Решение № 154 от 16.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Перник, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20211720102297 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на АС. КР. Р., с ЕГН: **********, доуточнена с молба от 13.09.2021 г., подадена чрез процесуалния й представител – адв. В.Н. против „СИТИ кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 50 лева – заявена като частичен иск от сумата от общо 573 лева, която сума била платена от ищцата на ответника без правно основание по договор за паричен заем кредирект № 387734/12.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател сключила с ответното дружество като кредитодател договор за кредит № 387734/12.01.2020 г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 500 лева. Съгласно клаузите на договора и допълнително сключени към него два анекса обаче същата следвало да върне на дружеството сумата от общо 1073 лева, която сума и заплатила – с три платежни документа – от 12.02.2020 г., от 13.03.2020 г. и от 23.04.2020 г. В тази връзка и ищцата счита, че разликата между сумата по заема от 500 лева и сумата от 1073 лева или сума в размер на 573 лева е платена от нея без правно основание. Същевременно се уточнява и че сумата от 573 лева представлява сбор от няколко вземания по договора – вземане за договорна лихва /17.24 лева/, вземане за такса за експресно разглеждане /180.76лева – 25 лева/ и две вземания за промяна на дата на падеж / всяко по 200 лева /.

1

В подкрепа на своето искане ищцата излага три групи твърдения: 1/ твърдения, че договорът за кредит и сключените към него анекси били изцяло нищожни на основание поредица от нарушения в разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ - непредоставяне на необходимата преддоговорна информация, неподписване на договора за кредит и приложенията към него, неспазване на изискванията за форма, липса на реално посочен годишен процент на разходите /ГПР/ и неговите компоненти, липса на ясен погасителен план с посочване на компонентите на всяка вноска и крайната дължима сума, липса на разяснение на правото на отказ от договора и др.; при условия на евентуалност – твърдения, че договорът и анексите били сключени при условията на крайна нужда и явно неизгодни условия; при условия на евентуалност – твърдения, че целият договор респ. отделни клаузи от договора и анексите били нищожни като противни на добрите нрави. С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена – доколкото при недействителност на договора за кредит се дължала единствено чистата стойност на кредита, евентуално доколкото съответните, клаузи, установяващи задължения за такси и лихви били недействителни.

Съобразно указания на съда от 25.08.2021 г. ищцата е уточнила исковата си претенция като с допълнителна молба от 13.09.2021 г. е посочила, че сумата от 50 лева е формирана, както следва: 10 лева – частично заявена претенция от сумата от 17.24 лева – възнаградителна лихва по договор за кредит № 387734/12.01.2020 г.; 20 лева – частично заявена претенция от сумата от 155.76 лева – такса за експресно разглеждане и 20 лева – частично заявена претенция от сумата от 400 лева – 2 броя такси за промяна на падеж по договора за кредит.

В допълнителната молба изрично се уточнява, че независимо от твърденията за сключване на договора при крайна нужда иск за унищожаемост на това основание не се предявява.

Към исковата молба са приложени: договор за кредит № 387734/12.01.2020 г., два броя анекси към договор за кредит и платежни документи – пет броя.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. В тази връзка се признава, че на 12.01.2020 г. между ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор за кредит № 387734/12.01.2020 г. – като по силата на същия на ищцата е отпусната чрез „Изипей“ АД сумата от 500 лева, главница, при падеж 12.02.2020 г. т.е. кредитът е със срок от 30 дни. Признава се и че по същия е начислена сумата от 17.24 лева – възнаградителна лихва и сумата от 160.76 лева – такса за експресно разглеждане на документи /180.76 лева – 25 лева/ като така общото задължение е достигнало размер от 673 лева. На следващо място се твърди, че ищцата е упражнила два пъти на 12.02.2020 г. и на 13.03.2020 г. правото си да иска удължаване срока на кредита, в която връзка са й начислени допълнителни две такси – всяка по 200 лева и са сключени 2 съответни анекси. На 23.04.2020 г. ответникът признава, че е получил от ищцата плащане в размер на 673 лева, което е погасило изцяло задълженията на същата по кредита. Не се оспорва, че са платени и двете такси за промяна в датата на падежа.

По същество ответното дружество излага доводи, че договорът за кредит бил валиден – сключен доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Относно начислените по договора такси за експресно разглеждане на документи и удължаване срока на кредита се излагат доводи, че същите били валидно уговорени между страните и се дължали от ищцата. В тази връзка се посочва, че тези суми били начислени за самостоятелни услуги, които от своя страна се предоставяли само по искане на кредитополучателя и не били задължителни за него. Поради това и същите не били част от разходите по кредита.

На следващо място се излагат подробни доводи, че нито договорът за кредит в цялост, нито клаузата, с която била уговорена договорна лихва по същия били нищожни поради противоречие с добрите нрави. Излагат се доводи и че размерът на договорната лихва не бил уговорено нито като прекомерен, нито по неразбираем за потребителя начин.

Излагат се подробни доводи, че заемът бил преди всичко реален договор, който се считал за сключен с получаване на заемната сума от заемателя. В тази връзка и се поддържа, че ищцата съзнателно е посетила „Изипей“ АД като е получила надлежно сумата, отпусната й по кредита, като така е изразила недвусмислено воля за сключване на сделката. Обръща се внимание, че ако ищцата не е искала да бъде обвързана от сделката е можела да не взима сумата по кредита и така договорът е нямало да бъде сключен.

На последно място се посочва, че както договорът, така и ОУ съдържали необходимите реквизити по закон в това число разяснения на правото на заемополучателя да се откаже от сделката и при какви условия.

Оспорват се и твърденията на ищцата, че договорът за кредит бил сключен при условията на крайна нужда.

С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. С отговора са представени разпечатка от лог файл, общи условия на ответното дружество и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

В съдебно заседание, проведено на 17.01.2022 г., ищцата чрез процесуалния си представител прави изменение на иска чрез неговото увеличение. В тази връзка заявява, че предявява иск за пълния размер на процесните вземания от общо 573 лева т.е. искът от частичен /за 50 лева/ се предявява за пълния размер на процесните суми – т.е. за 573 лева /17.24 лева договорна лихва + 400 лева – такси за промяна на падеж + 155.76 лева – такса за експресно разглеждане/.

3

При така направеното изменение на иска чрез увеличаване на неговата цена процесуалният представител на ищцата изразява становище за основателност на претенцията в пълен размер.

Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото съдебно заседание. От същото не е постъпила и писмена молба със становище по исковите претенции.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представено по делото копие от договор за паричен заем кредирект № 387734/12.01.2020 г се установява, че на 12.01.2020 г. между дружеството „СИТИ кеш“ ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 500 лева, срок на кредита 1 месец, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.05 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.05 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 517.24 лева – като същото включва главница от 500 лева и 17.24 лева – договорна лихва. По договора обаче е уговорена и такса за експресно разглеждане в размер на 180.76 лева. На същата е начислена отстъпка в размер на 25 лева като така окончателният размер на тази такса е 155.76 лева. Предвид начисляването на такса за експресно разглеждане крайната вноска по кредита е в размер на общо 673 лева и включва 500 лева главница, 17.24 лева – договорна лихва и 155.76 лева – такса за експресно разглеждане.

По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила сумата от 500 лева.

Доколкото договор за кредит с № 387734/12.01.2020 г. е сключен от разстояние, същият както и представените общи условия, стандартен европейски формуляр и анекси, не носят подписа на никоя от страните.

Представен е обаче документ „лог файл“, от който се установява хронологията на кореспонденцията между ищцата А.Р. и ответното дружество /включително с посочване на часове на съответните операции/ по повод сключване на процесния договор. Видно от т.нар. „лог файл“ ищцата е получила и приела ОУ на дружеството, стандартния европейки формуляр, както и самия договор за кредит.

Съгласно чл. 32 от ОУ на ответника заемателят може да ползва допълнителна услуга – удължаване на заем, стига да е предвидено в договора.

За да ползва тази услуга обаче заемателят дължи такса съгласно тарифата на заемодателя, която такса се заплаща в края на избрания погасителен период.

Ползването на тази услуга не представлява нов договор за заем и не променя параметрите на първоначалния такъв като главница, ГЛП и ГПР.

По делото не се спори, че ищцата се е възползвала два пъти от услугата „удължаване на заем“, в която връзка са сключени и представените два броя анекси – анекс от 12.02.2020 г. и анекс от 13.03.2020 г. С първия анекс падежът на единствената погасителна вноска по заема е променен на 12.03.2020 г., а с втория анекс – съответно на 12.04.2020 г. Съгласно т. 2 от всеки анекс ищцата заемополучател е приела да плати по 200 лева – такса за 4 удължаване на договора за заем, съгласно тарифа на заемодателя. Останалата уговорена с първоначалния договор сума за връщане от 673 лева остава в непроменен размер. Между страните липсва спор, а и от представените два броя разписки от 12.02.2020 г. и от 13.03.2020 г. е видно, че ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 400 лева /два пъти по 200 лева/ - за удължаване на кредита.

На последно място страните не спорят, а и от приложеното преводно нареждане от 23.04.2020 г. се установява, че ищцата е заплатила на ответника и сумата от 673 лева, с което е изпълнила всички свои задължения по заемния договор.

По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза. Съгласно същата ищцата е заплатила на ответника сумата от общо 1073 лева. С тази сума в счетоводството на ответника са погасени 500 лева главница, 17.24 лева – договорна лихва за периода от 12.01.2020 г. до 12.02.2020 г., 155.76 лева – такса за експресно разглеждане на документи и 400 лева – два броя такси за удължаване на договора за кредит /две по 200 лева всяка/. Двете такси за платени преди сключване на всеки от двата анекса. В тази връзка и вещото лице е посочило, че предвид параметрите по договора за кредит при договорна лихва от 17.24 лева, то ГЛП възлиза на 40.05 %, а ГПР възлиза на 48.29 %.