Присъда № 2 от 22.01.2025, Районен съд - Бяла

Мотиви към Присъда № 2 от 22.01.2025г. по НОХД № 314/2024г. по описа на Районен съд – Бяла

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт срещу Г. Т. Е. за това, че на 13.10.2022г. в гр.Б., обл.Р. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди срещу лицата Г. И. Г., А. Х. А. и И. Е. Е. и тримата от гр.Б., обл.Р., насочил пистолет срещу Г. И. Г. и хвърлил сатър срещу багер на „ВиК“ ООД гр.Русе, управляван от Г. И. Г.-престъпление по чл.325, ал.1 от НК и за това, че на 13.10.2022г. в гр.Б., обл.Р. се заканил с убийство на Г. И. Г. от гр.Бяла, обл.Русе, като му казал „искаш ли да те гръмна“ и насочил срещу него пистолет-престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Съдебното производството е проведено по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, въз основа на надлежни искания на страните - изрични изявления за самопризнания при условията по чл. 371, т. 2 от НПК на подсъдимия и защитника му в хода на разпоредителното заседание по делото.

В съдебно заседание представителят Районна прокуратура-Русе, ТОБяла поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в извършване на престъпленията, в които е обвинен, като при отчитане на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и целите визирани в чл.36 от ЗАНН, наказанието на подс.Е. за двете престъпления да бъде около средата, след което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК, и след групиране да бъде определено едно общо наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Упълномощеният защитник на подс. Е. моли за престъплението по чл.325, ал.1 от НК съдът да определи наказание пробация за срок от шест месеца, а по отношение на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК-да приложи чл.55 от НК като определи също наказание пробация за срок от една година, като след групиране на двете наказания, съдът да определи едно общо най-тежко наказание пробация.

Подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях, съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият Е. моли за налагане на наказание пробация.

С определение по чл. 372, ал. 4 от НПК , въз основа на констатацията, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че ще се ползва от самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

1

В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Подсъдимият Г. Т. Е. е роден на *******г. в гр.О., Р., руски гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан - реабилитиран, с настоящ адрес – гр.Б., обл.Р., ул. „Г. Б.“ № .., ЕГН **********.

През месец октомври 2022г. свидетелите Г. Г., И. Е. и А. А. работели във ВиК гр.Бяла, обл.Русе. На 13.10.2022г., около 15,00 часа, те изпълнявали служебните си задължения на обект от водопреносната мрежа на ул.“Г. Б.“ пред дом № .. в гр.Б., обл.Р.. Св.Г. бил седнал в багера, който управлявал, а свидетелите Е. и А. били зад служебен камион, от който изсипвали пясък, с който заравяли направен по-рано изкоп. Докато работели, към тях се приближил подс.Г. Е., който живеел в имот непосредствено до изкопа. Той бил видимо под влиянието на употребен алкохол. Подсъдимият застанал до изкопа и започнал да крещи с думите „Има ли педерасти тука. Докога ще ви търпя аз тука да ми работите, да няма вода и да не мога да се изкъпя“. Св.Г. Г. казал на подсъдимия да се отдръпне от изкопа и да ги остави да работят. Тогава подс.Е. се изнервил, прескочил изкопа и тръгнал към св.Г.. Той от своя страна слязъл от багера, хванал подсъдимия и го дръпнал настрани, за да си тръгне. Вместо да стори това, подс.Е. извадил от дрехите си пистолет „GIBIE“ Garret, насочил го към св.Г. Г. и му казал „Искаш ли да те гръмна“. Св.Г. силно се изплашил и се разтреперил. Той се опитал да хване ръката на подсъдимия, с която държал пистолета, но не успял. Подсъдимият замахнал и хвърлил пистолета в двора на къщата си, след което се прибрал. Св.И.йло Енчев незабавно подал сигнал на ЕЕН 112. Преди пристигането на полицейските служители, подс.Е. отново излязъл от дома си, като носел в ръката си сатър. Той замахнал и го хвърлил по посока на багера до изкопа, но не успял да го уцели и той паднал в изкопа.

След това подс.Е. се отдалечил в неизвестна посока. На мястото пристигнали дежурни полицейски служители, сред които бил св.Мирослав Драгнев. Те установили подс.Е. и се върнали с него до дома му. Там с протокол за доброволно предаване той предал пистолета, който малко преди това бил насочил срещу св.Г. Г..

Назначената в хода на досъдебното производство балистична експертиза установила, че пистолет „GIBIE“ Garret с номер ...... е метален сигнален револвер с липсваща ръкохватка, който е технически изправен и годен да се използва по предназначение - да произвежда звуков сигнал при наличие на лента с 12 броя капси. Пистолетът представлява сигнално оръжие.

Изложената от прокурора и приета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от признанията на подсъдимия в с.з., подкрепени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, 2 а именно: показанията на свидетелите Г. И. Г., И Е. Е., А. Х. А., М. Й. Д., балистична експертиза, справки за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколите за следствените действия.

Всички доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин времето, мястото на извършването на престъплението, както и авторството на подсъдимия. В тази насока са признанията на подсъдимия Е. в с.з., кореспондиращи напълно с показанията на свидетелите- Г. И. Г., И. Е. Е., А. Х. А., М. Й. Д., които са последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват, обективни, поради което се възприемат изцяло от съда. Гласните доказателствени средства кореспондират на останалите събрани доказателства и доказателствени средства, балистичната експертиза, неоспорени по делото, като обосновават извършените от подсъдимия престъпления, за които същият е направил самопризнания. Несъмнено от показанията на свидетелите очевидци Г. И. Г., И. Е. Е., А. Х. А. се установяват действията на подсъдимия по извършване на инкриминираните деяния, а от показанията на св.М. Й. Д.-действията по установяването на подсъдимия и предаването на оръжието. Безспорно е установено от балистичната експертиза, че за извършване на престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК е използвано технически изправно сигнално оръжие. Не са налице доказателства, които да опровергават извършените от подсъдимия деяния. Съдът намира, че както писмените, така и гласните доказателства и доказателствени средства безспорно доказват приетата за установена фактическа обстановка по делото.

С оглед на така приетата за безспорна фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Подсъдимият Г. Т. Е. е извършил престъплението по чл. 325, ал.1 от НК.

От обективна страна е осъществила всички признаци от състава му, тъй като н а 13.10.2022г. в гр.Б., обл.Р. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обиди срещу лицата Г. И. Г., А. Х. А. и И. Е. Е., и тримата от гр.Б., обл.Р., насочил пистолет срещу Г. И. Г. и хвърлил сатър срещу багер на „ВиК“ ООД гр.Русе Деянието е извършено чрез действия-отправяне на обиди спрямо три лица, насочване на пистолет срещу св.Г. и хвърляне на сатър срещу багер на „ВиК“ ООД гр.Русе, с което нарушил грубо обществения ред и изразил открито висока степен на неуважение към установените порядки в обществото и личността на служителите на „ВиК“. Деянието е извършено на публичното място, с явно изразена агресия и целенасоченост към нарушаване на реда, при липса от страна на свидетелите на проявено предизвикателно, укоримо или конфликтно поведение спрямо подсъдимия, което да активира ответна реакция от негова страна.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е обществено-опасните последици, които е целял да настъпят.

3

Подсъдимият Г. Т. Е. е извършил престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 от НК. От обективна страна е осъществила всички признаци от състава му, тъй като на 13.10.2022г. в гр.Б., обл.Р. се заканил с убийство на Г. И. Г. от гр.Б., обл.Р., като му казал „искаш ли да те гръмна“ и насочил срещу него пистолет. Деянието е извършено чрез думи-„Искаш ли да те гръмна“ и действия-насочване на пистолет, годни по своето естество да възбудят основателен страх у св.Г. от осъществяването им. В действителност насочването на пистолет срещу него от страна на подсъдимия е възбудило у св.Г. страх от осъществяването на отправената закана срещу живота му.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер, предвиждал е обществено-опасните последици, които е целял да настъпят.

При индивидуализацията на наказанието на подс. Е. за престъплението по чл.325, ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление за стореното в хода на съдебното производство, трудова ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите му характеристични данни-миналите осъждания, за които към момента е реабилитиран, упоритост в умисъла при осъществяване на деянието, осъщественото по същото време и място и на друго престъплениепо чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. С оглед на това и при превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че наказанието за престъплението по чл.325, ал.1 от НК следва да бъде по вид лишаване от свобода и да бъде определено над минималния и под средния, предвиден в закона размер на това престъпление, а именно девет месеца лишаване от свобода. Предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие и при спазване разпоредбите на чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание шест месеца лишаване от свобода. Следва да се наложи и кумулативно предвиденото за това престъпление наказание обществено порицание, което следва да се изпълни чрез обявяване на съдебния акт на информационното табло в Община Бяла, обл.Русе - по местоживеене на подсъдимия за срок от две седмици.

При индивидуализацията на наказанието на подс. Е. за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, съдът отчита като смекчаващи обстоятелства изразеното съжаление за стореното в хода на съдебното производство, трудовата ангажираност. Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат лошите му характеристични данни-миналите осъждания, за които към момента е реабилитиран, упоритост в умисъла при осъществяване на деянието, осъщественото по същото време и място и на друго престъпление- по чл.325, ал.1 от НК. Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК. С оглед на това и при превес на отегчаващите над смекчаващите обстоятелства, съдът намира, че наказанието за престъплението по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК следва да бъде да бъде определено на осемнадесет месеца лишаване от свобода. Предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие и при спазване разпоредбите на чл.58а, ал.1 вр.

4 чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и подсъдимият да изтърпи наказание дванадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК следва да се определи едно общо наказание по двете деяния, а именно най-тежкото от тяхдванадесет месеца лишаване от свобода. Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като към момента на деянието подс.Е. е неосъждан, определеното му наказание за извършеното деяние е до три години лишаване от свобода, а и съдът намира, че с оглед постигане целите наказанието, на генералната и на личната превенции, не е наложително ефективно да изтърпи това наказание. Същият няма противоправни прояви след последното си осъждане през 2009г., упражнява трудова дейност, макар и без трудово правоотношение, което означава, че е вграден в обществото, поради което не се налага изолацията му в затвор с цел поправяне и превъзпитание. Към така определеното общо наказание една година лишаване от свобода следва да се присъедини на осн. чл.23, ал.2 от НК наказанието обществено порицание, наложено за престъплението по чл.325, ал.1 от НК.