Решение № 8770 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8770 гр. С., 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20201110144129 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу Р. Г. В. и А.П. Ц., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендират в условията на разделност срещу всеки от ответниците следните суми: 262,60 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 60,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2017 г. до 02.09.2020 г., сума в размер на 6,21 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода 01.08.2017 г.

– 30.04.2018 г., ведно със законната лихва за забава от 14.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,64 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 01.10.2017 г. до 02.09.2020 г.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди на топлоснабден имот с адрес гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 411, вх. 4, ап. № 44, с аб. № 259709, като му дължат посочените суми въз основа на съществуващо между страните облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно Общите условия от 2014 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплатят дължимата цена в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.

Поддържа, че въз основа на договора с ответната страна е извършил доставка на топлинна енергия за процесния период, но ответниците купувачи не са изпълнили 1 насрещното си задължение да заплатят дължимата цена, както и предвидената такса за услуга дялово разпределение. Съобразно изложеното ищецът моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Р. Г. В.. Такъв е постъпил от ответника А.П. Ц. чрез назначения по делото особен представител, в който се оспорват исковете по основание и размер.

Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с ищеца въз основа на качеството собственик или ползвател на процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕАД не изразява становище.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответниците дължат претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете срещу ответника Р. Г. В. са основателни, а срещу ответника и А.П. Ц. частично основателни. Съображенията за това са следните:

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от 2 потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото. На първо място принадлежността на правото на собственост на ответниците върху процесния имот се установява от съвкупната преценка на няколко косвени доказателства. На първо място такова е приложеното по делото писмо от Столична община – район „М.“ (л. 17), в което се сочи, апартамент № 44 с адрес гр. С., ж.к. „М.

4“, бл. 411, вх. 4, който е именно процесният имот, е придобит на 16.12.1988 г от Р. Г.

В. и АНТ. П. В. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по силата на НДИ. Данните относно собствеността върху процесния имот се подкрепят от приложен по делото списък на етажните собственици към протокол от общо събрание от 15.08.2002 г. (л. 21) и списък за броя на живущите от 06.10.1985 г. (л. 22), където 3 съответно под № 21 и № 3 е посочен Р. Г. В., като върху втория списък срещу името на ответника В. е положен и подпис, като това доказателство на основание чл. 180 ГПК се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на изявлението. В този списък ответникът В. е декларирал кубатурата на жилището в качеството си на собственик именно на апартамент № 44. Въз основа на горните съображения съдът намира, че ответниците са собственици на процесния имот. На основание чл. 30, ал. 2 ЗС следва да се приеме, че всеки от ответниците е собственик на ½ от процесния имот, доколкото не са събрани данни, установяващи други квоти в съсобствеността, респективно до този обем отговаря всеки от ответниците за начислените за имота задължение съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС.

Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от ответната страна недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к. „М. 4“, бл. 411, вх. 4, с което етажните собственици са взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост.

Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти, касаещи процесния период, са влезли в сила.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота за процесния период не е имало монтирани отоплителни тела и съответно топлоразпределители, но се ползва топла вода и има водомер за отчитането . Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляемия обем на жилището от 156 куб.м. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. възлиза на сумата от 542,03 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Началният период на претенцията е от 01.07.2016 г., т.е. два месеца след посочения от вещото лице в заключението. Видно от таблица № 3 към същото обаче за месеците май и юни не е начислявана стойност на топлинна енергия, поради което по същество не се променят изводите относно начисления общ размер на главницата за доставена топлинна енергия за релевирания в исковата молба период.