Определение № 506 от 28.01.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Варна, 28.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502274 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на Г. И. И. и М. Г. И., чрез адв. Явор Стойчев, с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1187/12.11.2024г., постановено по настоящото дело. Молителите искат размера на присъдените в полза на Д. В. разноски да бъде намален, като бъде съобразен с фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на осъществената защита.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. Г. В., чрез адв. Т. Златева – Илиева, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност на молбата. Излага подробни съображения и моли молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството е образувано по въззивна жалба на М. Г. И. и Г. И. И., двамата чрез адв. К. М., срещу Решение № 260359/26.07.2022г., постановено по гр. дело № 19310/2018г. по описа на ВРС, 51 състав, с което е отхвърлен предявения от тях срещу М. Н. Д., Д. Г. В., Н. Н. А., В. Ж. С., В. Желязков Г., З.

Г. Г., М. Г. Г. и Н. Г. Г., положителен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците М. и Г. И.и са собственици в режим на СИО на първи етаж от 1 еднофамилна жилищна сграда с идент. № *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-29/23.04.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес: с. Тополи, ***, състоящ се от кухня, трапезария, две спални, баня с тоалетна и коридор, с площ на етажа от 103 кв. м., която жилищна сграда е разположена в имот с идент. № *** по КККР, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода от м. октомври 2007г. до лятото на 2018г., както и в отхвърлените части на предявената в евентуалност искова претенция за заплащане на увеличената стойност на процесния първия етаж от еднофамилна жилищна сграда, както е ясно и точно посочено в доклада по делото, обективиран в Определение № 4465/30.11.2022г.

В хода на делото е постигната частична спогодба, с оглед на което първоинстанционното решение е обезсилено в съответната част и производството по тази част е прекратено. За яснота на страните, съдът е посочил, че въззивното производство продължава в частта на иска за собственост от М. Г. И. и Г. И. И., против Д. Г. В. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са придобили по давност в периода от м.10.2007г. до лятото на 2018г. в режим на СИО, собствените на Д. Г. В.

64/384ид.ч. от процесния първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идент. № *** по КККР, както и в частта, с която е отхвърлен иска им срещу Д. Г. В. да им заплати, съобразно притежаваните от нея 64/384 ид. ч. в съсобствеността, увеличената стойност на имота, като следствие от извършените през 2014г. подобрения на процесния първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идент. № *** по КККР, изразяващи се в извършени СМР подробно описани в обжалваното решение за разликата над присъдената сума от 1611,84лв. до претендираната такава от 2183,33лв., на осн. чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

С Решение № 1187/12.11.2024г., постановено по настоящото дело, първоинстанционното решение е потвърдено в горепосочените части, които са останали предмет на разглеждане. С оглед изхода на спора, съдът не е преизчислявал разноските за първата инстанция, а за въззивната е присъдил в полза на Д. Г. В. сумата от 800.00лв., представляваща заплатено от нея адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Наведените с молбата по чл. 248 ГПК оплаквания по същността си представляват възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Не следва да бъде прието, че възможността за възражение е пропусната, предвид това, че макар и представени двукратно с молба № 13274/30.05.2023г. и с молба № 17326/11.07.2023г., въпреки, че самите молби са докладвани от съда, насрещната страна не е била уведомена за размера на претендираните разноски, включително и на заплатеното адвокатско възнаграждение, нито самите списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за сторените разноски са били приети и приложени по делото. Съдът дължи произнасяне по съществото на молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

2

Настоящият състав намира молбата по чл. 248 от ГПК за неоснователна, предвид действително висока фактическа и правна сложност на делото, наложилото се провеждане на 11 открити съдебни заседания на въззивна инстанция, 7 от които проведени при участието на представляващия Д. Г. В.адв. Т.Златева и това, че самите ищци М. и Г. И.и са представили доказателства за платено от тях адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1200.00лв., видно от представения от тях списък на разноските и договор за правна защита и съдействие от 23.01.2023г. Като ориентир в преценката си съдът има предвид и това, че адвокатската защита обхваща обжалването на първоинстанционното решение по двата предявени от ищците иска-за собственост и евентуален облигационен иск, като минималното адвокатско възнаграждение според материалния интерес по иска за собственост е в размер на 428.03лв., определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по облигационния иск-400.00лв., определен по реда на чл.

7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на така изчисленото адвокатско възнаграждение дори надхвърля уговореното и заплатено от Д. В. адвокатско възнаграждение от 800.00лв.

Не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 33139/27.12.2024г. от Г. И. И. и М. Г. И., чрез адв. Явор Стойчев, с искане за изменение на Решение № 1187/12.11.2024г., постановено по в. гр. дело № 760/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3