Определение № 1503 от 22.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2686/2023
- Вид
- Определение № 1503
- Подписан
- 22.05.2023
- В сила
- 22.05.2023
- Състав
- Виктор Бисеров Чаушев, Стойчо Попов, Даниела Талева
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1503 гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Виктор Б. Чаушев
Членове:
Даниела Талева
Стойчо Попов като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно частно наказателно дело № 20231100602686 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Същото е образувано по частна жалба, подадена от подсъдимия Л. И. И. чрез своя упълномощен защитник адв. В.Б. срещу протоколно определение, постановено в открито разпоредително заседание, проведено на 13.03.2023 г. по НОХД № 1196 по описа 2022 г. на СРС, НО, 4 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП, като е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия, а именно правото да разбере в какво е обвинен и правото на защита. Процесуалното нарушение се изразява в това, че в обстоятелствената част на лист 2 и 3 от внесения обвинителен акт са посочени обстоятелства относно друго евентуално извършено от подсъдимия престъпно деяние (в пледоарията на защитника в разпоредителното заседание е пояснено, че се касае за престъпление по Глава Втора от Особената част на НК). Излагат се доводи срещу извода на първата инстанция, че това не води до съмнение за какво престъпление е повдигнато обвинение срещу подсъдимия. Ето защо отправя искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРП за привеждане на обвинителния акт в съответствие с изискванията на чл. 246 от НПК и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото и 1 обсъди изложените от жалбоподателя доводи, намира за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
В Софийски районен съд е внесен обвинителен акт от Софийска районна прокуратура (СРП) срещу Л. И. И., за това, че на 04.05.2016 г., около 13:30 часа в гр. София, пред двор на кооперация, находяща се в ж. к.
„Лозенец“, ул. **** се заканил с убийство на С.Д.П., като отправил към същия репликите: „****, ще те убия, ще те обезкостя“, „Мъртъв си скоро, малко ви остава на всички“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
В проведеното разпоредително заседание защитата на подсъдимия И. е направила искане за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните му права, по съображения идентични с тези в жалбата, предмет на разглеждане.
След обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК и като е взел предвид становището на страните, първостепенният съд с определение е констатирал, че не е допуснато соченото в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия И.. Изложил е мотиви, че не са налице визираните от защитата на подсъдимия И. процесуални нарушения и е оставил искането без уважение.
Настоящият въззивен състав намира, че обвинителният акт не страда от пороците, сочени от подсъдимия И. чрез неговия защитник, и отговаря на изискванията, разписани в разпоредбата на чл. 246 от НПК, същият е изготвен и в съответствие със задължителните указания, дадени с т. 4.2. от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени престъплението, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия И., времето, мястото и начинът на извършване на инкриминираното деяние, всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него, респ. конкретизирани са всички елементи, включени в престъпния състав по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като това е намерило съответно отражение и в диспозитива на обвинителния акт. В заключителната част на обвинителния акт се съдържат данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, име и длъжност на съставителя, както и негов подпис.
Това, че наблюдаващият прокурор е възприел подход на пообстоятелствено изложение на събитията, предхождащи инкриминираното деяние, касае неговия стил и по никакъв начин не ограничава правото на защита на подсъдимия. Няма никакво съмнение кои са инкриминираните факти и за какво престъпление е повдигнатото на подсъдимия обвинение.
2
Детайлизирането в по-висока степен на обстоятелствената част на обвинителния акт не представлява отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да обуславя необходимост от връщане делото на СРП.
Жалбоподателят е посочил, че в обстоятелствената част на лист 2 и 3 от внесения обвинителен акт се съдържат и обстоятелства относно друго евентуално извършено от подсъдимия престъпно деяние. В пледоарията на защитника в разпоредителното заседание, в което е постановен и обжалвания първоинстанционен съдебен акт, е пояснено, че се касае за престъпление по Глава Втора от Особената част на НК. В сочената като порочна част – в края на лист 2 и в началото на лист 3 от обвинителния акт, е посочено, че на 04.07.2015 г., около 10:30 часа, пред двора на свидетеля П., обвиняемият И. нанесъл на последния удар в областта на главата. От изложеното може да се изведе извод, че, според защитата, в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат данни за причинена от подсъдимия на свидетеля П. телесна повреда. Това оплакване е неоснователно, тъй като телесната повреда е резултатно престъпление, а в обвинителния акт има данни само и единствено за осъществено от подсъдимия изпълнително деяние, но не и такива (данни) за настъпили вследствие на последното общественоопасни последици, визирани в съответната норма от особената част на НК. В тази връзка следва да се посочи и че даването на обяснения от страна на подсъдимия е негово право, а не задължение, и дали то ще бъде упражнено и в какъв обем зависи изцяло от волята на подсъдимия, респ. последният не е длъжен да дава обяснения за описаните в настоящия абзац факти.
За пълнота на изложението въззивната инстанция акцентира, че задължението на съда да бъде безпристрастен арбитър предопределя границите на съдебния контрол за процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство. Отречена е като незаконосъобразна практиката да се връща от съда делото в предходната процесуална фаза за подпомагане на една от страните – прокуратурата, с указания за повдигане на ново обвинение срещу подсъдимия и/или за привличане на други лица в качеството на обвиняеми.
На следващо място, съобразявайки постановките, приети в цитираното вече Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, поддържани и в Тълкувателно решение № 6/2017 г. на ОСНК на ВКС, главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и на участието на обвиняемия в него и по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и на осъществяване правото на защита.
В обстоятелствената и в диспозитивната част на обвинителния акт са описани фактите, които внасят конкретно съдържание във всеки от елементите на състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
3
Посоченото е процесуална гаранция за упражняване правото на защита на подсъдимия И. в пълен обем, респ. позволява на последния да организира пълноценно защитата си.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното и на основание чл. 345 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито разпоредително заседание, проведено на 13.03.2023 г. по НОХД № 1196 по описа 2022 г. на СРС, НО, 4 състав, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на СРП, като е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на пострадалия.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4