Решение № 212 от 18.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. К., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500367 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 10.11.2025 г. на ДСИ при РС - К. по изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., е оставено без уважение искане с вх. № 4541/06.11.2025 г., подадено от А. Р. Й. от гр.К., за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Н. М., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г.

Недоволен от постановлението за разноските е останал жалбодателят А.

Р. Й., който го обжалва като неправилно. В жалбата се излагат съображения, че присъденият адвокатски хонорар надхвърля минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като освен минималното възнаграждение за образуване на изпълнително били калкулирани и действия на процесуалния представител на взискателя по защита и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по изпълнителното дело. Твърди, че възнаграждение за допълнителни действия по чл.10 от Наредбата не се дължат, тъй като не били извършени.

Всички други дължими разноски, касаещи издръжката били заплатени веднага след получаване на поканата за доброволно заплащане. Присъденият размер надвишавал минималния без основание, като не било взето предвид обстоятелството, че е налице частично изпълнение - издръжката била 1 плащана, макар и не в цялост, поради моментно затруднение на длъжника за два поредни месеца. След изпращане на поканата за доброволно изпълнение не били извършвани никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, за взискателя, поради което не били налице предпоставки за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнително дело чл.10, т.2 от Наредбата. Счита, че ДСИ неправилно е определил материалния интерес, като бил длъжен да присъжда само реално съобразени дължими разноски по изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ДСИ при РС – К. и да определи законосъобразен размер на разноските в случая до минималния размер, съответстващ на извършените действия и да върне делото на ДСИ за ново произнасяне.

В срока по чл.436, ал.3 от ГПК взискателят К. М. И. – като майка и заканен представител на малолетната си дъщеря С.А. Й.а, представлявана от процесуалния си представител - адв. Н. М., е представила писмено възражение срещу жалбата, с което изразява становище за неоснователност на същата. Във възражението се сочи, че дължимите разноски, представляващи договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900.00 лева с ДДС за образуване на изпълнително дело и водене на изпълнителни действия, не са прекомерно завишени и съответстват на фактическата и правна сложност на делото, както и на действията, извършени от процесуалния представител на взискателя.

Твърди се, че съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа, възнаграждението за образуване на изпълнително дело е в размер на 240.00 лева с ДДС, а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изп.дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от наредбата. Застъпва становището, че съгласно §1а, т.1 от допълнителните разпоредби на наредбата „интерес“ при парични вземания е номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен за 3 години. Поради това счита, че с оглед определения размер на издръжката от 400.00 лева на месец, интересът по делото възлизал на 14 400.00 лева, като възнаграждението по чл.10, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от наредбата било в размер на 1 017.00 лева с ДДС, а минималният размер на общото адвокатско възнаграждение за 2 образуване на изпълнително дело и водене на изпълнителни действия в размер на 1 257.00 лева с ДДС, което било значително над уговореното и заплатено възнаграждение от К. И.. Сочи се също, че присъдената издръжка се дължи до навършване на пълнолетие от детето, т.е. до 2038 г. за един дълъг период от време, през който ще се извършват изпълнителни действия. Моли съда да остави без уважение жалбата против разпореждането на ДСИ. Претендира разноски.

Държавният съдебен изпълнител Р.Г. е представила мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 от ГПК, в които излага съображения, че адвокатският хонорар е изчислен съгласно разпоредбите на чл.10., т.1 и 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, като материалният интерес бил изчислен съгласно чл.69, ал.1, т.6 и 7 от ГПК.

Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К. се установява, че същото е било образувано по молба вх. № 4342/30.10.2025 г. на взискателя К. М. И. – като майка и заканен представител на малолетната си дъщеря С.А. Й.а, чрез адв. Н. М., въз основа на приложен към молбата изпълнителен лист № 40 от 18.06.2025 г., изд. по гр.д. № 102/2025 г. по описа на РС - М., издаден срещу жалбодателя по настоящото дело - А. Р. Й., за заплащане на ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря в размер на 400 лв.

В молбата за образуване на изпълнителното дело са посочени изпълнителни способи – налагане на запор на сметките на длъжника във всички банки, където се установи наличие на банкови сметки и влогове, като за целта се извърши съответна справка; запор на МПС, собственост на длъжника, като за целта бъде извършен справка; запор на трудовото възнаграждение на длъжника, като за целта бъде извършена справка; възбрана на недвижимите имоти на длъжника, като за целта бъде извършена справка, както и запор, опис и продажба на на движимите вещи на длъжника.

По изпълнителното дело са били извършени справки за банкови сметки и сейфове, за притежавани недвижими имоти и МПС, за наличие на трудови договори, участия в търговски дружества, притежавани земеделска и горска техника и животни от длъжника. Въз основа на получените данни са били 3 наложени запори на длъжника в „Т.“ ЕАД – гр.С. и „Б.“ АД – гр.С., а също така запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „М.“ ЕООД – гр.К. и възбрана на недвижим имот.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 9503 от 30.10.2025 г. по изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., връчена на 05.11.2025 г., е било определено общото задължение на длъжника в размер на 2 049.77 лв., като същият е поканен в двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си.

С констативен протокол изх. № 9930/10.11.2025 г. по изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., е било извършено разпределение на постъпила сума в размер на 843.57 лв., с която е разпределена както следва:

145 лв. за обикновени такси - 145 лв.; 4 лв. - допълнителни разноски за взискателя и 694.57 лв. просрочени издръжки.

С възражение вх. № 4541/06.11.2025 г. длъжникът А. Р. Й. е възразил срещу дължимия адвокатски хонорар в размер на 900 лв., като е посочил, че липсва доказателства за реалното му заплащане, както и липсва фактическа и правна сложност на изпълнителното дело. Направил е искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.

При тези доказателства съдът намира жалбата за допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес. По същество жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., е образувано с разпореждане на 30.10.2025 г. по представен изпълнителен лист № 40 от 18.06.2025 г., изд. по гр.д. № 102/2025 г. по описа на РС - М.. В хода на изпълнителното дело са били извършени запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, както и възбрана на недвижим имот. Извършени са били и множество справки за установяване имущественото състояние на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 05.11.2025 г., а на 07.11.2025 г. длъжникът е изплатил сумата в размер на 843.57 лв., включваща дължими суми към взискателя с изключение на разноските за адвокатско възнаграждение.

В този случай на адвоката - пълномощник се следва минимално възнаграждение съгласно чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за 4 възнагражденията за адвокатска работа. По т.1 от цитирания текст минималното възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв. без ДДС. По т.2 от посочената разпоредба минималното възнаграждение за процесуално представителство по делото е в размер на 848 лв. без ДДС (400 лв. Х 36 м. = 14 400 лв. – чл.7, ал.2, т.3 – 1 696 лв. / 2 = 848 лв.). Или, общото минимално възнаграждение, изчислено по чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа е в размер на 1 048 лв. без ДДС, който размер е по-нисък от договорения между взискателя и адвоката-пълномощник.

Неоснователен е изложения в жалбата довод, че не следва да се присъжда възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, тъй като по изпълнителното дело реално са били извършени изпълнителни действия, изразяващи се в налагане на запори на банкови сметки и трудово възнаграждение, както и възбрана на недвижим имот. Извършени са били и множество справки за установяване имущественото състояние на длъжника. Освен това изпълнителното производство е образувано за заплащане на периодични задължения за издръжка до навършване на пълнолетие от взискателя, което предполага един продължителен период от време.

Що се отнася до изложения довод за неправилно приложение на наредбата при определяне на материалния интерес, то същият е неконкретизиран, като не се сочи защо не е определен правилно материалният интерес и как трябва да се определи същия, поради което съдът не може да даде и по-конкретен отговор.

Ето защо жалбата на длъжника по изпълнителното дело относно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото в полза на ответника се следват разноски в размер на 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл.437, ал.1 и 4 от ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4827/24.11.2025 г. по входящия 5 регистър на СИС при РС – К., подадена от А. Р. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к."В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* против разпореждане от 10.11.2025 г. на ДСИ при РС - К. по изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., с което е оставено без уважение искане с вх. № 4541/06.11.2025 г., подадено от А. Р. Й. от гр.К., за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Н. М., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г., като неоснователна.

ОСЪЖДА А. Р. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к."В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на К. М. И. от гр.К., кв.“В.“, бл.*, вх.А, ет.*, ап.* с ЕГН **********, като майка и законен представител на С. А.ова Й.а, с ЕГН **********, разноски по делото в размер на 480 лв. с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. К., 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20255100500367 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437, ал.1 от ГПК.

С разпореждане от 10.11.2025 г. на ДСИ при РС - К. по изпълнително дело № 184/2025 г. по описа на СИС при РС - К., е оставено без уважение искане с вх. № 4541/06.11.2025 г., подадено от А. Р. Й. от гр.К., за намаляване на адвокатското възнаграждение на адв. Н. М., съгласно договор за правна защита и съдействие от 29.10.2025 г.