Решение № 227 от 26.12.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Велики Преслав, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по предявени при условията на първоначално обективно и субективно кумулативно съединяване на искови претенции, депозирани от С. И. Б. срещу М. Х. М., З. З. М., Ф. Х. Х. и Н. Ш. Х., както следва:

Отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124 от ГПК, насочен срещу първите двама ответници М. Х. М. и З. З. М. за признаване за установено в отношенията между страните, че тези двама ответници не са и никога не са били собственици на общо 5/6 ид.части от следния недвижим имот: Жилищна сграда на два етажа със застроена площ от 81 кв.м. построена в общински УПИ №XV- 205 в кв. 20 по плана на село Б., общ. В., обл. Ш. с адм.адрес: ул. „Б.“ №14, с площ на поземления имот 908 кв.м., при граници: КВС, УПИ № XVI -58 а, УПИ № XIV.

Ревандикационен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС, насочен срещу третия и четвъртия ответник Ф. Х. Х. и Н. Ш. Х. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата заедно със съпруга й М.М.Б., ЕГН ********** са собственици на гореописаната жилищна сграда в режим на СИО, която е построена през 1988 год. въз основа на отстъпено им възмездно от ОбНС В. право на строеж върху държавен парцел XV в кв.20 по плана на село Б., с площ от 880 кв.м., при граници: изток-парцел XVI - общ., запад-парцел ХIV-общ., север-мера, юг-ул. 6-7 и за осъждане на двамата ответници да й предадат владението върху същия.

В случай, че исковите претенции бъдат уважени, ищцата моли на основание чл. 537, ал.2, изр. последно от ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност и наследство № 197, том 8, per. №3975, дело №827/2016г. по описа на Нотариус С.Н., per. № 592 от регистъра на НК, с район на действие Районен съд – Велики Преслав.

Ищцата излага, че със съпруга й М. М.ов М.ов /сега с имена М.М.Б.ски/, ЕГН 1

********** сключили граждански брак на 02.05.1980г. Сочи, че първоначално заживели в дома на родителите на съпруга й в с. Б.. На 27.02.1986г. им било отстъпено възмездно от ОбНС В. право на строеж /на името на съпруга й/ върху държавен парцел XV в кв.20 по плана на село Б., с площ от 880 кв.м., при граници: изток-парцел XVI - общ., запад-парцел ХIV-общ., север-мера, юг-ул. 6-7, за построяване на жилищна сграда по одобрен архитектурен план. Поддържа, че през 1988 год. заедно със съпруга й построили жилищна сграда - двуетажна къща, като средствата за построяването й били предоставени от бащата на ищцата. Настоява, че така построената жилищна сграда е тяхна собственост, придобита от тях в режим на СИО. Сочи, че успели да обзаведат само първия етаж от къщата и заживели в нея, но на 11.06.1989г., предвид събитията в България, семейството им като етнически турци се изселило в Република Т.. Споделя, че когато заедно със семейството й се изселили от България, заживели в краен квартал на И., като с останалите изселници от тяхното село били настанени в една махала.

Акцентира, че срещу тяхната къща в друга къща живеел братът на съпруга й - Х. М. М., заедно със семейството си. Твърди, че той и семейството му също напуснали Република България с цел да заживеят в Т., но след 9 месеца, през 1990 год. се завърнали в България.

Ищцата изтъква, че през 1994 година след като сключил брак в България вторият ответник М. Х. Х. повторно се завърнал да живее в Република Т., където го последвала скоро съпругата му като и до днес са в град И.. Допълва, че през 1998г. на М. Х. му се родило дете и майка му - първи ответник по делото - З. З. М. заживяла при него, за да му помага при отглеждане на детето. Сочи, че съпругът на З. - Х. М. М. останал в България до смъртта си към края на лятото на 2006 год. Ищцата изтъква, че като близки роднини с ответниците постоянно си контактували и обсъждали какво се случва в село Б.. Смъртта на Х. бил повод за нея и семейството й през 2006 год. да се завърнат в България, за да видят имота си и да подновят изтеклите си лични карти. Сочи, че имотът им не бил годен за отсядане, входната врата липсвала, мебелите били ограбени, нямало ток и вода и били принудени да отседнат в дома на ответниците. Допълва, че членовете на семейството й се регистрирали на адреса на ответниците с тяхно съгласие, като техният адрес бил вписан в новите им лични карти. Поддържа, че по време на тридневния им престой в дома на ответниците в България, не се е споменало нищо за техния имот. Напротив, самата тя категорично заявила намерението си след пенсиониране да се върне в България заедно със съпруга си, да отремонтират къщата и да живеят в нея през летните месеци. Ищцата заявява, че третият ответник Ф. Х. Х. останала в България, тъй като се омъжила за четвъртия ответник Н. Ш. Х. в същото село, като живеели в дома на родителите на последния.

Б. сочи, че на 25.12.2023 год. се върнала в България, тъй като 2 месеца преди това от съседи разбрала, че семейството на Ф. се е настанило от септ. месец 2023 год. да живее в нейната къща. Когато отишла в дома си, ищцата установила, че слуховете са верни, била изгонена от дома си от ответниците и не могла по никакъв начин да влезе в къщата.

Навежда твърдение, че през 2024 год. осъществила 4 пътувания до България, наела адвокат, изпратила нотариална покана до ответницата Ф. с искане да освободи къщата й. Ищцата от съседи разбрала, че ответниците се снабдили с документ за собственост на процесната сграда.

Категорично отрича твърденията, че нейният съпруг бил продал сградата.

Противопоставя се на твърдението, че съпругът й бил упълномощил брат си да продаде спорния имот, още повече, че същият е бил придобит в режим на СИО. Сочи, че през 1994 год. само съпругът й действително е присъствал като гост на сватбата на втория ответник в България, но продажба на имота им не е била извършвана. Оспорва Х. М. да е започнал да ползва тяхната къща през 1994 год., да е закупил обзавеждане за нея, да я е декларирал като своя собственост в община В. и да е започнал да заплаща данъци за нея. Поддържа, че през 2

2007 год. тя и съпругът й дали на втория ответник сумата от 3000 долара, за да си закупи имот. Настоява, че до 2023 год. никой не е живял в процесния имот, нито го е ползвал.

Обръща внимание, че след смъртта на Х. М. М. първият ответник М. Х. М. е продължил преимуществено да пребивава в Република Т.. Заявява, че от изселването им през 1989 год. до смъртта на Х. в края на лятото на 2006 год., семейството й не се е завръщало в България.

Ищцата настоява, че първите двама ответници недобросъвестно са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на процесната сграда по давностно владение и по наследство (от починалия техен съпруг, съотв. баща Х. М.ов М.ов), тъй като са били наясно с обстоятелството, че спорният имот е бил собственост на нейното семейство.

Заявява, че нито Х. М.ов, нито първите двама ответници са владели имота непрекъснато, несмущавано, спокойно и необезпокоявано за период от поне 10 години. Излага, че наймалко до 12.10.2006 год., когато заедно със семейството си се завърнала в имота, никой не го е обитавал, тъй като мебелите са били разграбени, а дворът бил запустял. Излага, че от свои съселяни, живеещи в Т., разбрала, че от есента на 2023 год. в имота й живеят други лица – вторите двама ответници. Твърди, че за съставения констативен нотариален акт разбрала в началото на 2025 год. Настоява, че доколкото първите двама ответници не са придобили процесната сграда по давност и наследство (5/6 ид.части от нея), нито третата ответница е придобила 1/6 ид.част от имота по давност и наследство, то сключеният впоследствие между тях и вторите двама ответници договор за покупко-продажба на тези 5/6 ид.части не е породил никакво действие и не я обвързва по никакъв начин.

По изложените доводи моли исковата й претенция да бъде уважена изцяло и претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В последното проведено открито съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с редовно упълномощения си процесуален представител, като поддържа исковите си претенции и настоява същите да бъдат уважени.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от ответниците по делото, в който вземат становище по неоснователността на исковете.

Не оспорват обстоятелството, че Х. М. М. с ЕГН ********** и М. М.ов М.ов (М.М.Б.ски) с ЕГН ********** са братя. Излагат, че действително през 1987г. по време на брака си М. М.ов М.ов (М.М.Б.ски) и ищцата са построили процесната двуетажна жилищна сграда в парцел XV от кв.20 по плана на с.Б., находяща се на адрес: ул. ”Б.” № 14 на основание възмезден договор за отстъпено право на строеж от ОНС В. и издадено удостоверение изх.№ 94-00-55 от 27.02.1986г.

Противопоставят се на твърдението, наведено в исковата молба, че средствата за строежа на къщата са били дадени от родителите на ищцата.

Не отричат, че през 1989г. М. М.ов М.ов (М.Б.) и съпругата му - ищцата са се изселили в Република Т., придобили са гражданство и са се установили за постоянно да живеят там.

Твърдят, обаче, че при заминаването си ищцата и съпругът й са изнесли багажа си, опразнили са къщата и са заявили, че я продават.

Поддържат, че през 1994 год. М. М.ов М.ов (М.Б.), връщайки се в България и със знанието и съгласието на съпругата си (ищцата) се договорил с брат си Х. М. М. и му продал процесната къща за продажна цена от 2 500 германски марки, която сума била използвана от ищцата и съпруга й за закупуване на парцел в Т.. Сочат, че покупко-продажбата не била оформена в писмен договор между страните, предвид родствената им връзка, но от този момент Х. М. и семейството му установили владение върху процесната сграда и заживели в нея. Излагат, че М. М.ов упълномощил брат си Х. да стопанисва имота му, намиращ се в с.

Б., на ул. „Б.“ № 14 и да го продаде така, както намери за добре, като пълномощното било нотариално заверен, под рег.№ 211 от 08.09.1994г.

Изтъкват, че през 1998 год. Х. М. надлежно декларирал процесната къща в качеството 3 на собственик и заплащал данъците за имота. Партидите за ток и вода също прехвърлил на свое име.

Категорично оспорват твърдението на ищцата, че първия ответник – З. заминала през 1998 год. за Т. при сина си М. Х., за да му помага при отглеждане на внука й. Излагат, че този внук е бил роден през 1996 год. в България и до 7 годишна възраст е отглеждан от баба си З. и дядо си Х. М. в процесната къща, находяща се на ул. ”Б.” № 14, като родителите на детето редовно се връщали в дома си на посочения по-горе адрес. Сочат, че действително З. е заминала временно за Т., за да помага на сина си за отглеждане на второто му дете, но това се случило след смъртта на Х., около 2010 год.

Ответниците изтъкват, че Х. М. е починал през 2006 год. в дома си на ул. ”Б.” № 14, а владението върху имота е продължено от преживялата му съпруга З. и децата им М. и Ф..

Акцентират, че когато ищцата и семейството й са се завърнали в България през 2006 год. за погребението на Х., те са им гостували, като са били с ясна представа, че къщата на ул. ”Б.” № 14 е била продадена на Х. и в нито един момент не са оспорили владението им.

Акцентират, че ищцата е имала адресна регистрация на адреса на родителите на братята Х. и М. - ул. ”Б." № 7.

Противопоставят се на наведените от ищцата твърдения, че през 2006 год. процесната къща била необитаема, негодна за живеене, без входна врата, с разграбени мебели и без ток и вода, още повече, че роднините на съпруга й са живеели в съседство.

Заявяват, че Х. и съпругата му З. са владели процесната къща много повече от 10 години, придобили са я по давност в режим на СИО, в резултат на което през 2016 год. законосъобразно първите трима ответници М. Х. М., З. З. М. и Ф. Х. Х. са се снабдили с нотариален акт по давност и наследство, като така З. е призната за собственик по наследство и давност на 4/6 ид.части от имота, а низходящите на Х. – М. и Ф. са признати за собственици на по 1/6 ид.част от къщата по наследство. Сочат, че ответницата Ф. е закупила идеалните части от правото на собственост върху процесната сграда на майка си и брат си, но доколкото към този момент е била омъжена за четвъртия ответник, тя е придобила техните 5/6 ид.части в режим на СИО.