Решение № 78 от 19.03.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. ХАСКОВО, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500131 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 20209/11.12.2024 г. от „МОБА“ ЕООД представлявано от Н. Н. Н., управител на дружеството,чрез адв. Н. С., САК срещу решение № 888 от 26.11.2024 г. на Районен съд- Хасково по гр.дело № 1715/2024 г. по описа на съда.

С решение № 888/26.11.2024 г. по гр.д № 1715/2024 г. по описа на съда за 2024г., Районен съд - Хасково признава за незаконно извършеното със заповед №94/25.04.2024г. на управителя на „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково, прекратяване на трудовото правоотношение на Г.

Д. Я. с ЕГН ********** на длъжността „**“ на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, отменя заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение между Г. Д. Я. с ЕГН:********** и „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково, като незаконосъобразна, възстановява Г. Д. Я. с ЕГН ********** на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „***“ в „МОБА“ ЕООД, гр.Хасково и осъжда „МОБА“ ЕООД, ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1220, район*** да заплати на Г. Д. Я. с ЕГН ********** от ***, на основание чл.225 от КТ обезщетение в размер на 3311,62 лв. за периода от 08.05.2024г. до 08.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 08.07.2024г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1843,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал въззивникът „МОБА“

1

ЕООД, който чрез пълномощника си адв. Н. С. го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Според въззивника неправилно съдът приема, че обжалването на експертното решение на НЕЛК пред Административен съд-Хасково от страна на ищеца води до липса на основание за издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Считат, че обжалването по никакъв начин не изключва актуалната към момента на представяне на експертното решение и задължителна за работодателя констатация на експертната лекарска комисия, че по отношение на ищеца са налице противопоказни условия на труд. Относима към задължителния за работодателя характер на решението била разпоредбата на чл.112, ал.9 от Закона за здравето /ЗЗ/, с оглед на която работодателят е преценил, че служителят не може да продължи да изпълнява възложената му по длъжностна характеристика работа – на нощни смени, тъй като тези условия са противопоказни за здравното му състояние и няма как да не създадат реален риск от влошаването му или до по-тежка последица. Цитира се съдебна практика съгласно която решението на НЕЛК е задължително за работодателя, поради което и изводите в противен смисъл считат за неправилни, а обжалваното решение постановено при необоснованост, изразяваща се в пренебрегване на последиците които биха могли да настъпят при влошаване на здравното състояние на служителя. Изложени са и съображения и по отношение на приетата от съда липса на съставомерност на уволнението на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ с оглед : 1. липсата на изрично предписание в решението на НЕЛК,че изпълняваната от ищеца длъжност е противопоказна или 2. че същият следва да бъде трудоустроен, 3. посочването в решението на НЕЛК, че ищецът е работоспособен,4.липсата на предписание за трудоустрояването на служителя или за преназначаване му на друга длъжност,5./липсата на данни за свикване на ЛКК,като считат произнасянето на съда по тези обстоятелства за произнасяне извън основанията за незаконност на уволнението въведени с исковата молба, или за произнасяне „свръх петитум“.Единственото обстоятелство,за което може да се направи косвено заключение,че е включено в обхвата на исковата молба е възражението на ищеца за липса на предлагана подходяща длъжност за трудоустрояване но всички работни места при работодателя предвидени за трудоустроени служители в регион ** били заети видно от приложените по делото заповед,протоколи списък на ** от регион ***,назначени на работни места за трудоустроени,както и списък на обектите - регион **. Считат, че с ангажираните по делото доказателства работодателят е доказал законността на извършеното уволнение, осъществяването на уволнителното основание посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, поради което предявените искове следвало да бъдат отхвърлени изцяло, ищецът да не бъде възстановяван на работа и съответно да не бъде присъждано обезщетение за времето през което е останал без работа.

Претендират от въззивната инстанция да отмени решението Районен съд Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли 2 обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и да им присъди направените разноски по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт, подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства.

Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани.

Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което на основание чл.272 ГПК изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд- Хасково е образувано въз основа на искова молба от Г. Д. Я. с ЕГН:********** от ** със съдебен адрес гр.Хасково, ул."Преслав" №24, ет.3, офис 3, адв.Л. Г., с която против „МОБА" ЕООД, ЕИК 131340055, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1220, район „Надежда", ***, представляван от управителя Н.

Н. Н., със съдебен адрес гр.София, п.к. 1000, ул."Г. Бенковски" №37, ет.1, адвокатско дружество „Д. и С.", обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда /КТ/.

По делото е установено, че страните са били в трудови отношения, възникнали от сключен между тях на 18.01.2018 г. трудов договор по силата на който трудов договор ищецът е назначен на длъжност „***" в ответното дружество.Със заповед № 94/25.04.2024г. на управителя на „МОБА" ЕООД, връчена на работника Г. Д. Я. на 08.05.2024г. договорът на ищеца с ответното дружество е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ- при невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради здравни противопоказания, изрично посочени в ЕР №**/16.04.2024г. от 59-то заседание на НЕЛК, получено в „МОБА" ЕООД на 22.04.2024г.

Със заповед от 25.01.2024г. е определена комисия, която в срок до 31.01.2024г. да 3 разгледа работните места и длъжности и да определи работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, както и да състави протокол за определените работни места и при представяне на експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК от работник или служител да разгледа документацията и вземе отношение за неговото трудоустрояване в изпълнение на чл.317, ал.3 КТ. Представени са протокол от заседанието, проведено на 26.01.2024г. от така назначената комисия от работодателя и списъци на *** от регион ***, назначени на работни места за трудоустроени и на тези с група на инвалидност, които не са назначени на работни места за трудоустроени.Като писмено доказателство по делото е прието експертно решение на В. Ю. К. от 25.01.2023г.. Приети са и експертните решения на ищеца от 21.08.2023г., от 31.10.2023г. и от 16.04.2024г. Видно от приложените платежни документи и извлечение от банкова сметка на ищеца е била изплатена сумата от 2790,20 лв. за обезщетения по чл.222 и чл.224 от КТ.Като писмени доказателства са приети подадената от ищеца жалба срещу ЕР №**/16.04.2024г. на НЕЛК до АС-Хасково и разпореждане от 16.05.2024г. по адм.дело №399/2024г. по описа на АС-Хасково, с което по делото е насрочено съдебно заседание.Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период от шест месеца след уволнението възлиза на сумата от 6101,82лв.

При така установените факти и обстоятелства, правни изводи: съдът достигна до следните

По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.1, вр.чл.325, т.9 КТ.

За да бъде законно уволнението по чл. 325, т. 9 от КТ, следва да са налице две кумулативни предпоставки - невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и липса на друга, подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието, като в тежест на ответника работодател е да докаже законността на основанието за уволнението.

Спорният въпрос по делото е налице ли е посоченото в обжалваната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

В конкретният случай,ответникът следва да установи кумулативното съществуване и на двата елемента на основанието по т.9 - невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания и липсата на друга работа, подходяща за здравословното състояние на ищеца работа в ответното дружество.

Наличието на невъзможността в двете и форми - болест, довела до трайна неработоспособност или поради здравни противопоказания се установява със заключение на ТЕЛК, като в заключението на ТЕЛК трябва не само да се определи болестта, довела до инвалидност или съответните здравни противопоказания, но и изрично в експертното решение да се посочи, че това състояние на работника поражда неговата невъзможност да изпълнява точно определена работа по трудово правоотношение.

4

Видно от приетите по делото писмени доказателства е установено,че към момента на издаване на заповедта, с което трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено, на основание чл.325,т.9 КТ, по отношение на ищеца не е влязло в сила ЕР №90776/16.04.2024г. на НЕЛК.

С оглед установеното по делото и въз основа на приетите по делото писмени доказателства – експертно решение и жалба срещу експертното решение представени от ищеца прекратяването на трудовия договор на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ се явява преждевременно, тъй като експертното решение не е влязло в сила. По жалба на ищеца срещу експертното решение е било образувано адм. дело №399/2024г. по описа на АС-Хасково и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.9 КТ експертното решение не е влязло в сила.

На следващо място в експертно решение посочено в обжалваната заповед като основание за прекратяване на трудовия договор на ищеца не е посочено, че отразеното в него здравно състояние на ищеца поражда неговата невъзможност да изпълнява определената работа за длъжността която е заемал. В ЕР на НЕЛК изрично се посочва че ищецът е работоспособен, като е налице ТНР от 44%, т.е. под 50%. Действително в експертното решение като противопоказани условия на труд са посочени тежък физически труд, нервнопсихично пренапрежение и нощен труд, но липсват предписания за трудоустрояването на работника или за преназначаването му на друга длъжност. Посочено е, че при необходимост от трудоустрояване, същото е от компетентността на ЛКК, като няма данни за свикване на ЛКК и за извършено трудоустрояване на ищеца, за да се преценява от работодателя наличието или липсата на работни места в ответното дружество за трудоустрояване на същия.