Решение № 7895 от 29.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 63545/2024
- Вид
- Решение № 7895
- Подписан
- 29.04.2026
- Състав
- СЛАВЕНА ГАЛИНОВА КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д, ал. 1, предл. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 7895 гр. С. 29.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20241110163545 по описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 17.04.2024г. сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. при следните условия: размер на предоставената главница – 2 000 лева; лихвен процент – 36%; годишен процент на разходите – 42,58 %, общо дължима сума – 2 416,44 лева, срок за погасяване – 10 месеца; приложим лихвен процент при просрочени плащания – 10 %, уговорено обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение по договора чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 29 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договорно обезпечение, като дължимата неустойка се включвала в месечните погасителни вноски по кредита. Съгласно чл. 30 от договора при неизпълнение на договорно задължение потребителят дължал неустойка в размер на 1% от размера на просрочената сума на ден. Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че предвиденият ГПР в чл. 1, ал. 4 от договора от 42,58 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл. 29 от договора. Така предвидената неустойка нямала присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Ищецът изтъква липсата на конкретизация относно начина, по който бил формиран ГПР от 42,58%, което съставлявало нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Ищецът оспорва сключения договор за потребителски кредит като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т. к. посоченият ГПР от 42,58 % създавал заблуда у потребителя и представлявал заблуждаваща търговска практика. Посредством клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора се прехвърлял риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и това водело до допълнително увеличаване размера на задълженията. На следващо място ищецът посочва, че посредством уговорената неустойка се заобикаляла законовата забрана на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Ищецът се позовава на чл. 71 ЗЗД и посочва, че в случая кредиторът начислявал неустойка вместо да приложи последиците на предсрочна 1 изискуемост по договора. Въз основа на изложените доводи ищецът аргументира извод, че клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора имала за цел създаване на привидно договорно основание за кредитора да начислява допълнително възнаграждение за ползване на предоставената в заем сума. Оспорва като нищожна клаузата на чл. 30 от договора като препраща към изложените аргументи за нищожност на клаузата на чл. 29, ал. 1. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024г, сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024г. Посочва, че на датата на сключване на договора ответното дружество погасило задължения на ищеца по предходен кредит и остатъкът предоставило на разположение на ищеца в заем. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четлив вид при съблюдаване на нормативните изисквания. В предоставения проект на договора се съдържала информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение.
Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. Ответникът посочва, че изпълнението на задължението за предоставяне на договорно обезпечение не било обезпечено по друг начин, като ищецът разполагал с възможност да ограничи размера й като предостави срочно дължимото изпълнение.
Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Уговорената неустойка представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Ищецът разполагал с възможност преди сключване на договора за осигури поръчител, който да се задължи солидарно с него по договора. При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца М. В. К.. Посочва, че на посочените падежни дати ответникът по насрещния иск не погасил задълженията за две последователни вноски, поради което счита, че на основание чл. 26 от договора следва да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че дължимият остатък от главницата към 10.01.2025г. възлизал на 2 000 лева, а начислената възнаградителна лихва върху главницата на 416,44 лева. Претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2 000 лева, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, както и за сумата от 416,44 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода 17.04.2024г. до 09.01.2025г. Претендира за сторените съдебни разноски.
В срока за отговора на насрещния иск ответникът М. К. оспорва като неоснователен и недоказан предявения насрещен иск. Навежда доводи за липса на посочено правно основание, на което се предявява исковата претенция, както и за недължимост на претендираната сума за възнаградителна лихва по договора за кредит в размер на 416.44 лв.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024 г., по силата на който „С.К.“ АД е предоставил на М. В. К. кредит в размер от 2 000 лева за срок от 10 месеца, при лихвен процент по кредита – 36 % и ГПР – 42,52 %, при общ размер на всички дължими плащания 2 416,44 лева.
Съгласно чл. 19 от договора ищецът се задължил в тридневен срок от усвояване на сумата по договора за предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по договора – физическо лице - поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на посочените изисквания в договора. В случай на неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в срок заемателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като заплащането на неустойката се разсрочва на вноски, дължими заедно с 2 погасителните вноски по кредита /чл. 29 от договора/.
По делото са представени и приети като писмени доказателства погасителен план, приложимите общи условия към договора за кредит, стандартен европейски формуляр с информация за условията по договора за кредит, предоставен на ищеца при сключването на договора.
Видно от представената разписка за извършено плащане от 17.04.2024г. ищецът М. К. е получил сумата от 2 000 лева при посочено основание за плащането „усвоен кредит №.“, чрез система да електронни плащания ePay.bg.
По делото е представена Заповед №230/02.03.2023г., съгласно коато е постановена забрана от КЗП по отношение на „С. К.“ АД да използва заблуждаваща и нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП по отношение на твърденията за „липса на скрити условия, допълнителни такси и оскъпяване на финансовия продукт“ на интернет страницата на дружеството. Посочва се, че при извършената проверка е установено, че на потребителя се начислява неустойка при непредоставяне на обезпечение, което фактически оскъпява финансовия продукт и се явява скрито условие. Заповедта е потвърдена с Решение №110/21.07.2023г. по адм. дело №104/2023г. по описа на АС-Шумен и Решение №5677/09.05.2024г. по адм. дело №10213/2023г. по описа на ВАС.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието без оспорване от страните, към датата на предявяване на насрещния иск не са извършвани плащания по кредита за погасяване на задълженията, като дължимата главница възлиза на сумата от 2 000 лева, а дължимата договорна лихва – на сумата от 416,44 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският районен съд достига до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024г., както и насрещен иск с правно основание чл.
79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за осъждане на М. К. да заплати на ответника сумата от 2 000 лева, представляваща незаплатена главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, както и за сумата от 416,44 лева, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода 17.04.2024г. до 09.01.2025г.
Настоящият състав намира, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
За успешното провеждане на търсената правна защита по иска с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК ищецът следва да докаже факта на възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, както и наличие на фактите, които обуславят прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит на посоченото правно основание.
При съобразяване на становището на страните на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 ГПК с доклада е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между М. В. К. и „С. К.“ АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №. от 17.04.2024г. при посочените в неговото съдържание условия.