Решение № 37 от 15.01.2021, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 962/2020
- Вид
- Решение № 37
- Подписан
- 15.01.2021
- Състав
- НИКОЛАЙ ЯНКОВ ГОСПОДИНОВ, ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА, КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
Р E Ш Е Н И Е
№ 37 гр.Плевен, 15.01.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 962 по описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 260005 от
30.09.2020 год., постановено по НАХД № 19/2020 год., Районен съд – гр. Левски потвърдил Наказателно постановление №19-0938-004729/05.09.2019г. на началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, с която на Н.З.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП.
Против горното решение постъпила касационна жалба от адв. Р.Р., в качеството ѝ на процесуален представител на Н.З.Н., в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че Н.З.Н. не е извършил описаното в процесното НП нарушение, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че рязката промяна в посоката на движение на автомобила се дължи на внезапно излязло на пътното платно куче. Излагат се доводи, че полицейските служители, на чиито показания е основано решението на РС- Левски, не са могли да възприемат появилото се на пътното платно животно заради разстоянието, на което са се намирали, както и предвид обстоятелството, че това се е случило в тъмната част на денонощието. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Левски.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът не изпраща процесуален представител и не ангажира доводи във връзка с основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което решението на РС- гр. Левски следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Единственото оплакване в касационната жалба касае доказаността на нарушението, предмет на процесното НП и настоящият съдебен състав приема, че се твърди неправилна преценка на събраните по делото гласни доказателства. Касационната инстанция намира обаче, че първостепенният съд е направил прецизен анализ на събраните по делото гласни доказателства и е изложил мотиви в достатъчен обем, в които обосновано е посочил кои гласни доказателства и в коя тяхна част кредитира, а кои не и защо. Настоящият съдебен състав е напълно съгласен с изложените мотиви във въззивния съдебен акт, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК. Достатъчно е само да се отбележи, че твърденията на касатора, свързани с обстоятелството, че полицейските служители не са били в състояние да възприемат правилно фактическата обстановка поради отстоянието си от мястото на нарушението и заради това, че всичко се е случило в тъмната част на денонощието, не намират опора в събраните в хода на производството пред първостепенния съд доказателства. По делото е изготвена автотехническа експертиза и от заключението на вещото лице е видно, че полицейските служители са се намирали на 12-15 метра от мястото, на което е осъществено нарушението, като вещото лице изрично е посочило, че те са имали възможност да възприемат визуално автомобила на жалбоподателя в момента на осъществяване на рисковата маневра. Освен това от показанията на свидетелите И. Ц. и Д. Д. се установява форсиране на двигателя на автомобила, което по никакъв начин не кореспондира с твърдението, че т. нар. „дрифт“ е осъществен поради внезапно навлизане на куче върху пътното платно. Логичното поведение на водача в такъв случай е задействате на спирачната уредба на автомобила, а не подаване на газ.
Съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Процесният АУАН е издаден при спазване правилата на ЗАНН, т.е. представлява редовно съставен акт по смисъла на посочената по- горе разпоредба. В хода на проведеното съдебно производство са разпитани като свидетели полицейските служители свидетелите И. Ц. и Д. Д.. Техните показания са непротиворечиви помежду си, кореспондират със заключението на вещото лице и от тях се установява механизма на осъществяване на нарушението, за които е съставен АУАН и касаторът е санкциониран с издаденото НП. Тези свидетели са очевидци на нарушението и по делото няма данни за наличие на тяхна предубеденост или заинтересованост от изхода на делото. Единствено показанията на свидетеля С. З. и обясненията на жалбоподателя са в противоречие с посочената по- горе доказателствена съвкупност, но настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на РС-Плевен, с които тези показания не са кредитирани. Свидетелят З. е братовчед на жалбоподателя, а обясненията на последния правилно са възприети като израз на правото му на защита.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че при издаване на АУАН и оспореното НП не са допуснати нарушения на закона. В хода на съдебното производство нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина са установени по несъмнен начин с допустимите и относими в това производство писмени и гласни доказателства, поради което не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение.
Същото е постановено от родово и местно компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
260005 от 30.09.2020 год., постановено по НАХД № 19/2020 год. по описа на Районен съд – Левски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/