Решение № 263401 от 26.05.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5614/2021
- Вид
- Решение № 263401
- Подписан
- 26.05.2021
- В сила
- 26.05.2021
- Състав
- ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ПЕТЪР БОГОМИЛОВ ТЕОДОСИЕВ, СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.432, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 454 · Граждански процесуален кодекс
- чл.454, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.456, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № гр.София, 26.05.2021 Г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI състав в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
2. СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Георгиева
В.ч.гр.дело № 5614 по описа за 2021 година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба подадена с вх.№ 14967/16.04.2021 г. по регистратура на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ длъжникът, чрез адв.В.В.обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението по изп.дело № 923/2014 г. и иска съдът да постанови спиране на изпълнението, на основание чл.438 от ГПК.
С жалбата се твърди, че изпълнителното дело е образувано за принудителното удовлетворяване за парични вземания, като едното е изцяло изплатено видно от 4 бр. вносни бележки, а спрямо другото ( присъединено) е налице спиране на основание по чл.420 ГПК. Поддържа, че провеждането на публична продан на собствения му имот, ще доведе до непоправими вреди за длъжника.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, взискателят депозира възражение, с което изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдебният изпълнител излага мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК и изразява становище, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, след като обсъди изложените в жалбата доводи намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна-длъжник в изпълнителното производство в законовия срок по чл.436, ал.1 от ГПК от деня на съобщаването и против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре изпълнението.
Жалбата по същество е неоснователна.
С обжалваното разпореждане от 15.04.2021 г. ЧСИ е оставил без уважение искане за спиране на принудителното изпълнение с мотиви, че по делото е насрочено разпределение на 22.04.2021 г. тъй като с удостоверение по чл.456, ал.2 и ал.3 ГПК „Банка ДСК“ АД е присъединена като взискател и насрочването не спира изпълнението. Прието е още, че разпоредбата на чл.454, ал.1 от ГПК не намира приложение.
По делото е установено, че по разпореждане на съда на основание чл.420 ГПК е спряно изпълнението по изп.дело № 20218440400213 по описа на ЧСИ Ст.Я.. Също така, че възоснова на изпълнителен лист от 02.09.2013 г. е образувано изпълнително производство за събиране на парични вземания, предмет на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 22.08.2013 г. по гр.дело № 32045 от 2013 г. на СРС, 53 състав, за частта призната за установена с решение на СГС, ГО по гр.дело № 7664/2014 г.
По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в определения от чл. 436 от ГПК срок, поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл.
454, ал. 1 от ГПК изпълнителното производство, при насочено изпълнение върху движима вещ или недвижим имот, се спира от съдебния изпълнител, при наличие на определените условия, а именно: длъжникът да внесе 30 % от вземанията по предявения срещу него изпълнителен лист, независимо от техния размер, както и да се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 % от тях. В ал. 3 на същия текст е предвидено изключение, според което не може да се допусне спиране на изпълнението, когато се продава заложена или ипотекирана вещ. Предвид изложеното и доколкото от приложеното по изпълнителното дело заверено копие на нот. акт №108, дело № 615/2007 г. на Нотариус с рег. № 358 на НК се установява, че върху имота, за който е насрочено принудително изпълнение е учредена договорна ипотека и взискател е ипотекарният кредитор, съдът намира, че разпоредбата на ал. 1 на чл. 454 от ГПК е неприложима и длъжникът не може да иска спиране на изпълнението на посоченото основание. Доводите на жалбопадателя относно погасяване на паричното вземане чрез плащане не са относими към искането за спиране, а спрямо евентуално прекратяване на изпълнителното производство и подлежат на преценка по повод произнасяне на ЧСИ по искането й за прекратяване. Липсват други основания за спиране измежду посочените в чл.432, ал.1 от ГПК.
Поради горното, съдът намира, че обжалваното действие, с което е отказано спиране на изпълнителното производство е правилно и законосъобразно, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид неоснователността на жалбата, съдът намира за неоснователно и направеното в същата искане за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 14967/16.04.2021 г. по регистратура на ЧСИ С.Я.с рег. № 844 на КЧСИ от Д.Б.Л., чрез адв.В.В.против отказа да спре изпълнението по изп.дело № 923/2014 г., както и искането за спиране на изпълнението по реда на чл. 438 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.