл.414 от ГПК.Видно е от посоченото ч.гл.д. ,че на 17.09.2019 г. ,още преди завеждане на исковата молба ,което е станало на 25.10.2019 г. длъжникът СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван от управителя М.Д.Т. е оттеглил така депозираните възражения и е признал вземането ,установено с заповедта по чл.417 от ГПК.Ответното дружество се управлява и представлява ,заедно и поотделно ,от М.Д.Т. ,Г.М.Т. и З.Н.Т.,т.е. всеки един от тях може да предприема самостоятелни процесуални действия от името представляваното дружество ,които действия са обвързващи за последното.В случая постъпилите възражения по чл.414 от ГПК са оттеглени с молба ,постъпила по делото на 17.09.2019 г. ,а с оттеглянето на възраженията заповедта по чл.417 от ГПК влиза в сила.Следователно налага се извода ,че още преди подаване на исковата молла ,по която е образувано гр..д. 145 / 20 г. по описа на ОС – К. ,първоначално образувано като гр.д. 1448 /19 г. по описа на РС- К. ,заповедта за изпълнение на парично задължение вече е била влязла в сила ,при което положение липсва основание за нейното обезсилване , което е в синхрон с разясненията ,дадени в ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,според което заповедта за изпълнение не се обезсилва ,когато исковото производство е прекратено поради постигната спогодба или когато съдът е преценил ,че заповедта е влязла в сила.

В конкретния случай заповедта по чл.417 от ГПК е влязла в сила още преди образуване на исковото производство по чл.422 от ГПК ,поради което същото е подлежало на прекратяване без това да води до обезсилване на заповедта .Следователно определението , с което това е направено и което е предмет на обжалване в това производство е неправилно и следва като такова да бъде отменено, а заявеното искане от СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван от управителя Г.М.Т. да бъде оставено без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 21372/23.03.2021 г. ,постановено по гр.д.145 / 20 г. по описа на ОС - К., с което е обезсилена заповед № 470 /08.08.2019 г. по чл.417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ОСТАВЯ без уважение искането от СД „А.-В.-Т. и сие“ ,представляван от управителя Г.М.Т. за обезсилване на заповед № 470 /08.08.2019 г. по чл.417 от ГПК ,издадена по ч.гр.д.1039/ 2019 г. по описа на РС – К. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3