Решение № 9 от 06.01.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Благоевград, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100740 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ 9 гр.

Благоевград, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210100740 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№740/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на С. Р. И., ЕГН **********, гр.Б., ж.к.Е., бл., против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, седалище и адрес на управление гр., представлявано от П.

Д., Д. Ш., А. Я., А. М., с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр. с чл.146 от ЗЗП във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК за прогласяване за нищожен на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-19691945 от 30.11.2022г., сключен между С. Р. И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, понастоящем заличен търговец с правоприемник - „Юробанк България“ АД. В хода на делото е настъпило частно правоприемство на страната на ищеца – по силата на Допълнително споразумение от 30.01.2025г. към Договор за продажба и 1 прехвърляне на вземане /цесия/ от 15.02.2022г., „Юробанк България“ АД е прехвърлило на „Агенция за събиране на вземане“ ЕАД вземането си, предмет на настоящото производство, поради което на основание чл.226, ал.2 от ГПК съдът е конституирал като трето лице помагач „А.“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: град…, на страната на ищеца „Юробанк България“ АД. В исковата молба се твърди, че на 30.11.2022г. ищцата С. И. е сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, понастоящем заличен търговец с правоприемник ответника „Юробанк България“ АД, Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN 19691945, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 12 000 лв. при фиксиран ГЛП от 18.75 % и ГПР от 21.32 %. Съгласно погасителен план ищцата следвало да внесе 84 месечни вноски по 298.34 лв. всяка, като сумата включвала главница, лихва, такса „ангажимент“ и застрахователна премия, съгласно параметрите на договора. Общата стойност на кредита е в размер на 25 060.56 лв. Сочи се, че ищцата дължала застрахователна премия в размер на 3 255.84 лв., като в чл.2 от договора е било предвидено, че тя ще се плаща разсрочено с всяка месечна погасителна вноска.

Уговорено било, че ищцата дължи и такса ангажимент в размер на 240 лв., като отново в чл.2 от договора е предвидено, че таксата ангажимент се дължи от кредитополучателя срещу задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар.1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.

Таксата ангажимент се заплащала от кредитополучателя при 1 усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. В изпълнение на задължението на кредитополучателя да се застрахова е сключено застрахователно съглашение между ищцата и Кардиф Животозастраховане, клон България и Кардиф Общо застраховане, клон България, за което е издаден Сертификат № EMLN19691945. В исковата молба се твърди, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК. Навежда се, че в настоящия случай липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди се, че застрахователната премия е била добавена към главницата на кредита, макар да не е получена реално от ищцата.

Настоява се, че както таксата ангажимент в размер на 240 лв., така и застрахователната премия в размер на 3 255.84 лв. не били част от общия размер на кредита от 12 000 лв.

Навежда се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка води до „скрито“ оскъпяване на кредита, което не било включено в ГПР. По отношение на клаузата за договорна лихва, се сочи, че от една страна било посочено, че лихвата е фиксирана, а от друга – че е променлива, с което бил нарушен чл.10, ал.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК размерът на лихвата да бъде записан в договора за потребителски кредит ясно и разбираемо за потребителя, което представлявало нарушение на чл.21 от ЗПК. Сочи се, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от 2

ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр./. Като не е оповестило действителния ГПР в договора за кредит ответното дружество е нарушило изискванията на закона, което води до нищожност на сделката. На следващо място се твърди, че текстът на договора и условията по него са били изписани на шрифт, който е по-малък от 12 и с това е била нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане за прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN-19691945. В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че на 30.11.2022г. между С. Р.

И. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта EMLN-19691945. Твърди се, че по желание на клиента и въз основа на изрично изразено от него съгласие са сключени договор за застрахователно посредничество с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България КЧТ, в качеството му на лицензиран застрахователен посредник и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователите „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ. На 31.05.2023г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ЕИК 204915054, по реда на чл.15 от Търговския закон (ТЗ), на приобретателя „Юробанк България“ АД, което е вписано по партидите на отчуждителя и правоприемника на 06.06.2023г., а на 04.12.2023г. клонът на чуждестранен търговец е заличен в ТРРЮЛНЦ.

Съгласно съображение С и клаузата на чл.1, ал.1 от Договора от 31.05.2023г. прехвърлителната сделка обхваща цялото търговско предприятие на Клона, всички права, задължения, пасиви, активи и фактически отношения отнасящи се до и свързани с Бизнеса.

Видно от клаузата на чл.1, ал.2, договорите за кредит, сключени с клиенти на Клона също са предмет на сделката, както и договори, сключени с трети страни, отнасящи се изключително до Бизнеса. На 31.01.2025г. с Допълнително споразумение към рамков договор за цесия вземането на „Юробанк България“ АД по Договор №EMLN-19691945 от 30.11.2022г. е цедирано на „А.“ ЕАД. 2 Извън горепосочените обстоятелства са оспорени всички твърдения, изложени в исковата молба. Настоява се, че в Договор №EMLN-19691945 от 30.11.2022г. ясно са разписани: ГПР посочен е на стр.1 от същия в поле „Параметри и условия“- 21.32 %; общата сума дължима от потребителя - отново е посочена в същото поле 25 060.56 лв.; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР - посочени са в чл.3, изречение последно от Договора, а именно „Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и Договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него“. Същите били буквално възприети от чл.19 от Директива 2008/48 и т.3 от Приложение №1 към чл.19 ал.2 от ЗПК. Твърди се, че процесният ГПР е изчислен при приложение на законоустановената методология. В клаузите на договора се съдържала 3 ясна и разбираема информация относно разходите по заема, подлежащи на плащане, които формират неговото оскъпяване на годишна база както следва: В клаузата на чл.2 от Договор № EMLN-19691945 от 30.11.2022г. е посочено, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от ЗПК. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Стойността на таксата ангажимент е посочена на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 5- 240 лв. Твърди се, че преди сключване на процесния договор за кредит, в изпълнение на чл.5, ал.2 от ЗПК, от кредитора на потребителя е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. В същия изрично е посочено, че се предлага заем при приложим фиксиран лихвен процент, който възлиза на 18.75% и период на олихвяване 84 месеца. Ясно е посочено, че еднократно е дължима и такса ангажимент, с оглед допълнителната услуга по фиксиране на лихвения процент за срока на договора, която представлява 2% от стойността на заема и се удържа от него. Настоява се, че на ищеца е предоставена пълна, точна и максимално ясно информация относно двата разхода по заема възнаградителна лихва и такса ангажимент, формиращи ГПР. В процесния договор бил включен подробен погасителен план, които отразявал разпределението по компоненти на всяка вноска и който давал допълнителна яснота относно елементите на поетото задължение и редът за тяхното намаляване. По отношение на застрахователната премия, се твърди, че застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или отпускането му при определени условия. Преди сключването на договора за потребителски кредит от кредитора на потребителя бил предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. В т.3, глава III от същия ясно било посочено, че за отпускането на заема и/или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка или друг договор за допълнителна услуга. Настоява се, че противно на неверните твърдения на ищеца, застрахователната премия не е част от отпусната главница по процесния кредит, а е сума дължима от клиента във връзка със сключената по негово желание застраховка. Твърди се, че сумите, заплатени по застрахователната премия, след тяхното получаване, са превеждани на застрахователните дружества, така както са платени от потребителя без допълнително оскъпяване (без върху тях да се начислява лихва). В тази връзка напълно неоснователни били твърденията на насрещната страна, че целта на кредитора е да се обогатява от сумата на платената застрахователна премия. Предвиденият в клаузата на чл.2, изречение трето от Договор №EMLN-19691945 от 30.11.2022г. ред за внасяне на възнаграждението на застрахователите чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“ клон България КЧТ едновременно с вноските по кредита, имало за цел обединяване задълженията на потребителя по кредитното и застрахователното правоотношение и заплащането им с една месечна вноска с оглед икономия и удобство за всички страни. Твърди се, че в Общите условия по застраховката (чл.5.6) е уредено правото на застрахования за едностранното й 4 прекратяване. Нито в договора за кредит, нито в общите 3 условия по застраховката се съдържали клаузи, предвиждащи каквито и да било последици, в случай че застраховката бъде прекратена (по желание на клиента, при предсрочно погасяване на кредита или преустановяване на плащанията по застрахователната премия). Поради преустановяване на плащанията, застраховката е прекратена още към м. 10.2024г., като същото не е довело до увеличаване на лихвения процент по заема, промяна на ГПР или начисляване на допълнителни такси. Сочи се, че на ищеца е предоставен Информационен документ за застрахователния продукт, с който на ясен и разбираем език е предоставена предварителна информация относно вида на застраховката, покритите рискове, ограниченията на покритието, редът за заплащането на премията и начините за нейното прекратяване, включително едностранно от застрахования по негова преценка. Поради това потребителят разполагал с необходимата информация, за да прецени дали желае да сключи застраховка или му е достатъчно да получи кредит при предложените му условия. Твърди се, че Договор №EMLN-19691945 от 30.11.2022г. е сключен в писмена форма, на електронен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - Garamond 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Сочените от ищеца общи условия по застраховка и застрахователен сертификат, представлявали форма за действителност на застрахователния договор, поради което по отношение на тях било неприложимо изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК. Застрахователните договори били сключени с други търговски дружества, които не били конституирани като страни по делото. Предвид изложеното, се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. В съдебно заседание ищецът С. Р. И. не се явява и не изпраща представител.