Определение № 22175 от 16.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22175 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Боряна Д. Воденичарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510569 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 92, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по жалба с вх. № 273311 от 03.09.2026 г., подадена лично от П. И.

П. - процесуален представител на заявителя по ч.гр.д. № 404785/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, срещу определение № 27137/28.07.2026 г., с което заповедният съд е оставил без уважение искането на юрисконсулт П. за отмяна на наложената му с предходно определение от 17.11.2024 г. глоба на основание чл. 89, т. 2 ГПК, вр. чл. 91, ал. 2 ГПК в размер на 150 лв. за това, че трети път подава пред 28 състав написано по същия начин заявление, за което вече му е било указано с разпореждане № 85747/10.07.2023 г., че е нередовно и не следва да подава повече такива заявления. Със същото обжалвано определение съдът е изменил на основание чл. 92, ал. 1 ГПК определението си от 17.11.2024 г. в частта относно правната квалификация, при която е наложена глобата, като е посочил, че правната квалификация следва да бъде чл. 92а, ал. 1 ГПК.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение като се позовава на постановени актове на въззивния съд по аналогични казуси, в които е било прието, че подаването на заявления за издаване на заповед за изпълнение, които не отговарят на изискванията на чл. 410 ГПК, не представлява нарушение, което може да бъде санкционирано с глоба, както и че предвиденото в чл. 89, т. 2 ГПК нарушение се отнася до неизпълнение на разпореждания, дадени по конкретното дело, а не до актове на съда по други дела. Намира за недопустимо изменението на основанието, на което е била наложена глобата, с последващо определение, а освен това сочи, че разпоредбата на чл. 92а, ал. 1 ГПК се отнася само до хипотези на отлагане на открити съдебни заседания и следователно, не намира приложение в заповедното производство.

1

Софийски градски съд, като взе предвид изложеното от частния жалбоподател и след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната жалба

ОСНОВАТЕЛНА. е процесуално допустима, a разгледана по същество е

На първо място, следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав не е допустимо в рамките на производството по чл. 92, ал. 2 ГПК да бъде изменяно правното основание, на което е била наложена глобата с първоначалния съдебен акт. В рамките на това производство съдът, който е наложил глобата, съгласно изричния законов текст има правомощието единствено да отмени глобата или да намали нейния размер, но не и основанието, на което я е наложил. В този смисъл наложената глоба следва да се счита като такава по чл. 89, т. 2 ГПК, както е посочено в определение № 46791/17.11.2024 г., в което районният съд ясно е описал и нарушението, за което налага глобата – „за това, че за трети път подава пред настоящия съдебен състав написано по същия начин заявление, за което вече му е било указано с разпореждане № 85747/10.07.2023 г. по ч.гр.д. № 28248/2023 на СРС, 28 състав, че е нередовно и не следва да подава повече такива заявления.“ Въззивният съд намира, че така формулираното нарушение не попада под хипотезата на чл. 89, т. 2 ГПК и не представлява неизпълнение разпорежданията на съда по следните съображения. Всеки съдия-докладчик по заповедно производство извършва собствена преценка по вътрешно убеждение за това дали дадено заявление за издаване на заповед за изпълнение е редовно или не, вкл. и какви конкретни указания за отстраняване на евентуални нередовности да даде на заявителя. В разглеждания случай заповедният съд е дал указания за отстраняване на нередовности с разпореждане от 10.07.2023 г. и впоследствие с определение от 17.11.2024 г., с което е наложил и глоба на процесуалния представител на заявителя, описана по-горе. След повторното даване на указания заявителят е подал нова уточнителна молба и заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а за част от вземанията е отхвърлил подаденото заявление. Действително, наложило се е двукратно даване на указания за отстраняване нередовности на заявлението, но това е служебно задължение на съда по силата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, като страната не може да бъде санкционирана за това, че дадено нейно процесуално действие е нередовно според преценката на съдията-докладчик. Единствената предвидена в процесуалния закон последица от неизпълнение на указания за отстраняване нередовности на исковата молба е отхвърлянето на заявлението, но не и налагане на имуществена санкция на страната каквато е глобата.

На следващо място, въззивният съд споделя и изложените в частната жалба и цитираната в нея съдебна практика доводи, че по реда на чл. 89, т. 2 ГПК принципно може да бъде наложена глоба за неизпълнение на разпореждане по конкретното дело, но не и за това, че по еднотипни дела се налага даване на еднотипни указания на същата страна, т.е. подаването на последващи заявления за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, попълнени по идентичен начин с предходни такива, по които конкретният съдия-докладчик е дал указания за отстраняване на констатирани нередовности, 2 не представлява неизпълнение на разпореждане по смисъла на чл. 89, т. 2 ГПК, тъй като тези разпореждания са били постановени по предходните дела.

По изложените доводи съдът намира, че следва да отмени обжалваното определение.

Поради изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 27137/28.07.2026 г. по ч.грд. № 40478/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на юрк. П. И. П., ЕГН ********** , с определение № 46791 от 17.11.2024 г. по ч.гр. д. № 40478/2024 г. на СРС, ГО, 28 състав, на основание чл. 89, т. 2 ГПК, глоба в размер на 150 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3