Решение № 929 от 01.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Пловдив, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330111928 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № **, ет. *, ап.* чрез ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Й. от АК – ***, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, с ъ с седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, с която са предявени следните искове: 1) установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г., сключен между ищеца Б. Л. Д. и ответника „Фератум България“ ЕООД; 2) иск за осъждане на ответника „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца Б. Л. Д. сумата от 895,88 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 3) установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г., сключен между ищеца Б. Л. Д. и ответника „Фератум България“ ЕООД; 4) иск за осъждане на ответника „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца Б. Л. Д. сумата от 7210,00 лв. – недължимо платена при начална липса на правно основание по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 1 датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 5) евентуален установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г.; 6) евентуален иск за осъждане на ответника „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца Б. Л. Д. сумата от 654,82 лева – недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г. във връзка с нищожна клауза от посочения договор за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането; 7) евентуален установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 от сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г.; 8) евентуален иск за осъждане на ответника „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца Б.

Л. Д. сумата от 5580,00 лв. – недължимо платена по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г. във връзка с нищожна клауза от посочения договор за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.07.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г., по силата на който ответникът „Фератум България“ ЕООД предоставил на ищеца Б. Л. Д. в заем сумата от 5000,00 лв. Заемната сума следвало да бъде върната за срок от 10 месеца при ГПР от 48,35 % и ГЛП от 19,00 %. Съгласно чл. 3 от договора общо дължимата от потребителя сума за целия период на кредита възлизала на 5950,00 лв. В чл. 5 от договора била постигната договореност, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк p.l.c. С оглед на това бил сключен и договор за поръчителство, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на посоченото дружество в размер на 4250,00 лв., платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Ищецът сочи, че на дата 12.06.2022 г. е извършил две плащания в общ размер на 5895,88 лв. по процесния Договор за кредит от 10.05.2022 г.

Твърди, че между страните бил сключен и Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г., по силата на който ответникът „Фератум България“ ЕООД предоставил на ищеца Б. Л. Д. в заем сумата от 6000,00 лв. Заемната сума следвало да бъде върната за срок от 12 месеца при ГПР от 49,11 % и ГЛП от 23,00 %. Съгласно чл. 3 от договора общо дължимата от потребителя сума за целия период на кредита възлизала на 7380,00 лв. В чл.

5 от договора била постигната договореност, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк p.l.c. С оглед на това бил сключен и договор за поръчителство, по силата на който ищецът дължал възнаграждение на посоченото дружество в размер на 5580,00 лв., платимо разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита. Ищецът твърди, че в 2 периода 24.09.2022 г. – 08.09.2023 г. е извършил плащания в общ размер на 13210,00 лв. по процесния Договор за кредит от 12.08.2022 г.

Ищецът навежда доводи за недействителност на горепосочените два договора за кредит, поради нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 4 о т ЗПК. Твърди, че при формиране на приложимия по договорите за кредит ГПР не било включено като разход възнаграждението за поръчителство, дължимо от потребителя. Сочи, че ако възнаграждението за поръчител бъде включено към ГПР, то размерът му би надхвърлил законоустановения лимит по чл. 19, ал. 4 о т ЗПК. В случая и в двата договора за кредит била посочена общо дължимата от потребителя сума, но след добавяне на възнаграждението за поръчителство, така посочената стойност се удвоявала. Изложеното, според ищеца, обуславя недействителност на процесните договори за кредит на основание чл. 22 ЗПК.

Твърди, че предвид цялостната недействителност на договорите за кредит, платените от него суми над главницата по всеки от двата договора за кредит, следва да му бъдат възстановени. При условията на евентуалност се излагат твърдения за нищожност на клаузата на чл. 5, обективирана във всеки от процесните договори за кредит, поради противоречието й със закона, с добрите нрави и заобикаляне на закона, като се претендира и връщане на платените от ищеца суми във връзка с посочените договорни клаузи.

По изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи исковите претенции. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Фератум България“ ЕООД, с който намира предявените искове за неоснователни. Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) било задължително условие за сключването на кредитния договор било неоснователно. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, а според сайта на ответното дружество потребителят сам избирал обезпечението, поради което сключването на договор за гаранция не било задължително. Исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция (каквито в случая не са предявени по делото) били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна – Мултитуюд Банк. Посоченото дружество било самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставяла услуги на територията на Република България и била вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което ответното дружество не било страна. Прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

Ищецът сам избрал поръчител в електронния формуляр и след като бил 3 информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит. Бил получил преддоговорната информация по e-mail, като в нея било посочено, че за сключване на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство.

Той получил и документи от поръчителя, а след като бил информиран, ищецът потвърдил желанието за сключване на договора чрез SMS. Заради изложеното не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП.

Ищецът бил информиран на всеки етап за последствията от своя избор, включително и за дължимите суми. В случая нямало нарушение и на чл. 143 ЗЗП. В чл. 5 от договора не било предвидено задължение за сключване на договор за поръчителство. Договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. Ответникът представил необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14- дневен срок.

По гореизложените съображения ответникът моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от пълномощника на ищеца – ЕАД „Й.“, представлявано от адв. С. Й., с която моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Фератум България“ ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба от ответното дружество, чрез юрк. Г. Г., с която моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуални установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 от ЗПК и евентуални осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Не е спорно между страните и с доклада по делото, на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца Б. Л. Д. и ответника „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 5000,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищеца, както и че дължимото от потребителя възнаграждение за поръчителство не е включено в размера на ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г.; че между ищеца Б. Л. Д. и ответника „Фератум 4

България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 6000,00 лв., която сума е изцяло усвоена от ищеца, както и че дължимото от потребителя възнаграждение за поръчителство не е включено в размера на ГПР по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г. Сключването на процесните контракти се установява и от представените по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г. и Договор за предоставяне на потребителски кредит № ****/12.08.2022 г.

Видно от представения по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/10.05.2022 г., ответникът е предоставил на ищеца сумата от 5000,00 лв., при лихвен процент от 19,00 % и годишен процент на разходите от 48,35 %. Договорено е погасяването на кредита да се извърши на 10 месечни вноски, съгласно погасителния план, неразделна част от Договора. Общата сума за плащане по кредита е посочена в размер на 5950,00 лв., като е записано, че същата представлява сбор от сумата на отпуснатия кредит от 5000,00 лв. и договорна лихва от 950,00 лв. В чл. 4 от Договора изрично е регламентирано, че общият разход по кредита е 950,00 лв. и включва само възнаградителната лихва, както и че ГПР включва само разходите, включени в общия разход по кредита, т.е. само договорената между страните възнаградителна лихва.