Решение № 5248 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5248 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно гражданско дело № 20251100503542 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 247461/30.07.2024 г. по регистъра на СРС, депозирана от Ю. Н. Д. чрез адв. Н. срещу Решение № 11448 от 12.06.2024 г. постановено по гр.д. № 63756/2023 год. по описа на СРС, ГО, 84 състав поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 748/15.01.2025 год. постановено по същото дело.

С въззивната жалба постановеното съдебно решение се обжалва като неправилно и необосновано. Поддържа се, че районният съд въз основа на неправилен и непълен анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до погрешни фактически и правни изводи. Твърди се, че районният съд при определяне размера на дължимата издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК не е съобразил материалните възможности на въззивника ответник, както и обективно доказаните в хода на производството реални нужди и потребности на детето в нарушение на чл. 142, ал.1 от СК. Поддържа, че същият не е в състояние да покрива месечна издръжка в размер на 400 лева. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение за размера над минималния размер на издръжка заложен в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК до присъдения такъв.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован се явява, представлява се от адв. Б. Н., която поддържа въззивната жалба по изложените 1 в нея съображения. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощения процесуален представител – адв.

В. Г., който оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Не претендира разноски.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от непълнолетния А. Ю. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ю. Г. Г., ЕГН **********, срещу Ю. Н. Д., ЕГН **********, като са предявени искове с правно основание по чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.

С обжалваното Решение № 11448 от 12.06.2024 г. постановено по гр.д.

№ 63756/2023 год. по описа на СРС, ГО, 84 състав поправено по реда на чл.

247 ГПК с Решение № 748/15.01.2025 год. постановено по същото дело, съдът е осъдил на основание чл. 143, ал. 2 СК, Ю. Н. Д., ЕГН ********** да заплаща на непълнолетния си син А. Ю. Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Ю. Г. Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 21.11.2023 год. /датата на постъпване на исковата молба/ до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване.

Осъдил е на основание чл. 149 СК Ю. Н. Д., ЕГН ********** да заплати на непълнолетния си син А. Ю. Н., ЕГН **********, действащ лично и със 2 съгласието на своята майка Ю. Г. Г., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 400 лева месечно за периода от 01.08.2023 год. до 20.11.2023 год.

Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената в полза на А. Ю. Н., ЕГН ********** издръжка.

Разпределил е отговорността за разноски.

По отношение иска с правна квалификация чл. 143, ал. 2 СК:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК всеки родител дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са работоспособни и дали могат да се издържат от своето имущество, а в ал. 1 на същата разпоредба е регламентирано, че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Конкретният размер на издръжката се определя, въз основа съвкупна преценка на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и на възможностите на лицето, което я дължи. В т. 4 от ППВС от 1970 г. е разяснено, че възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване на издръжка и показател за размера , като тя е винаги обективна, конкретна и се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото лице. Съобразявайки нормативната уредба се налага извод, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка за своите деца е безусловно, като конкретният му размер се обуславя от възможностите на лицето, което я дължи.

В процесния случай не е спорно, че въззивника Ю. Н. Д. е баща на детето А. Ю. Н., роден на 13.06.2008 г., което се установява от приетото по делото като писмено доказателство – удостоверение за раждане от 23.06.2008 год. издадено от Столична община – район „Сердика“ въз основа на акт за раждане № 381/23.06.2008 год.

От събраните по делото пред първия съд доказателства относно трудовата заетост и доходите на страните се установява, че за майката има данни за регистриран активен трудов договор, докато за бащата няма данни за регистриран активен трудов договор, но същият е представил годишна данъчна декларация по чл. 51 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като видно от същата за периода м. януари 2023 год. до м. декември 2023 год. е получил средно месечен осигурителен доход в размер на около 739,16 лева.

Пред въззивната съдебна инстанция са събрани доказателства в тази насока, като видно от справка-данни за осигуряване от ТД на НАП – офис „Сердика“ за периода от 01.02.2024 год. до 31.03.2025 год. бащата Ю. Н. Д. има средномесечен осигурителен доход в размер на 933 лева, докато за същият период майката Ю. Г. Г. има средномесечен осигурителен доход в размер на около 2485,76 лева.

За нуждите на производството е изготвен социален доклад от Д „СП“ – 3

Връбница след проведена среща и разговор с майката и детето. Социален работник е отразил, че детето А. е здраво и имунизирано, има личен лекар.

През учебната 2024/2025 год. А. е завършил 10 клас с отличен успех в Спортно училище „Ген. В. Стойчев“ – гр. София. А. ходи на тренировки по карате от около 15 години, като по данни на майката му това изисква допълнителни средства. В заключение е посочено, че е в интерес на детето да бъде определена издръжка съобразно потребностите му.

Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.

С оглед така събрания доказателствен материал, въззивният съд намира, че в случая не се установява детето А. да има нужда от издръжка, която да е съществено различна от издръжката на всяко здраво дете на неговата възраст, живеещо в столицата на страната и потребяващо блага от имуществен и неимуществен характер. Детето А. е на 17-годишна възраст към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд.

Предвид възрастта и липсата на доказателства за наличие на специфични нужди въззивният съд счита, че житейски оправдано е към настоящия момент конкретните нужди на детето да включват разходи за храна, дрехи, обувки, учебни пособия, за социално и културно развитие на детето, средства за посрещане на съответните битови разходи. Настоящата съдебна инстанция, като съобрази конкретните нужди на детето, намира, че общият размер на необходимата издръжка възлиза на около не по-малко от 650 лева, спазвайки принципа с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.

При определяне конкретния размер на дължимата от въззивника издръжка, настоящият съдебен състав взе предвид размера на доказаните в хода на производството доходи на страните.

Въззивният съд взе предвид, че въззивника е в трудоспособна възраст (според Класификация на възрастовите групи на Световната здравна организация), няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини, т.е. той не се намира в обективна невъзможност да дава издръжка (ППВС №5/1970 г., т. 11), липсват твърдения и доказателства същия да страда от тежко заболяване, което да е довело до трайна и тежка инвалидизация или други причини, които да възпрепятстват въззиваемия да реализира доходи.

Доказва се в производството, че към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивният съд, въззивникът няма и алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца.

На следващо място, въззивният съд отчита и промяната в икономическите условия в страната и настъпилите инфлационни процеси (съгласно публично достъпната информация на електронна страница на Национален статистически институт https://www.nsi.bg/), които негативни последици не следва да се поемат изцяло от родителя, който полага непосредствените грижи за детето А. – в случая неговата майка.

С оглед така установените обстоятелства, въззивният съд намира, че 4 неотглеждащият родител – въззивникът Ю. Н. Д., следва да поеме по-голяма част от необходимата издръжка, а именно 400 лева, както правилно е отмерил първият съд.

Това е така, тъй като макар и двамата родители да дължат издръжка за децата си, независимо при кого живеят те, то отглеждащият родител следва да поеме по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите за домакинството, част от които са в полза и на детето.

Родителите на ненавършилите пълнолетие деца безусловно дължат на последните издръжка, като размера на същите се определя от конкретните възможности на задълженото лице, а съдът се ръководи и от квалификациите на лицето, както и от нуждите на детето и възможностите на задълженото лице към момента на постановяване на решението. /Определение № 629 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС./ Също така, следва да се отбележи, че преценката за обикновените условия на живот на децата, следва да се прави не абстрактно-за всяко дете с аналогични характеристики относно пол, здравословно състояние и възраст, но и с оглед конкретните обстоятелства във връзка с конкретния случай, с отглеждането на конкретно това дете от двамата родители и реализираните от последните доходи. В противен случай би се стигнало до абсурдното положение децата на лица, реализиращи значителни доходи да имат същите нужди, като децата, чиито родители реализират доходи в размер на минималната работна заплата за страната.

По иска по чл. 149 СК:

За процесния период за които се търси издръжка за минало време, а именно от 01.08.2023 год. до 20.11.2023 год., правилно е било отчетено от страна на първия съд, че въззивника не е заплащал издръжка и не е участвал в грижите при отглеждането на детето му.