Определение № 774 от 28.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 28.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300500311 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413 ал.2 пр.2 и 411 ал.2 т.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД, ЕИК

131468980, чрез юрк. П. П., против Разпореждане, инкорпорирано в Заповед № 8385/27.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14893/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., с което е отхвърлено заявлението против М. И. А., ЕГН – **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и за сумата в общ размер 1 473,10 лв. –неустойки като противоречащи на добрите нрави, както и мораторна лихва върху тях в общ размер на 414,11 лв. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество за издаването на заповед по чл.410 от ГПК и за тези претендирани суми със заявлението.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Районният съд, за да отхвърли заявлението в обжалваната част излага съображения, че неустойката за предсрочно прекратяване на договора, в размер на 3 стандартни месечни такси /без ДДС/ – е равна на цената на самата услуга за три месеца, като по този начин позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването 1 не предоставя услугата. Налага извод, че поради това уговорените клаузи за дължимостта й са неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка. По отношение неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата, Районният съд аргументира, че не може да се търси неустойка за предоставена търговска отстъпка, доколкото същата е предоставена към момента на закупуване на вещта, съответно към момента на предоставяне на услугата, чиято цена е изрично договорена от страните, което е отразено в договорите, като търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта/услугата, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на цената, което съдът намира да е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на веща/предоставяне на услугата.

С частната жалба на „А1 България“ ЕАД се възразява срещу направените правни изводи на Районния съд. Поддържа се, че клаузите за неустойки в частите, в които са обвързани с размера на месечните абонаменти такси, поставяли праг на максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, в които размери са само част от исковите претенции. Не е било договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на договорите.

При общ срок на договорите от две години, клаузите за дължимост на трикратен абонамент не създават неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и не излизат извън обезщетителната си функция. Дружеството жалбоподател възразява, че три стандартни месечни вноски не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като още към момента на сключване на процесния договор за мобилни услуги не са се създали възможности за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави. По отношение отказа да се издаде заповед относно разликите в цените на устройство без абонамент и с абонамент, то Районният съд е следвало да вземе предвид, че мобилният оператор е направил отстъпка от стандартната цена на устройството, като клаузата за разлика и претендираната сума на основание тази клауза целят да обезщетят мобилният оператор за направените ценови отстъпки с оглед очакваното изпълнение на задълженията от страна на потребителя за договорния срок.

Лизингополучателят е получил от оператора устройството на по - ниска цена, спряно е изпълнението на договора си с него и не е върнато на лизингодателя предоставеното устройство в магазин на мобилния оператор. Затова лизингодателят има право да поиска от лизингополучателя връщане на самото устройство, което държи и ползва, и чиято пълна цена не е заплатил, а не заплащане на разликата в цените с и без договор.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна. В конкретния случай, начисляването на 2 неустойка при предсрочно прекратяване на договора в размер на всички неплатени по договора за предоставяне на мобилни услуги до края на срока му, с включена фиксирана цена за предоставено устройство, предоставя имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, и без същият да предоставя ползването на услуга. Неустойката излиза извън присъщите функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата се явява нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.

Дали уговорената между страните неустойка е нищожна на посоченото основание, съдът следи служебно, като преценката се прави към момента на сключване на договора. Уговорена по този начин, неустойката създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа за справедливост. Също така, необосновано се претендира неустойка за предоставена търговска отстъпка, доколкото същата е била уговорена към датата на покупката на мобилното устройство и искането да се заплати допълнително сума съставлява недопустимо последващо увеличаване на цената на вещта.

В тази насока е и съдебната практика - Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г. на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 2951/2017 г. на ВКС и Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ТК, І т. о. на ВКС.

На следващо място, не са спазени препоръчаните условия на КЗП за изчисляване на неустойките, доколкото в Протокол от 21.04.2016г. по гр.д.

№ 12268/2014г. по описа на СГС, I -18, е записано, че когато абонатът е физическо лице – потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугата на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Както е видно от съдържанието на описаните условия на КЗП за изчисляване на неустойките, фиксиран е максимален размер на неустойката. В конкретния случай, тези препоръки не са били спазени, поради което и неустоечната клауза противоречи на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване.

Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане, инкорпорирано в инкорпорирано в Заповед № 8385/27.11.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 14893/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив, II гр.с., с 3 което е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, против М. И. А., ЕГН – **********, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и за сумата в общ размер 1473,10 лв. – неустойки като противоречащи на добрите нрави, както и мораторна лихва върху тях в общ размер на 414,11 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4