Определение № 1743 от 14.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1743 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110107227 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

С молба от 17.12.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „ДМ“, в лично качество и като процесуален представител на ищцата Е. Б. З., се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. От името на адвокатското дружество се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с включен ДДС вместо присъдените от съда 200 лв. без ДДС, като се поддържа, че неприсъждането на ДДС представлява незачитане и обезценяване на положения адвокатски труд, при положение че регистрацията по ДДС е публично известна и присъждането му е било своевременно поискано. От името на доверителката се иска отмяна на осъждането да заплати на ответника и насрещен ищец сумата от 300 лв. разноски, алтернативно – редуциране на адвокатското възнаграждение до 100 лв. В подкрепа на искането се излагат съображения, основани на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела С224/19 и С-259/19, като се твърди, че възлагането на разноски върху потребител при уважен иск за нищожност на неравноправна договорна клауза противоречи на принципа на ефективност по Директива 93/13/ЕИО и може да възпре потребителя от упражняване на правото му на съдебна защита. Изложени са и доводи, че присъждането на разноски по компенсация в конкретния случай създава съществена пречка за ефективен съдебен контрол.

Алтернативно е релевирано и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, с аргументи, че процесуалните действия на нейния представител са се ограничили до изготвяне на насрещна искова молба без участие в съдебни заседания, както и че насрещният иск е бил признат.

Ответникът и насрещен ищец „СК“ ООД, чрез процесуалния си представител, подава в срок отговор, с който изцяло оспорва молбата за изменение на решението и иска същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Поддържа се, че цитираната от молителя практика на Съда на ЕС е неотносима към настоящия случай, тъй като касае осъдителни искове на потребители, при които последните не могат обективно да определят точния размер на претенциите си, докато в конкретното производство присъдените разноски са във връзка с уважен насрещен иск по чл. 23 ЗПК за неизплатена главница по договор за паричен заем, падежирала и дължима вследствие неизпълнение на договорни задължения. Изтъква се, че защитата на потребителя не се простира върху насрещната искова претенция, която цели възстановяване на предоставената заемна сума, поради което правилно са приложени правилата на чл. 78 ГПК и са присъдени разноски съобразно уважената част от насрещния иск и минималните размери на адвокатските възнаграждения. В отговора се поддържа и становище, че принципът на защита на потребителите не следва да се абсолютизира до 1 степен да накърнява правата и законните интереси на търговеца. По отношение на претендираното от процесуалния представител на първоначалния ищец адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се излагат доводи, че същото е било дори подлежащо на отхвърляне, доколкото при пълен идентитет на страните, договорите, клаузите и исковете са били образувани отделни дела с цел мултиплициране на разноски. В тази връзка е направено доказателствено искане за изискване и прилагане на исковата молба по друго идентично дело, с оглед преценка на общия икономически интерес и прилагане на подход, според който се присъжда едно общо адвокатско възнаграждение, позовавайки се на актуална практика на Софийски градски съд и други съдилища.

В своя Молба с вх. № 8907/13.01.2026 г. ответникът „СК“ ООД е направил искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, като е поискал ищцата Е. З. да бъде осъдена да заплати на дружеството сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение, което е отразено в мотивите на решението, но липсва осъдителен диспозитив за тази сума.

Насрещната страна по това искане е взела становище още в своята молба от 17.12.2025 г. като е счела, че това възнаграждение не се дължи на „СК“ ООД или следва да бъде намалено.

Предвид вече изразеното становище от ищцата, то не следва да се праща на ищцата Молба с вх. № 8907/13.01.2026 г. за вземане повторно становище по този въпрос, ето защо Разпореждане № 5220/13.01.2026 г., с което молбата е оставена без движение и на „СК“ ООД е дадено указание да заплати по сметка на СРС държавна такса следва да бъде отменено на основание чл. 253 ГПК поради допусната от съдията грешка.

От правна и фактическа страна съдът намира следното:

На първо място съдът следна да се произнесе по направеното по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК искане на „СК“ ООД за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските, конкретно за приетото в мотивите адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., по което липсва формиран диспозитив.

Съдът счита направеното искане за основателно и следва да допълни постановеното по делото решение в частта за разноските като осъди ответницата по насрещния иск Е. З. да заплати на „СК“ ООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

На следващо място съдът следва да се произнесе по направеното искане от ищцата за изменение на решението в частта, с която е осъдена да заплати на „СК“ ООД адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата за намаляване възнаграждението на процесуалният представител на ответното дружество. По делото е проведена защита по насрещен иск с процесуална активност, която оправдава този размер.

По отношение искане на едноличното адвокатско дружество за присъдените в негова полза разноски. По делото е предявен иск за прогласяне нищожността на Договор за потребителски кредит № 1208436/17.12.2024 г., с предмет предоставянето на парична сума в размер на 650 лв. на ищцата, в качеството й на потребител. С постановеното по делото Решение № 22918/14.12.2025 г. съдът е уважил иска. Предвид правната и фактическа сложност на делото и участието на адв. Милев в него, изразило се в съставянето на исковата молба, отговора по насрещния иск, с който се признава чистата стойност на невърната част от кредита и становище по проведеното единствено открито съдебно заседание по делото, то съдът счита, че сума в размер на от по 100 лв. за процесуално представителство по двата иска или в общ размер на 200 лв. е аргументирана по горните обстоятелства и съдът не следва да я увеличава до размера на 480 лв. с ДДС.

Искането за начисляване на ДДС в размер на 40 лв. по вече присъдения адвокатски хонорар следва да бъде оставено без уважение, тъй като по делото не е представено доказателство за регистрация по ДДС. Съдът не следва да извършва служебна проверка по 2 други дела и ли в нарочен регистър, тъй като няма такова изискване за изследване на обстоятелствата при формиране на произнасянето си при разноските. Обратното означава да задължава ищцата или едноличното адвокатско дружество „ДМ“ да представят и доказателства за обстоятелствата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, каквато разширена проверка не се дължи.

Доказателственото искане на ответника „СК“ следва да бъде оставено без разглеждане поради неприложимост на процедурата по доказване в производството по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК свое Разпореждане № 5220/13.01.2026 г.

ДОПЪЛВА Решение № 22918/14.12.2025 г., постановено по гр. дело № 7227/2025 г., по описа на Софийски районен съд, 175 състав като ОСЪЖДА Е. Б. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. А, ет. 14, ап. 56, да заплати на „СК“ ООД, с ЕИК:

********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ЦШ“ № 115 Е, ет. 5 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 300 лв. – адвокатско възнагарждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. Б. З., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 6, вх. А, ет. 14, ап. 56 в нейна Молба с вх. № 413787/17.12.2025 г. за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на Решение № 22918/14.12.2025 г., постановено по гр. дело № 7227/2025 г., по описа на Софийски районен съд, 175 състав в частта за разноските като неоснователно.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Еднолично адвокатско дружество „ДМ“, вписано в регистър Булстат под №******, фирмено дело № 24/2021г. по описа на СГС, 24-ти състав, представлявано от адв. ДМ - управител, с адрес на упражняване на дейността: гр.София, бул.“АС“ №125-2, ет.5, офис 5-3 за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на Решение № 22918/14.12.2025 г., постановено по гр. дело № 7227/2025 г., по описа на Софийски районен съд, 175 състав в частта за разноските като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с частна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3