Решение № 61 от 29.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. гр.Несебър, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20222150201046 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „П. 2021“ ЕООД, ЕИК 2067*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № 2, вх. 4, ет. 1, ап. 2, представлявано от Ж. П. А., чрез адв. И. И. от БАК, срещу наказателно постановление № 648992F668249/10.10.2022 г. с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е наложено наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за нищожност на обжалваното наказателно постановление, поради отсъствие на компетентност за наказващия орган, както и за незаконосъобразност, като постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се необоснованост на обжалвания акт, при несъобразяване от наказващия орган на съществени факти и обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. Сочи се пълно отсъствие на обстоятелства обосноваващи нарушението в АУАН, като се заявява, че предоставената услуга „паркинг“ се заплащала в деня/момента на напускане на автомобила, съгласно указателна табела в обекта, тъй като се отчитало времето престой, което следва да бъде остойностено. Твърди се, че противно на констатациите в АУАН и протокола към него, л.а. с рег. № СВ 6316 ТЕ не е ползвал услугата „паркинг“, стоял е пред бариерата на обекта и не е бил регистриран в журнала, съответно не е било налице основание за издаване на касова бележка. Правят се оплаквания, че въпреки наличната на пропускателния пункт на паркинга указателна табела и разясненията на двама представители/служители на дружеството, че плащане се извършва при напускане на паркинга, проверяващите пристъпили към проверката, въз основа на която е издадено обжалваното постановление. Заявява се и отсъствие на 1 мотиви за определяне размера на наложената имуществена санкция, като се позовава на маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. С тези доводи се моли обжалваното постановление да бъде отменено. Претендират се съдебни разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването . Ангажира гласни и писмени доказателства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Насрещната страна по жалба – началника на отдел “Оперативни дейности” – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си.

Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт, като в полза на наказващия орган бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 18.07.2022 г., в 12,30 часа, служители на НАП, сред които и свидетеля А. С. инспектор по приходите в ЦУ на НАП - Бургас, извършили проверка в сезонен търговски обект – паркинг „М.“, находящ се в гр. Несебър, к.к. С.Б., до ресторант „М.“, стопанисван от „П. 2021“ ЕООД, ЕИК 2067*****. Проверката била извършена в присъствието на С. М. – работник паркинг и Петър А. – упълномощен представител.

Проверяващите извършили контролна покупка в 12,20 часа – 1 бр. престой на автомобил „Рено Меган“ с рег. № СВ 6316 ТЕ за един ден на стойност 15 лева, заплатени в брой с банкнота с номинал от 50 лева от св. С., преди легитимацията на проверяващите. Плащането било прието от работник паркинг С. М., като не била издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо в обекта фискално устройство модел DAISI Expert XS01 ИН на ФУ: DY543590 и ФП № 36702063, с коректни показания за дата и час, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането. След легитимация на органите по приходите била извършена проверка и бил отпечатан дневен финансов „Х“ отчет с № 000040/18.07.2022 с общ оборот от 0,00 лева и КЛЕН за 18.07.2022 г., съгласно които продажбата от 12,20 часа не била регистрирана, чрез издаване на фискален касов бон. За направените констатации от проверяващите бил съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 00944340 от 18.07.2022 г., подписан без възражения от представителите на жалбоподателя – М. и А., като били взети и писмените обяснения на работник паркинг – св. М., в които последният е посочил, че на паркинга е бил паркиран л.а. с рег. № СВ 6316 ТЕ и е била заплатена сумата от 15 лева за еднодневен престой, при което не е издаден касов бон или друг документ, поради допусната грешка на работника. С оглед констатираните обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F668249 от 19.07.2022 г. за извършено нарушение чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредбата/ на МФ във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, срещу който жалбоподателят не е подал писмено възражение в указания срок. АУАН е издаден от св. С., упълномощена за това със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, като въз основа на него е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

2

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива / протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 00944340 от 18.07.2022 г.; АУАН № F668249 от 19.07.2022 г.; дневен финансов отчет от фискално устройство и КЛЕН за 18.07.2022 г.; опис на парични средства в каса; декларация на С. М.; писмени обяснения на св. М.; декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение на св. М.; пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 2319/24.11.2021 г. по описа на нотариус Марияна Джермова, рег. № 676 при НК, район на действие РС – С., издадено в полза на Петър А.; копие от тетрадка /журнал/ в търговския обект; договор за отдаване на помещение под наем от 25.06.2022 г.; договор за наем на паркинг, въз основа на публичен търг от 07.12.2021 г.; заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП/. Фактическата обстановка се потвърждава и от показанията на свидетеля С., частично от показанията на св. М. и изявленията на свидетелите пред съда, събрани по реда на проведена очна ставка.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя по повод приетите от наказващия орган факти и обстоятелства, съдът намира същите за неоснователни и недоказани.

На първо място и по повод възраженията за налична указателна табела в обекта, че заплащането се осъществява при напускане на обекта, следва да се посочи, че в графа „Описание на начина на заетост в обекта“ от протокола за извършената проверка от 18.07.2022 г., органите по приходите изрично са посочили обявените в обекта работно време и ценоразпис, като отсъства констатация на допълнителни указания във връзка с начина на плащане. Посочените констатации са извършени в присъствието на двама представители на дружеството, като нито един от тях не е вписал възражения в смисъла, изложен в жалбата. Такива възражения не са направени и в срока след връчване на АУАН, като се релевират за пръв път пред настоящия съд. Що се касае до анагажираните в подкрепа на оплакването доказателства – заповед № 1/06.06.2022 г. на управителя на жалбоподателя и два броя снимки, съдът не цени същите с доверие.

Представената заповед съставлява частен документ, удостоверяващ изгодни за страната факти, като не се ползва с обвързваща съда доказателствената стойност досежно датата на издаването , а снимковият материал съставлява недопустимо доказателство, доколкото не е изготвен по реда на НПК, не носи белези за автентичност /авторство, дата на изготвяне, място на изготвяне/ и не е годен да установи, че именно към процесната дата – 18.07.2022 г., в проверявания търговски обект е била поставена табела с надпис „плащане при напускане“. Независимо от всичко изложено, от съдържащия се в копие по преписката журнал на обекта е видно, че за автомобил с рег. № СВ 6316 ТЕ е прието плащане на сумата от 15 лева, вписана срещу номера на МПС-то и потвърдена с изписан знак „тик“, като този факт се установи безспорно и от показанията на всички свидетели, включително водените от жалбоподателя – св. М., св. Турлаков и св. Краев, както и по реда на проведената от съда очна ставка между св. С. и св. М..

Що се касае до възражението, че лекият автомобил на проверяващия екип с рег.

№ СВ 6316 ТЕ не е постъпвал на територията на търговския обект – паркинг, стопанисван от жалбоподателя, следва да се отбележи, че всички писмени доказателства сочат в подкрепа на обратното. Видно от вписване в журнала и противно на твърденията в жалбата, л.а. № СВ 6316 ТЕ е посочен на л. 11, под разделителна черта и след датата 18.07.2022 г., с отразен час на постъпване – 12,30 часа. Това обстоятелство е потвърдено в писмените обяснения на св. М. по преписката и е елемент от описаната в протокола за проверка контролна покупка на престой, подписан, както бе посочено и по-горе, без възражения от двама представители на жалбоподателя. Възражения в посочения смисъл не са изложени и срещу АУАН, като се въвеждат едва с жалбата пред съда. Действително жалбоподателят ангажира 3 показанията на трима свидетели в обратен смисъл, а именно – св. М., св. Турлаков и св.

Краев. Св. М. потвърждава пред съда, че е бил свидетел при съставения протокол за проверка от 18.07.2022 г. и е разписал същия без да впише възражения, както и че е направил собственоръчни писмени обяснения по случая, но заявява, че обясненията дал под диктовка на органите по приходите. Съдът намира това твърдение за несъстоятелно, а показанията в частта, с която се твърди, че колата на проверяващите не е постъпвала на стопанисвания от жалбоподателя паркинг /в който и да е от двата отредени за целта терена/ за ненадеждни, като не им дава вяра. Житейски необосновано е твърдението, че проверяващите са поставили под натиск св. М. и са го принудили да даде конкретни писмени обяснения пред втори представител на жалбоподателя – Петър Алипев, разписал протокола за проверка и още двама твърдени от жалбоподателя свидетели – св. Турлаков и св. Краев. На първо място, логично би било такова обстоятелство да бъде надлежно вписано в графа възражения от някой от свидетелите по проверката или най-малкото да бъде доведено до знанието на наказващия орган по реда на възраженията срещу съставения впоследствие АУАН.

Видно от писмените доказателства подобни твърдения не са били отправяни в хода административното производство. На следващо място, посоченото от св. М. поведение на проверяващите несъмнено съдържа данни и за престъпление, за което е било редно да бъдат сигнализирани компетентните органи по разследване или най-малко да бъде подаден сигнал на тел. 112 за осъществената принуда. При подаден надлежен сигнал, органите на МВР биха установили по официален ред осъществяваната неправомерно проверка и при посочените в жалбата обстоятелства, че автомобилът не се намира на паркинга, а проверяващите принудително и под диктовка „снемат“ обяснения.