Решение № 276 от 31.07.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500361 по описа за 2024 година

С решение № 153 от 29.12.2023 год. по гр. дело № 528/2022 год. Пирдопският районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вземането на Е. М. Д. от гр.

К. към Н. Н. Й. от с. Д., за което е издадена заповед № 222/12.07.2022 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 307/2022 год. по описа на РС-Пирдоп, както следва: за сумата 25000 лева главница, представляваща частично задължение от дадена в заем сума в общ размер от 35 000 лева посредством два превода от 11.03.2020 год. и 13.03.2020 год., по силата на устен договор за заем между страните от 02.03.2020 год.; сумата 923,61 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2021 год. – 05.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2022 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска за мораторна лихва за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 8 400 лева, претендиран за периода 11.03.2020 год. – 05.04.2020 год., като неоснователен. С решението ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата 1525,92 лева – разноски в заповедното производство и сумата 1901,58 лева – разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответницата, която го обжалва в частта, с която е уважен предявения установителен иск с твърдения, че същото противоречи на материалния и процесуалния закон и на събраните по делото доказателства.

Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло 1 предявения иск.

Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на устен договор за заем предоставил на ответницата като заемополучател сума в размер на 42 000 лева, както следва: сумата 30 000 лева, платена по банков път по личната й сметка в Б. ДСК на 11.03.2020 год.; сумата 5 000 лева, платена по банков път по личната й сметка в Б. ДСК на 13.03.2020 год., а остатъкът на заемната сума в размер на 7000 лева й предал в брой лично на ръка. Сумата била предоставена с цел закупуване на недвижим имот в с. Д., което да бъде тяхно общо жилище, тъй като към този момент двамата с ответницата живеели на съпружески начала.

Отношенията между страните обаче се влошили и ответницата не го допуснала до имота, който станал нейна индивидуална собственост. Продажната цена на имота била предоставена от ищеца, като същата представлява отпуснат банков кредит от „П.И.Б.“ на основание договор от 02.03.2020 год., като сумата в размер на 46000 лева е усвоена в пълен размер; срокът на договора за кредит е 10 години с месечна вноска в размер на 600 лева.

Ищецът изтеглил кредита с единствената цел да закупи съвместно /за двамата с ответницата/ жилище. Същият обаче бил въведен в заблуждение, като до момента продължава с големи затруднения да изплаща сумите по кредита, който реално не е ползвал за свои нужди.

Върната му била от ответницата единствено сумата 1970 лева на 11.05.2020 год., като остатъкът до пълния размер, даден като заем – 40 000 лева до момента не му е възстановен.

Моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата 25 000 лева по предявения частичен иск, като тази сума представлява част от вземане в общ размер от 35 000 лева – дадена в заем сума посредством два превода от 11.03.2020 год. и 13.03.2020 год., както и сумата 8400 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 11.03.2020 год. до 05.04.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането. В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли установителния иск, предявява осъдителен такъв за същите суми, получени в хипотезата на неоснователно обогатяване.

Ответницата оспорва предявения иск с възражението, че никога не е сключвала договор за заем с ищеца, не е живяла с него на съпружески начала и не са имали намерение да купуват общ имот. Ищецът не е теглил кредит с цел да финансира покупката на такова жилище. По своя инициатива и желание, без каквито и да било уговорки ищецът предоставял суми на ответницата, тъй като гледали един на друг като потенциални другари в живота. Ответницата искала да живее на село и търсела да закупи имот, като за да финансира проекта си изтеглила заем и продала апартамента си в гр. К.. През м. април 2020 год. закупила двор и къща в с. Д. и се преместила да живее там. В началото ищецът я посещавал и имал желание да й помага в ремонта, но постепенно загубил интерес, като твърдял, че имотът е далече и не може да пътува всяка седмица. Твърди, че сумите от 30 000 2 лева, наредена на 11.03.2020 год. от ищеца по банковата й сметка и 5000 лева, наредена на 13.03.2020 год., са били подарък към нея, за да ускори покупката на имота в с. Д., като тези суми са й дадени безусловно с единствената уговорка, че ако ищецът има нужда, ответницата ще му помага финансово. Сочи, че ответникът никога не я е канил да му връща тези суми, както и че никога не й е предоставял сума от 7000 лева в брой – нито по договор за заем, нито на друго основание. Сумата по договора от 02.03.2020 год. ищецът изтеглил, за да рефинансира друго свое задължение към Б.та и да подпомогне със средства бившето си семейство. Твърди, че след продажбата на апартамента в гр. К. подпомагала ищеца с различни суми, когато последният имал нужда, а това се случвало често, тъй като той обичал да играе хазартни игри. Предоставените от ответницата на ищеца средства в общ размер на 34 350 лева в брой през периода м. април 2020 год. – м. ноември 2020 год. също не били свързани с някакви облигационни отношения. Счита, че ищецът няма право да претендира връщане на сумите и като платени без основание. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни, а евентуално, ако съдът приеме, че ответницата дължи връщане на процесните суми, независимо на какво основание, да извърши прихващане между това задължение и сумите, които ответницата е предоставила на ищеца в общ размер от 34 350 лева.

Видно от представения в заповедното производство договор от 02.03.2020 год., „ПИБ“ АД е предоставила в заем на ищеца Е. Д. сумата 46 000 лева, усвоена по разплащателната сметка за текущи нужди и рефинансиране на задължения в Б.та, като уговореният краен срок за погасяване на кредита е 05.03.2030 год. С анекс от 11.05.2020 год. страните са уговорили разсрочване на плащанията по договора за период от 6 месеца, като крайният срок за погасяване на кредита е продължен до 05.09.2030 год.

Представени са 2 броя преводни нареждани: от 11.03.2020 год. за сумата 30 000 лева и от 13.03.2020 год. за сумата 5 000 лева с наредител Е. Д. и получател Н. Й.. Като основание за преводите е посочено „захранване на банкова сметка“. Ответницата не оспорва факта на получаване на сумите. От представеното извлечение от сметката на ответницата в „Б. ДСК“ ЕАД за периода 01.01.2020 год. – 31.12.2020 год. се установява също така, че след датите, на които е поучила сумите от Е. Д. същата се е разплащала и теглила суми в различни размери и на различни дати от АТМ. На 07.04.2020 год. ответницата е превела на Ц. Н. на два пъти на основание „покупка на къща с двор в с. Д.“ сума от общо 39 000 лева.

На 05.05.2020 год. ответницата е получила от Б. В. на два пъти сума в общ размер от 29 000 лева с основание „покупка на недвижим имот“, а на 11.05.2020 год. и на 12.05.2020 год. сметката е захранена с вноски на АТМ на няколко транша със сума от общо 35000 лева. Не се установява да са правени преводи към сметка с титуляр Е. М. Д..

Ответницата е сключил договор за кредит за текущо потребление на 06.03.2020 год. с Б. „ДСК“ ЕАД за кредит в размер на 5000 лева за срок от 120 месеца.

С н.а. № 83, дело № 80/07.04.2020 год. ответницата Н. Й. е закупила от Ц. Н. поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на с. Д. с площ 1000 кв.м., ведно с построените в имота жилищни сгради и второстепенни постройки за 3 сумата 15 000 лева.

Според показанията на св. Т. – колега на ищеца повече от 10 години и познат на ответницата, страните по делото са живели на съпружески начала в продължение на 2 години в гр. С., а впоследствие в с. Д. през уикендите. Познава имота в с. Д., който е посетил няколко пъти, за да помогне в ремонтни работи. Знае за първоначалните намерения на ответницата да закупи имот в с. Д., като за целта поискала финансова помощ от ищеца за ускоряване на сделката, като същата имала друг имот, който възнамерявала да продаде, за да финансира покупката. Ищецът се съгласил да й предостави сумата 40 000 лева с уговорката същите да бъдат върнати след получаване на продажната цена от другата сделка с имота на ответницата. Предоставените на ответницата парични средства били получени от ищеца по договор за кредит, изтеглени именно с цел да подпомогне ответницата за покупката на имота в с. Д.. Ищецът не е споделял пред свидетеля каквито и да било свои дарствени намерения към ответницата. Страните се разделили именно по повод спор относно връщането на тези дадени от ищеца парични суми на ответницата. Свидетелят знае за тези отношения между страните от споделеното пред него от самия ищец.

Съгласно показанията на св. Д.а – дъщеря на ответницата, страните били в приятелски отношения, като не са живели заедно и не са имали такова намерение. Познавали се отдавна, но започнали да се виждат през 2018 год. и се разделили през м. юни 2021 год.

Свидетелката и ответницата живели заедно в гр. С. до 2021 год., след което Н. се изнесла в с. Д.. Имотът бил закупен с парични средства, предоставени на ответницата от ищеца с цел ускоряване на покупката. Ответницата планирала да продаде свой имот в гр. К., за да финансира покупката, но сделката се забавила заради необходимостта от отпускане на кредит на купувача. Е. предложил да помогне за покупката на къщата в с. Д.. Казал, че тя може да ползва парите, както намери за добре. Е. никога не е искал ответницата да му върне парите, като ги предоставил единствено с цел да й помогне. Помолил единствено и тя от своя страна да му помага с парични средства, ако той има нужда. Ответницата също доста пъти предоставяла различни суми на ищеца на ръка – по 500 лв., 800 лв., като свидетелката също е присъствала при даването им. След закупуването на имота в с. Д. му дала пари, с които той си закупил лек автомобил. Ищецът не е пребивавал съвместно с ответницата в с.

Д., като идвал там веднъж в седмицата и не е имал претенции да живее постоянно. Страните не са планирали съвместно съжителство. Парите, предоставени от ищеца на ответницата, Е. получил от изтеглен кредит. Ответницата споделяла с дъщеря си, че е давала на ищеца суми от по 2000-3000 лева, които той изигравал на хазарт. Ответницата винаги му давала пари, почти ежедневно. Свидетелката също е ходила заедно с майка си да му дава пари, когато имал финансови затруднения, като не са се уговаряли за връщането им. През 2021 год. на приятелско събиране Е. казал на Н., че може да прави каквото поиска с дадените й от него пари, вкл. да ходи на екскурзии, като не иска нищо да му връща. Малко по-късно те се разделили по настояване на ответницата, която не била съгласна с връзките му с други жени.

Ответницата предоставяла на Е. парични средства не с цел да върне съществуващ дълг, а за да му помогне. Той също никога не е искал връщане на дадената от него сума.

4

Същата фактическа обстановка се възпроизвежда и в показанията на св. Б. – другата дъщеря на ответницата, от които се установява още, че самата ответница казала, че няма проблем да върне парите, които ищецът имал намерение да й даде за закупуването на къщата. Същата споделила с дъщеря си, че тъй като Е. иска да рефинансира свой кредит, ще изтегли пари и ще й ги даде, за да може да купи къщата в с. Д. и по „първоначална уговорка след продажбата на апартамента тя ще му ги върне“. Е. й превел по банков път около 30 000 – 35000 лева, като малко след покупката на имота в с. Д. ответницата успяла да продаде своя имот в гр. К. и вече имала финансовата възможност да си купи къщата, но „заемът бил вече направен“. Свидетелката и Н. разговаряли помежду по въпроса дали не е по-добре да му върнат веднага сумата, за да няма бъдещи спорове, но към този момент ищецът показал намеренията си за по-сериозна връзка с ответницата. На Великден през 2021 год. същата му предложила да върне парите, но той казал, че не е необходимо, тъй като е оправил финансовите си дела и си има всичко, от което се нуждае, вкл. лек автомобил, телефон и др.