Решение № 465 от 12.10.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Валентина Христова при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20264100500580 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от А. К. К. въззивна жалба против Решение Рег.№ 271 / 16.03.2026, постановено по гр. д.

№ 2060 по описа за 2025 година на Районен съд- Горна Оряховица, с което е прието за установено по отношение на А. К. К. с ЕГН **********, с адрес: град С., ул.„Д.", че дължи на С. Н. И. с ЕГН **********, сумата от 1 565,41 EUR (хиляда петстотин шестдесет и пет евро и четиридесет и един цента), с равностойност от 3061,68 лв. (три хиляди шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за положен труд и извършени правни услуги по възлагане от А. К. К. по изп. дело № 252/2023г. по описа на ЧСИ Д. К.а с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ВТОС, съгласно Решение № 8 от Протокол № 8 от 12.06.2025г. на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Велико Търново, постановено на основание чл.36,ал.3 от Закона за адвокатурата, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 23.06.2025г. до окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 701/26.06.2025г. по ч. гр. дело № 1701/2025г. по описа на ГОРС, като са присъдени и разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в неговата цялост, както следва :

Неправилни са изводите на първоинстанционни съд, че между страните е 1 имало първоначален договор, който е променян с устни договорки между тях. Единственият договор между страните бил в писмена форма и на ищеца е било възложено само образуването на изпълнително дело.

Възнаграждението по този договор е платено. Според жалбоподателя ищецът е извършвал действията, за които претендира да му бъде заплатено възнаграждение, без представителна власт. Нежеланието да се сключи договор между жалбоподателя и ищеца се дължало на поисканото от последния възнаграждение в размер на 10% от подлежащата на събиране суми по и зпълнителното дело.

Неправилен е изводът на съда, че ищецът е предоставял отчет за извършеното по изпълнителното дело действия редовно. Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания първоинстанционен съдебен акт и да отхвърли предявения иск.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно, оспорва доводите в жалбата и развива подробни съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

С исковата си молба ищецът С. Н. И. твърди, че се е снабдил със Заповед за изпълнение № 701/26.06.2026г., по ч. гр. дело № 1701/2025г. по 2 описа на ГОРС, срещу длъжника А. К. К. за сумата от 3061,68 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, определено с Решение № 8 от протокол № 8/12.06.2025г. от Адвокатски съвет на ВТАК, на основание чл.36,ал.3 от ЗА, за положен труд и извършени правни услуги по възлагане от А. К. К., в качеството му на клиент на адвокат С. Н. И., ведно със законната лихва върху главницата от 23.06.2025г. до окончателното й плащане, както и сумата от 52,05 лв. - заплатена държавна такса и 450 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предявява иска си след подадено от длъжника възражение по чл. 414 ГПК. Твърди, че между А. К. К. и него като адвокат са възникнали доверителни отношения, свързани с образуване и водене на изпълнително дело срещу П.Т.П. - длъжник на клиента А. К.. Между тях е изготвено и подписано адвокатско пълномощно от 17.03.2023г. с възлагане на адвоката да образува изпълнително дело и да води същото; предоставено е право за получаване на суми по изпълнителното дело по специална клиентска адвокатска сметка. Сключен е и договор от същата дата за правна защита и съдействие, с договорено възнаграждение при изрично посочване на действието, относно което се сключва договора, а именно: образуване на изпълнително дело срещу П.Т.П.. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело в качеството си на адвокат е извършил действия, съставляващи изследване на имущественото състояние на длъжника, а по късно и на негов наследодател, като е инициирал съответни действия по изпълнителното производство, свързани с налагането на запори и възбрани, както и с установяване на наличие на друго имущество или имуществени права, подходящи за насочване на принудителното изпълнение, с цел събиране на вземането. Тези действия според ищеца са му са възложени, но не са заплатени от клиента, въпреки проведената среща между тях за договаряне на дължимото възнаграждение. Заявява, че след като е поставен въпросът за договаряне и заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение за водене на изп. дело № 252/2023г. на ЧСИ Д. К.а, ответникът К. се обръща и упълномощава друг адвокат по същото изпълнително дело, който поема защитата по изпълнителното дело, без да се е уверил, че отношенията между клиента А. К. и адвокат С. И. са уредени и без да уведоми адвокат И. за това.

Посочва, че представеният договор за правна защита касае единствено възложеното образуване на изпълнителното дело, което е заплатено от клиента К.. Допълнително обаче, в рамките на овластяването, адв. И. е извършил действия, попадащи в кръга на възложеното „водене" на изпълнителното дело, като тези действия съответстват на твърдяното в молбата с вх. № 85/15.05.2025 г. до АС на ВТАК.

Твърди, че с молба до Адвокатския съвет е поискал да му бъде определено възнаграждение за извършените по процесното изпълнително дело действия, като Адвокатският съвет е установил, че адв. С. И. е положил дължимата грижа при осъществяване на възложената му работа.

Твърди, че Съветът на Адвокатската колегия е преценил, че извършените от него действия и предоставеното съдействие и определил на адвокат С. И. възнаграждение за положен труд и извършени правни услуги по възлагане от А. К. К. по изпълнително дело № 252/2023г. по описа на ЧСИ 3

Д.К.а в размер на сумата от 3061,68 лв. Твърди, че след постановяване на решението на АС на ВТАК адв.И. изпраща същото решение на клиента К. по електронната поща в abv.bg на ответника и чрез Viber, ведно с покана за плащане до 20.06.2025г. Заявява, че ответникът К. не е платил.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на адвокат С. Н. И. спрямо А. К. К. с ЕГН **********, за което е издадена Заповед за изпълнение № 701/26.06.2025г. по ч.гр.дело № 1701/2025г. по описа на РС - Горна Оряховица, за сумата 3061, 68 лв., ведно с законната лихва върху главницата от 23.06.2025г. до окончателното й изплащане, на основание Решение № 8 от Протокол № 8 от 12.06.2025г. на Адвокатски съвет на Адвокатска колегия Велико Търново, постановено на осн.чл.36,ал.3 от Закона за адвокатурата.

Моли съда да осъди ответника да заплати направените разноски по делото и разноските по ч.гр.дело № 1701/2025г. по описа на ГОРС.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът А. К. К. оспорва иска и твърди, че не е упълномощавал ищеца да извършва правни и фактически действия по водене на образуваното изпълнително производство. Счита, че самият ищец признава в ИМ обема на представителната власт, която К. е дал на И., - само и единствено за образуване на изпълнително производство срещу определен длъжник.

Заявява, че такъв е обемът на представителната власт, обективирна в адвокатско пълномощно от 17.03.2023г., а това се потвърждава и от предмета на договора за правна помощ и защита от 17.03.2023г., в който е записано:

"образуване на изпълнително дело срещу...". Посочва, чеслед смъртта на бащата на длъжника ищецът му е заявил, че ако успее да събере вземането, то той би следвало да получи 10% от събраната сума. Твърди, че въпреки отказът да се удовлетвори това искане , И., без да е упълномощен, извършва последващи действия, за които с настоящия иск претендира възнаграждение.

Счита, че в случая със своето решение ВТАК внася промяна в правната сфера на К. едностранно на базата на твърденията на едната страна по спора.

Моли съда да отхвърли иска.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. Предявен е иск с правно основание чл.415,ал.1 от ГПК във вр. чл.36,ал.3 във вр. ал.1 от ЗА във вр. чл.286 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на съществуване на вземането за исковите суми.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите 4 на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска и размера, в който същият следва да се уважи.

По оплакванията в жалбата :

Между страните по делото е сключен договор за правна защита и съдействие, с който на ищеца е било възложено само образуването на изпълнително дело срещу длъжник на ответника. По този договор за извършване на посоченото действие е определено възнаграждение, което е платено на ищеца. Предмет на спора е дължи ли се възнаграждение за извършените от ищеца действия по водене на изпълнителното производство след образуването му.

Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно, което ответникът е дал на ищеца, последният е бил оправомощен не само да образува от името на ответника изпълнително дело, но и да го води и да получава суми по делото по своята адвокатска сметка. В този смисъл договор между страните за възлагане на действията по водене на изпълнителното дело е налице. Ответникът не оспорва автентичността на представеното по делото пълномощно, нито пък оспорва неговото съдържание. Предоставянето на представителна власт за извършване на посочените действия, респ. приемането от страна на упълномощения да ги извърши ( две насрещни волеизявления, чието наличие е доказано по делото ), е достатъчно, за да се счете, че между страните е бил налице договор за предоставяне на правна защита и съдействие с посоченото съдържание.