Решение № 70 от 07.06.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Раднево, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева в присъствието на прокурора Д. П. С. като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20235520100131 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 26 ЗЗакрД.

Образувано е по молба на ДСП-Гълъбово с искане по чл. 4, ал. 1, т. 2 вр. чл. 25, ал. 1 ЗЗакрД за настаняване на детето Д. Д. Д., в семейството на близки и роднини, за срок от 3 години или до промяна на обстоятелствата. В молбата за съдействие се твърди, че на 10.01.2023 г. в ОЗД/ДСП гр. Раднево е постъпил сигнал от Д.С.Ж. и И.Д.Ж. с вх. № СИГ/Д-СТ-Р/2, в който двете лица съобщават, че на 09.10.2022 г. синът им Д.Д. е починал и от онзи момент основни грижи за малолетната му дъщеря полагали само и единствено те.

Посочили, че след смъртта на сина им майката на децата оставила нотариално заверено пълномощно, с което им делегирала отговорност да я представляват пред институциите, когато е необходимо и да полагат грижи за дъщеря й Д..

Твърди се, че детето Д. било родено на ******** г., като родителите на детето имали сключен граждански брак от 28.02.2014 г., от който брак били родени две деца Е. и Д.. Твърди се, че със съдебно решение от 17.11.2020 г. на РССтара Загора бил прекратен гражданският брак между родителите на детето по тяхно взаимно съгласие и упражняването на родителските права спрямо двете деца било предоставено на двамата родители като споделено, но въпреки това децата останали да живеят при бащата, а майката се установила 1 в гр. М., където създала друго семейство и родила дете от това ново съжителство. Твърди се, че двете деца гостували на майката през лятото в гр.

М. веднъж годишно за период не по-голям от 2 седмици. Твърди се, че по данни на децата за тях се грижил баща им, а при негова ангажираност от техните баба и дядо по бащина линия. Твърди се, че децата не били доволни от гостуването си при майка им, тъй като не им обръщала внимание и заявили, че не искат да живеят при нея. Твърди се, че след смъртта на бащата основни грижи за децата полагали техните баба и дядо по бащина линия – Д. и И.Ж.. Твърди се, че бабата и дядото подхождат отговорно към двете деца и полагат адекватни грижи за тях, осигурили са им всичко необходимо за тяхното добро нравствено и емоционално съграждане. Твърди се, че бабата и дядото попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗД, с които изразили категорично желание да продължат да се грижат за детето. Твърди се, че с оглед смъртта на единия родител и трайното отсъствие на другия родител децата били поставени в риск, което наложило вземане на мярка за закрила по административен ред със заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002/27.01.2023 г. на директора на ДСП-Гълъбово, определен като компетентен със заповед № 24РД01-0003/27.01.2023 г. на РДСП-Стара Загора, с която децата били временно настанени в семейството на Д. и И.Ж., до произнасяне на съда по реда на чл.

28 ЗЗакрД.

Искането е с правна квалификация чл. 26 от Закона за закрила на детето, като в това производство в тежест на сезиращия съда е да докаже наличието на предпоставките за настаняване на детето извън семейството му, а именно в семейството на близки и роднини.

В откритото съдебно заседание се явява лично директорът на ДСПГълъбово – Ж. Г. и заявява, че поддържа молбата и иска същата да бъде уважена.

Представителят на РП-Стара Загора, ТО-Раднево, взема становище в съдебно заседание, като счита молбата за основателна и за което излага съображения.

Заинтересованата страна Н. Д. се явява лично в откритото съдебно заседание и заедно с адв. И. и адв. Й., като вземат становище за неоснователност на молбата и искат нейното отхвърляне, за което излагат подробни съображения.

2

За защита интересите на детето е назначен служебен защитник и е назначен адв. Л. за такъв, който взема становище за основателност на молбата на ДСП-Гълъбово и излага съображения за това.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за раждане от 31.01.2023 г. /дубликат/ , издадено от община Стара Загора, въз основа на акт за раждане № 824 от 29.04.2014 г.

/л.5/ се установява, че детето Д. Д. Д. е родено на ******** г. в гр. Стара Загора от майка Н. Е. Д. и баща Д. И. Д..

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето са имали сключен граждански брак от 2014 г., който бил прекратен със съдебно решение № 260313 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 3980/2020 г. на РС-Стара Загора /л.73-75/ по взаимно съгласие на страните и било постигнато споразумение да се упражняват родителските права спрямо родените от брака две деца съвместно от двамата родители, но въпреки това децата останали да живеят при бащата, а майката напуснала дома след около 6 месеца след развода и се установила да живее в гр. М., където създала ново семейство и скоро след това родила дете от това съжителство. На 09.10.2022 г. бащата на децата Д.Д. починал и от този момент основни грижи за децата поели бабата и дядото по бащина линия, които до него момент помагали на сина си при отглеждането и възпитанието на децата. В деня на погребението на бащата на децата, майката присъствала на погребението и след него заедно с бабата и дядото отишли при нотариус Д., където майката ги упълномощила да я представляват пред институциите във връзка с реализиране правата на децата, след което майката се върнала в гр. М. при съжителя си и другото си дете. Около месец след това майката се върнала в гр. Раднево за няколко дни с цел снабдяване с документи и отново се върнала в гр. М., а за коледните празници на 2022 г. двете деца й гостували за около една седмица. С декларация за оттегляне на пълномощно от 06.02.2023 г. майката е оттеглила даденото пълномощно на бабата и дядото, което им е връчено на 09.02.2023 г.

/л.129/.

По делото е приет доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете /л.8-10/, социален доклад /л.15/ и заключителен доклад /л.16-19/, от които е видно, че детето Д. Д. Д. е дете на 9 години и 2 месеца, за 3 което се грижат неговите баба и дядо по бащина линия от смъртта на бащата през октомври 2022 г. и до настоящия момент. От развода на родителите до смъртта на бащата грижите за децата били поети основно от техния баща, на комуто помагали родителите му. Посочено е, че бабата и дядото на детето, а именно Д. и И.Ж. били попълнили декларации по чл. 24, ал. 3 ППЗЗакрД /приложени на л. 6-7 от делото/, с които са изразили категорично желание да се грижат за детето Д. Д. Д.. Посочено е, че бабата и дядото са осигурили сигурна, спокойна и безопасна среда за детето, за неговото отглеждане и възпитание, задоволили са неговите жизнени потребности, достъп до здравеопазване и нужния му емоционален комфорт. Посочено е, че е в интерес на детето предприемане на мярка за закрила. Идентично становище е изразено и от социалните работници, съставили приетия по делото социален доклад.

По делото е приета заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002/27.01.2023 г. на директора на ДСП-Гълъбово /л.13/, с която по административен ред е взета спрямо детето Д. Д. Д. мярка за закрила по чл. 4, ал. 1, т. 2 ЗЗакрД до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗакрД, което е предмет на настоящото производство. Заповедта е връчена на майката Н. Д. на 03.02.2023 г. /л.14/.

По делото е приета психологична оценка на детето /л.21-24/, от която е видно, че в периода от 06.02.2023 г. до 15.02.2023 г. детето е направило 5 консултативни посещения в психологичния кабинет за извършване на оценка.

При срещите с психолога при детето е регистриран дефицит по отношение на взаимовръзката и емоционалната привързаност с майката, но въпреки това било физически и психически в добро състояние, въпреки да е било в посттравматичен период на приемане на загубата на баща си. Наблюдавало се леко към умерено изразена тревожност и наличие на страхове по отношение на взаимовръзката с майката, което налагало психологична интервенция с детето.

По делото е прието писмо от ДСП-М. до ДСП-Гълъбово /л.57-58/ относно преценка на родителския капацитет на майката, в което е посочено, че тя живее с настоящия си съжител Д.В. и детето им К., двамата се подкрепят и са мотивирани да отглеждат и децата Д. и Е.. Съжителят на майката има добри финансови възможности, имат жилище с много добри 4 социално-битови условия, като имало и обособена детска стая за децата Д. и Е. с достатъчно лично пространство. Видно е, че на 03.02.2023 г. майката Н.

Д. е подала заявление до ДСП-М. за прекратяване на настаняването в семейството на роднини /л.61/, което е в деня на получаване на заповедта на ДСП-Гълъбово за временно настаняване на децата при техните баба и дядо.

Обаче е видно, че на 27.01.2023 г. майката е подала предходно заявление до ДСП-М. с искане да бъдат реинтегрирани децата в семейството й /л.63/, тоест преди постановяване на заповедта на директора на ДСП-Гълъбово за временно вземане на мярка за закрила. По делото е приета оценка на родителския капацитет на майката Н. Д. /л.68-71/, от който е видно, че майката била мотивирана да полага грижи за децата, притежава необходимия родителски капацитет и умения, за да осигури спокойна и сигурна среда за отглеждане на децата си. В този процес тя била подкрепена от настоящия си съжител, с който имат общо дете на година и половина, а при необходимост могат да разчитат на родителите си.

По делото са приети множество доказателства за плащане на текущи разходи от страна на майката като такива за ел.енергия, ВиК услуги на апартамент в гр. Стара Загора, за телефонни услуги и множество други, датиращи от 2021 г. Приети са и други доказателства като рисунки от децата за майка им, снимки на децата с майка им, които показват положителен облик и отношение на децата към майка им. Идентично са приети и снимки и рисунки, които показват положителен облик и отношение на детето към бабата и дядото по бащина линия.

Изслушана в съдебно заседание майката Н. Д. категорично заявява, че желае да отглежда децата си Д. и Е.. Посочва, че никога не е изоставяла децата си, а последните два месеца след смъртта на бащата на децата вижда голяма разлика у поведението на децата, което счита да се дължи на внушения от бабата и дядото по бащина линия.

С определение № 71 от 12.02.2023 г. по адм.д. № 146/2023 г. на Административен съд – М., потвърдено с определение № 3183/27.03.2023 г. по адм.д. № 2772/2023 г. на ВАС, е спряно предварителното изпълнение на заповед № ЗД/Д-СТ-Р-002/27.01.2023 г. на директора на ДСП-Гълъбово, касаеща настаняване на детето Д. Д. Д. в семейството на баба си и дядо си по бащина линия. Това доказателство няма пряко отношение към настоящия 5 спор, тъй като касае единствено спиране на изпълнението на административната заповед на директора на ДСП, но не представлява по същество доказателство, установяващо релевантни по делото и касаещи спора на страните факти.

По делото е изслушано заключение на СПЕ, защитено от вещото лице психолог Р. О., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото е видно, че детето Д. е със стабилен психологичен статус, преобладават копирни модели на поведение, съдържащи определени изрази и реакции. По отношение на емоционалната връзка с майката се наблюдава стремеж към нея на неосъзнато ниво, обърканост и противоречивост. Без нагласа за подобряване на взаимовръзката между значимите възрастни. А по отношение на бабата и дядото по бащина линия се установява свързаност и топли емоционални отношения. В съдебно заседание вещото лице О. уточни, че копирните модели на поведение означава, че детето е в среда с определено влияние върху него и копират поведението на възрастните, с които прекарват това време. В случая това са бабата и дядото по бащина линия. Вещото лице е посочило, че детето и имало идеализиран образ на своя баща и в случая като го няма него, у детето се получава объркан образ за недопускане на другия родител, но това не означава, че детето не желае майка си, да бъде с нея, или пък да я мрази с тази си емоция, а по-скоро се касае за състояние на неопредЕ. скръб към липсващия родител. Вещото лице е конкретизирало също, че отношенията между майката и бабата и дядото по бащина линия влияят на нагласата на детето, убежденията, чувствата и реакциите му. Тъй като е била налице известна дистанция между майката и детето, то детето не е поставило майката сред първите значими възрастни и това води до известна дистанцираност, но у детето няма страх и психологическата норма е добра.