Решение № 522 от 07.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20238002103010 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Л. П. А., чрез назначения особен представител адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 59/04.04.2023г., поправено с решение №86/17.05.2023г., на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.г.д.№593/2022г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1759/10.04.2024г. по въпроса, обобщен и уточнен от съда /съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, както следва: за начина, по който се определя размера на несъответствието, когато стойността на придобитото имущество е различна от тази при отчуждаването му по ЗПКОНПИ/ЗОПДНПИ (отм.).

Отговор на въпроса е даден в трайно установената съдебна практика, възприета изцяло и от настоящия състав, според която несъответствие е налице, когато се установи, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДРЗОПДНПИ (отм.), съответно в § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ размер (решение №147/16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 191/15.02.2021г. по гр. д. № 4769/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 50116/3.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на ВКС, IV г. о.). Под несъответствие законът има предвид целия патримониум на проверяването лице към определен момент (началото и края на проверявания период), като съвкупност от оценими в пари (според придобиваната им стойност) активи (вещи и права) и пасиви. Когато 1 придобито имущество е отчуждено възмездно, това обстоятелство има значение, доколкото е налице разлика между придобивната стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната стойност е по-ниска, полученото в повече при отчуждаването е доказан законен доход, а ако стойността при отчуждаването е по-ниска, само полученото при отчуждаването може да се счита вложено в придобиването на последващо имущество или разходвано за издръжката на проверяваното лице и неговото семейство. Когато е налице разлика в стойностите на придобиване и отчуждаване, при определяне несъответствието се взема предвид стойността на имота при придобиването му (част от разходите на проверяваното лице) и стойността на имота при отчуждаването му (част от приходите на проверяваното лице).

Съгласно разясненията дадени в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 на ОСГК на ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период (т.1). Прието е още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество (т.2).

В жалбата на Л. П. А. са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че при постановяването му въззивният съд не е взел предвид установения по делото факт, че стойността на придобития от проверяваното лице недвижим имот към момента на покупката му е в размер на 93 438лв., а към датата на отчуждаването му е в размер на 123 158лв. Съдът не е отчел обстоятелството, че при определяне размера на несъответствието, вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза е посочило сумата от 123 158лв., като стойност на придобиването и като стойност на отчуждаването на недвижимия имот. При съобразяване на действително установените стойности на имота, размерът на несъответствието ще бъде под определения в закона праг.

Твърди се и противоречие на въззивното решение с разясненията дадени в ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, според което неналичните парични средства получени от отчуждено имущество, които не са преобразувани в друго имущество не подлежат на отнемане. По същество се претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск.

Насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител М. М. (с юридическо образование), оспорва жалбата.

Излага, че въззивното решение е съобразено с практиката на ВКС към момента на постановяването му. Съдът е направил цялостен анализ на събраните по делото 2 доказателства и е приложил правилно материалния закон. По делото са установени обстоятелствата свързани с осъществена от проверяваното лице престъпна дейност, несъответствие в имуществото му над определения в закона размер и получени парични средства с незаконен източник. По същество претендира за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението на въззивния съд и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният, Пловдивски апелативен съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Стара Загора, с което е отнета в полза на Държавата сумата от 16 624,56лв., придобита от престъпна дейност от Л. П. А., ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.03.2021г. до окончателното изплащане; Л. П. А. е осъдена да заплати разноските по делото, както и следващите се държавни такси.

За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: С постановление по ДП № ЗМ-231/2011 г. по описа на ОД на МВР – [населено място], ответницата Л. П. А. била привлечена като обвиняема за извършено престъпление по чл.

202, ал.2, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК затова, че в периода от 25.08.2009 г. до 22.02.2010 г. в [населено място], област Б., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице „експерт маркетинг“ в „А.“ ЕООД, назначена с трудов договор от 17.04.2008 г., присвоила чужди пари, връчени в това качество и поверени да ги пази и управлява, в големи размери – сумата от 154 153,88 лева, собственост на „А.“ ЕООД, като не е изпълнила задължението да я отчете. Посоченото престъпление попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ, поради което е бил налице законен повод за образуване на проверка от комисията. Последната била уведомена за наказателното производство на 04.02.2019г. от РП – Б. и с решение №Р-2392/02.12.2020г. образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество. Въз основа на последващо решение, комисията предявила иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито от ответника имущество. С Присъда № 61/28.03.2019 г. по НОХД № 46/2019 г. на РС – Бургас, влязла в сила на 13.04.2019 г., Л. П. А. била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 26, ал. 1 от НК.

Въззивният съд приел, че приложимият закон към предявените в производството искове е ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ). Позовал се на разпоредбата на § 9 от ПЗР на ЗОНПИ от 2018 г., според която законът се прилага и по отношение на имущество, придобито незаконно преди влизането му в сила. Приел, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, независимо, че проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./. С оглед на това, намерил за неоснователни въведените с въззивната жалба възражения за неправилно определяне на приложимите по делото закон и размер на несъответствието.

Въззивният съд установил, че в периода на проверката от (20.03.2009г. до 20.03.2019г., продължен до 28.11.2020г.) Л. П. А. придобила подробно описан недвижим имот – апартамент №11, с площ 106.98 кв.м, намиращ се на [улица][жк]на [населено място], като на 3

10.06.2010 г. го продала на И. Г. Г. и А. Й. Й.. От продажбата по сметка на ответницата/продавач била преведена сумата от 8500 евро, с левова равностойност 16 624.56 лева, с основание на превода – „D/RZA PRODAZBA NA NEDV.IMOT“ (за чието разчитане съдът приел, че не са необходими специални знания).

Въззивният съд кредитирал заключението на допуснатата пред първостепенния съд съдебнооценителната експертиза, от което приел за установено, че пазарната стойност на апартамента към датата на неговото закупуване 12.01.2010г. възлизала на 93 438лв.; към датата на отчуждаването му 10.06.2010г. – на 123 158лв., а към датата на исковата молба 11.03.2021г. – на 141 887лв.

Приел още, че съгласно неоспореното заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (ценено като компетентно и обстойно изготвено, в съответствие със събраните по делото доказателства), несъответствието за проверявания период 20.03.2009 г. – 20.03.2019 г., определено като разлика между общия размер на нетния доход и общия размер на имуществото, било в размер на минус - 160 478.73 лв., над определения в закона праг от 150 000лв.

С оглед на изложеното, съдът направил извод, че предявения иск за отнемане на процесната сума от 16 624,56 лв., получена от отчужденото по непротивопоставим на държавата начин имущество, която не била трансформирана в друго имущество, е основателен.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение.

По въпроса допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с даденото по-горе разрешение. При определяне размера на несъответствието съдът съд не е съобразил установената разлика в стойността на придобиване и тази на отчуждаване на придобития от проверяваното лице недвижим имот, като при изчисление на приходите и разходите е заложил стойността на имота към момента на отчуждаването му; не съобразил и обстоятелството, че сумата получена при отчуждаването на имота не е трансформирана в друго имущество и не е налична в патримониума на лицето в края на проверявания период.

Допуснато нарушение на материалния закон е довело до необоснованост на въззивното решение. Налице е основанието по чл.281, т. 3 ГПК за неговата частична отмяна (чл.293, ал.2 от ГПК). Доколкото не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция (чл. 293, ал. 3 от ГПК).

По делото са надлежно установени фактите относно: влязлата в сила (на 13.04.2019 г.) присъда № 61/28.03.2019 г. по НОХД № 46/2019 г. на РС – Бургас, с която Л. П. А. била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 26, ал. 1 от НК. Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ, поради което е бил налице законен повод за образуване на проверка от комисията и периода на същата от 20.03.2009г. до 20.03.2019г., продължен до 28.11.2020г.

От събраните по делото доказателства се установява, че в началото на проверявания период ответницата Л. А. е притежавала имущество, както следва: 1/ недвижими имоти: 1.1 4

ДВОРНО МЯСТО от 1250 кв.м, находящо се в [населено място], общ Стара Загора, представляващо парцел ХІ-14 и ХІІІ-14, ведно с построената в него жилищна сграда и стопански постройки и 1.2 САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, представляващ ОФИС №17 с адрес [населено място], [улица]; 2/ ЛЕКИ АВТОМОБИЛИ: 2.1 марка „М.“, модел „21412“ с дата на първа регистрация 26.12.1988г. и 2.2 марка „М.“, модел Ц180 с дата на първа регистрация 09.10.2007г.; 3/ РАЗПЛАЩАТЕЛНИ СМЕТКИ в лева със салдо от 2,49 и в евро със салдо от 20,45 евро.