Решение № 183 от 11.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря К.ка Анг. Илиева като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20231100104565 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от С. Г. С., с която е предявен срещу С.О., иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от увреда на здравето – луксация на дясно рамо, оток и ескорации в десен лакът и рана на дясната подбедрица, получени на 24.02.2023 г. при падане поради дупка на шахта, образувана от разрушена тротоарна повърхност на ул. Нешо Бончев в гр. София. Претендира законната лихва от датата на увреждането и направените разноски по делото.

Ищецът твърди, че на 24.02.2023 г., около 15,30 ч. по ул.Нешо Бончев, се е спънал с левия си крак в дупка на шахта, образувана от разрушена тротоарна повърхност, загубил е равновесие и е паднал на дясното си рамо.

Получил спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след извършен преглед е установено, че в следствие на инцидента е получил луксация на дясно рамо, болки и ограничени движения в областта на дясно рамо, оток и ескорации в областта на десен лакът, хематом и рана в областта на дясна подбедрица. Извършена е мануална репозиция на увредата, поставена е имобилизация за срок от 40 дни, а след това – за период от около 1-1.5 месеца е провеждал раздвижване и рехабилитация. Претендира обезщетение за неимуществените вреди, които е търпял от описаните увреждания се като болки, страдания и ежедневен дискомфорт за периода на възстановяване.

Ответникът оспорва иска. Оспорва описания механизъм на увреждането, оспорва локацията, на която е настъпило увреждането, твърди, 1 че нормалното и безопасно придвижване е задължение на самия пешеходец.

Позовава се на съпричиняване – доколкото в конкретния случай ищецът се е движил по обичаен за него маршрут – към домашния си адрес, който е в непосредствена близост, през дневния период, на прав пътен участък и е могъл да възприеме обстановката на пътя и да извърши преценка за поведението си и безопасното си придвижване. Посочва още, че след проверка на налична документация в С.О., направление „Обществено строителство“ и след извършена проверка на място се установява, че инцидентът е настъпил вследствие на преминаване през шахта на експлоатационно дружество „ЕРМ- Запад ЕАД“, което има задължение да поддържа стопанисваните от него съоръжения в състояние, годно за експлоатация. Поради това счита, че С.О. не е отговорна за настъпването на инцидента, както и за претърпените вреди и няма основание да се ангажира отговорността й.

Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД оспорва исковата молба, както и собственото си привличане като помагач на страна на ответника, по съображения, че липсват основания за регресна отговорност. Позовава се на чл.2 ал.1 т.5 от Закона за общинска собственост във вр. с параграф 7 ал.1 т.7 от ПЗР на закона за местното самооуправление и местната администрация, съгласно която норма мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община, са общинска собственост, поради което счита, че не носи отговорност за състоянието на съответната шахта и околния тротоар. Прави и възражение за съпричиняване, с твърдение, че изключителна вина за настъпването на инцидента носи ищецът.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Установява се от показанията на свидетеля К. С.ов С. – син на ищеца, че на 24.02.2023 г., докато разхождали заедно кучето на свидетеля, с ищеца преминали заедно ул. Петър Величков, с посока на движение към бул. Първа българска армия и 3 по ул. Нешо Бончев, като се движили по лявата страна на тротоара. Ищецът е вървял пред свидетеля и се подхлъзнал и паднал – на мястото имало отворен капак на шахтата, а около капака - разрушена повърхност на тротоарната настилка. При предявяване на представените по делото снимки свидетелят описва, че спъването е настъпило не в частта на шахтата с липсваща повърхност, а в страничната й част, където има неравност на капака на шахтата, като към момента на настъпване на инцидента капакът на шахтата не е бил ремонтиран, каквото е настоящото му състояние и каквото е изображението, представено от третото лице помагач, а капакът е липсвал, а повърхността на шахтата била наранена и разрушена. Конкретното място на настъпване на инцидента е в близост до дома на семейството по 2 предположение на свидетеля шахтата е известна на баща му. След падането ищецът се почувствал се зле и е бил откаран до болница.

Установява се от приложените по делото медицински документи и от съдебно-медицинската експертиза, че в следствие на претърпяна пътна травма, ищецът е получил изкълчване на раменната става и нараняване на кожата - охлузвания, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана. Изкълчването на раменната става причинява трайно затрудняване движенията на съответния горен крайник, за срок по-дълъг от 30 дни. Възможността за физическо натоварване на съответния горен крайник се възстановява в срок от около 1 - 1,5 месеца след свалянето на имобилизацията. Ако това травматично увреждане на раменната става е било за първи път, възстановяването е пълно. Обичайно това изкълчване е силно болезнено. Под обща упойка е проведено наместване на ставата, продължителността на болката е до отзвучаване на отока в мястото на травматично увреждане седмица до десет дни. В съдебно заседание вещите лица сочат, че при преглед на ищеца са установили, че пострадалият е в добро общо състояние, но има ограничен обем на движения - не вдига напълно ръката. Това е честа последица при такова изкълчване, като провеждането на рехабилитация подобрява резултатите.

Според заключението на вещите лица, травматичното увреждане отговаря на описания механизъм на произшествието – без значение кой е бил носещ крак при падането, в случая влияят човешките реакции и опит за самозащита.

От показанията на свидетеля К. С. се установява, че ищецът не е напълно възстановен - има ограничени движения с ръката и се налага синовете му да му помагат. Преди произшествието ищецът е бил активен човек, пенсионер, а в момента е с ограничено действие на ръката, не може да вдига тежки предмети, изпитва дискомфорт.

Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите се организира от съответната община. От обстоятелството, че на тротоар на улица към момента на увреждането е имало неравност на настилката (липсващ капак на шахта и нарушена повърхност на настилката), се налага изводът, че длъжностни лица на служба при ответника не са изпълнили задължението си да поддържат тротоарното платно (което съгласно пар. 2 от ДР на Закона за пътищата е част от обхвата на пътя) по такъв начин, че да е безопасно за преминаващите пешеходци. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговоря за причинените от тези лица вреди при или по повод изпълнението на възложената им работа, включително в случаите, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди (ППВС № 7/1959 г.). В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в годно състояние за безопасно преминаване по него и от това тяхно 3 бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищцата, поради което следва да бъде ангажирана деликтната отговорност на възложителя - С.О. за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презюмира да е виновно. В тежест на ответника е вменено да докаже, че е изпълнил задължението си за поддръжка на тротоара в състояние за безопасното му използване от пешеходците, каквото доказване не е проведено. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за състоянието на настилката на процесния тротоар, нито да е имало сигнализация за неравността.

Неоснователно е възражението на ответника, че не носи отговорност за неравността на пътната настилка – процесната шахта, тъй като „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД има задължение да поддържа стопанисваните от него съоръжения в състояние, годно за експлоатация. По делото не е изследван въпросът относно собствеността на шахтата, чиито капак и околна площ са били неизправни. Съгласно § 7, ал.1, т.7 ПЗР на ЗМСМА мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на енергийната система, които обслужват територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества, преминават в собственост на общината. В настоящия случай ответникът и третото лице спорят по въпроса относно собствеността на шахтата, а няма яснота дали техническата инфраструктура е включена в уставния фонд на търговско дружество към влизане в сила на посочената разпоредба - ДВ, бр. 49 от 1995 г. Независимо от това обаче, доколкото е безспорно обстоятелството, че неравния участък, състоящ се от счупен/липсващ капак от шахта и околна площ, са разположени на тротоара на улицата, който тротоар е част от обхвата на общински път, в задължение на общината е възложено поддържането му по такъв начин, че да е безопасен за преминаващите пешеходци. Начинът, по който общината ще осигури постигане на резултата, който законът й вменява, не може да се противопостави на ищеца. Доколкото предявеният иск е по чл.49 ЗЗД, а не по чл.50 ЗЗД, собствеността на съоръжението – подземно и наземно, може да има отношение единствено към евентуална регресна отговорност, но не и за отпадане на отговорността на ответника в качеството му на задължено лице да поддържа пътната инфраструктура на територията си, в състояние, осигуряващо безопасното й използване.

Предвид изложеното съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за причинените неимуществени вреди. При определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД следва да се съобрази, че уврежданията на ищеца не са тежки – същите се изразяват в тъканни увреди и изкълчване (без счупване) на раменна става, проведеното лечение не е оперативно, не се е наложил болничен престой, продължило за периода на имобилизацията (40 дни) и за срок от около 1 - 1,5 месеца след свалянето на имобилизацията. Болките са били интензивни за седмица до десет дни. Към настоящия момент не е налице пълно възстановяване – 4 ищецът има ограничен обем на движения - не вдига напълно ръката, но провеждането на рехабилитация може да подобри това състояние. Поради изложеното съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията, периода на лечение, отнасяйки ги към възрастта и начина на живот на пострадалия, както и съобразявайки конкретните икономически условия и стандарт на живот към момента на настъпване на злополуката – 2023 г., намира, че справедливото обезщетение е в размер на 20000 лв.

Частично основателно се явява направеното възражение за съпричиняване. От показанията и свидетеля се установява, че процесният участък от тротоара се намира в близост до дома на ищеца и в обичайния маршрут, използван от семейството за разходка на кучето им.

Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, а съгласно описанието на неравността, същата е била видима при обичайно ниската скорост на придвижване по време на разходка – ако това не може да стане отдалеч, то е напълно възможно при приближаване до неравността, същата да бъде възприета и избегната от разхождащия се пешеходец. Поради това следва да се приеме, че ищецът не е положил дължимата грижа към собственото си здраве - да бъде внимателен към състоянието на пътя, по който преминава. Въз основа на изложеното и поради противоправно поведение на пострадалия – неполагане на дължима грижа да се движи с внимание и при съобразяване със състоянието на пътя, размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намален с 25% (1/4) – до 15000 лв.