Решение № 1560 от 03.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1560 гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20211110216220 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от И.А. А., ЕГН ********** чрез адв. А= срещу електронен фиш серия К № 3349527, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че посочената като нарушена правна норма е неприложима, доколкото разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП се прилага когато ограничението, въведено с пътен знак е различно от общоважимото по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а в процесния случай макар и въведено с пътен знак ограничението от 50 км./час е идентично с това по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

1

Твърди се, че мястото на извършване на нарушението не е индивидуализирано в достатъчна степен, отделно от това на посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението е валидно ограничение на скоростта от 60, а не 50 км./час. Според жалбоподателя липсата на снимка, приложена към електронния фиш препятства възможността му да установи дали той е управлявал заснетото МПС. Като довод в подкрепа твърдението за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш се посочва и обстоятелството, че от посочената в него скорост не е била приспадната допустимата грешка за съответния тип АТСС.

Посочва се, че мястото на което е установено твърдяното нарушение не е сигнализирано с пътен знак Е24. Твърди се, че обжалваният фиш не е издаден в отсъствие на контролен орган и нарушител.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. А., надлежно упълномощена. Същата пледира за отмяна на обжлавния електронен фиш с довод, че не е доказано, че на твърдяното място на извършване на нарушението валидното ограничение на скоростта е било 50 км./час. Счита, че е налице несъответствие между изготвената от „ГИС- София“ ЕООД скица и протокола за използване на техническо средство. Оспорва годността на предствените фотоснимки, тъй като заснетият автомобил не е видим на 3 кадъра, а само на 2, в противоречие с техническите изисквания за работа на АТСС. Счита, че незаконосъобразно е използвана мобилна камера, позовавайки се на ТР№1/2014 г. на ВАС.

Претендира разноски на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се аргументира законосъобразността на издадения електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрология под № 4835 била вписана мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M със срок на валидност до 24.02.2020г. Мобилна система за видеоконтрол от посочения тип с фабричен номер на устройството 613 преминала последваща периодична проверка за 2 техническа изправност на 12.11.2019 г., за което бил съставен и протокол от проверка № 6-38-19/12.11.2019 г. и към 29.01.2020 г.

На 29.01.2020 г. в 11:07 часа в гр. София, по бул. „Цариградско шосе” с посока на движение от ул. „Патриарх Герман” към Околовръстен път се движело моторно превозно средство марка „Х****“, модел „*****“ с рег. № ******, собственост на жалбоподателя И.А.A. Срещу стопанство „Врана“ на бул. „Цариградско шосе” горепосочената мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M с номер 613 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 97 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик – И.А. А, ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К № 3349527, с който на собственика на лекия автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя И.А.

Алексов било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила 94 км/ч., т.е. допуснато било превишение на максимално разрешената скорост с 44 км/ч. Електронният фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 24.08.2020 г.

Жалбоподателят И.А. А не депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на процесните дата и час, а на 11.09.2020 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за 3 последваща проверка № 6-38-19/12.11.2019 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 29.01.2020 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, проект за организация на движението на бул. „Цариградско шосе“ в района на стопанство „Врана“, писмо от „ГИС София“ ЕООД и комбинирана скица, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка № 6-38-19/12.11.2019 г. на средството за измерване се установи, че процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1M представлява одобрен тип средство за измерване, като устройство от посочения тип средство за измерване с фабричен номер 613 е технически изправно, преминало е последваща проверка на 12.11.2019 г. тоест по-малко от три месеца, преди заснемане на процесното нарушение. От протокола за периодична проверка е видно, че допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

Веществените доказателства по делото – фотоснимки, приложени по делото установяват, че на процесната дата и място именно лек автомобил „Х****“, модел „*****“ с рег. № ****** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата. Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че клипът с номер 6994 е негоден, тъй като не са налице три различни кадъра на заснетото МПС. Видно от раздел VIII на представената по делото инструкция за експлоатация на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M валидността на клипа се определя от едновременното изпълнение на следните условия: в момента на засичане на скоростта в интервала на измерване на МПС-то, превишило зададеното ограничение, то трябва да бъде в кадър и посоката му на движение да съвпада с посоката, указана на радара, както и регистрираната скорост да не може да се причисли на друго МПС. Съдът намира, че тези условия в процесния случай са 4 изпълнени, което обуславя и валидност на изготвения клип. От протокола за използване на АТСС е видно, че заснетият автомобил е в кадър, АТСС заснема приближаващи се автомобили – тоест посоката на автомобила съвпада с посоката, указана на радара, като на снимката не се визуализират други МПС, за да е налице съмнение относно обстоятелството чия е установената скорост на движение. На самата фотоснимка, представяща заснетото МПС са посочени и координатите, на които е била монтирана системата за видеоконтрол.

Съдът изиска и по делото беше представена комбинирана скица от „Географска информационна система - София“ ЕООД. Същата съдържа кадастрален план, предхождащ кадастрален план и кадастрални регистри, сканирано изображение на копие на проект на организация на движението на бул. „Цариградско шосе“ в района на стопанство „Врана“. В комбинираната скица е отразено точното местонахождение на точка с географски координати 42˚38.0698, 23˚26.1772 /посочени във фотоснимката като координати на местоположението на техническото средство/, като е видно, че тази точка се намира непосредствено след място, означено на проекта за организация на движението като „ПС 361“, посока Околовръстен път /гр. Пловдив/. От проекта за организация на движението е видно, че пътният знак, поставен преди мястото, на което е било позиционирано техническото средство е бил В26, въвеждащ ограничение на максимално допустимата скорост от 50 км./час, а не както претендира жалбоподателят – 60 км./час. Действително на проекта за организация на движението на бул. „Цариградско шосе“, представен по делото, в посоката, в която се е движил автомобила на жалбоподателя е отразен и пътен знак В 26, въвеждащ ограничение на максимално разрешената скорост от 60 км./час, но е очевидно, че след този знак е поставен втори такъв, който въвежда ограничение от 50 км./час.

Именно след този втори знак, въвеждащ ограничение от 50 км./час е била позиционираната и мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата TFR1- M, заснела процесното нарушение.

В заключение съдът намира, че възражението на жалбоподателя, че на мястото, на което е заснет автомобила е действало ограничение на скоростта от 60 км./час е неоснователно. По делото по категоричен начин са установени мястото, на което е извършено нарушението, както и че на това място е действало ограничение на максимално разрешената скорост от 50 км./час.

5

От приетата по делото справка за собственост се установява, че към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на жалбоподателя И.А. А.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 24.08.2020 г., а жалбата е подадена на 11.09.2020 г.) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на административни нарушения и налагане на административните наказанията.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП , установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш, като е неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е индивидуализирано мястото на извършване на 6 нарушението – същото е описано ясно и конкретно, като е посочено, че нарушението е извършено на „бул. Цариградско шосе“ срещу стопанство „Врана“ с посока от ул. „Патриарх Герман“ към Околовръстен път“. Във фиша е посочена и максимално разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от техническото средство.