Решение № 60 от 29.04.2022, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Свиленград, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20215620100626 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск от Л. П. П. срещу Агенция „Пътна инфраструктура” с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4080 лв., представляваща обезщетение за лишаването й без правно основание от ползване за периода 19.10.2018 г. – 18.08.2021 г. на 761 кв. м. от собствения й недвижим имот, а именно поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Ченгене дере”, с обща площ от 29 956 кв. м., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 19.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри в землището на с. Генералово, общ. Свиленград, с площ от 29 956 кв. м., с начин на трайно ползване: нива, пета категория, в местността „Ченгене дере”. Посочено е, че през 2002 г. било извършено отчуждаване на 0,300 дка от имота за изграждане на АМ „Марица”. Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 4 от Закона за пътищата (ЗП) проектът се изпълнявал от ответника, който бил възложителят на строителните работи по изграждането на обекта, а последните се осъществявали от изпълнител по силата на сключен договор с ответника. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗП автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП било възложено на ответника. Твърди се, че при изграждането на АМ „Марица” част от сервитутната ивица към магистралата обхванала и 0,761 дка извън отчуждените 0,300 дка от имота на ищцата, която част след поставянето на оградата останала към сервитутната ивица на магистралата. По този начин от имота на ищцата, без правно основание, била завзета от ответника посочената част от имота, като ищцата била лишена от ползването й. Поддържа, че с решение на РС Свиленград по гр.

1 д. № 756/2018 г. й било присъдено обезщетение за периода 21.07.2015 г. – 19.10.2018 г. в размер на 2260,92 лв. С настоящата искова молба претендира обезщетение за лишаване от ползване за последващ период, а именно: от 19.10.2018 г. до 18.08.2021 г.

По тези съображения моли да бъде уважен предявеният иск.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, в който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че не бил възлагал на изпълнителя да извърши строителството на магистралата, така че да се допусне завземане на процесните допълнителни площи. Ответникът счита, че в настоящия случай не бил осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, доколкото не се бил обогатил. По изложените съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск. При условията на евентуалност оспорва иска по размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е налице спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата Л. П. П. е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Генералово, общ. Свиленград, одобрени със Заповед № РД-18-1293/28.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Ченгене дере”, с обща площ от 29 956 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива. Не се спори и че през 2002 г. за изграждането на АМ „Марица” били отчуждени 300 кв. м. от същия този имот.

От Решение № 73 от 29.03.2019 г. по гр. д. № 756/2018 г. по описа на РС Свиленград, влязло в сила на 22.04.2019 г., се изяснява, че за периода от 21.07.2015 г. до 19.10.2018 г. ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 2260,92 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 761 кв. м. от процесния имот.

От показанията на свидетеля З.П. – дъщеря на ищцата, преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични и безпротиворечиви, се установява, че когато майка й правила измервания във връзка с отдаване на имота под наем, разбрала, че част от магистралата минава през него.

От приетото като компетентно изготвено и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза се изяснява, че в района на процесния имот АМ „Марица“ била изградена в насип, като сервитутът й бил трайно означен върху терена с изградена предпазна ограда от бетонови колове с телена мрежа. Към датата на огледа една част от процесния имот се ползвала като обработваема земеделска земя, друга попадала в сервитута на магистралата, а трета била заета от селскостопански път. В заключение е посочено, че част от имота на ищцата с площ от 1061 кв. м. попадала зад оградата на АМ „Марица“, ограничаваща сервитута й. В площта от 1061 кв. м. попадала отчуждената част в размер на 300 кв. м., т. е. неотчуждената част била в размер на 761 кв. м.

Според заключението на съдебно-оценителната експертиза, изготвено от вещото лице П.В., в случая не могъл да се приложи методът на пазарните аналози за определяне на средната наемна цена на завзетата от ответника част от имота на ищцата поради различието на характеристиките на арендуваните земеделски земи и характеристиките на процесната част, а именно: земеделска земя със специфични характеристики – части от поземлени имоти, за които са извършвани отчуждителни 2 процедури по Глава III от ЗДС при изграждането на обект от национално значение – АМ „Марица“. За да определи средната наемна цена, вещото лице е използвало два метода: метод на капитализация на дохода и метод на пазарните сравнения. Чрез метода на капитализация на дохода било възможно да се определи размерът на чистия приход (наем, аренда, печалба), получаван от оценявания обект, когато е известна пазарната му стойност. Във формулата за определяне на пазарната стойност на чистия приход (наем, аренда, печалба) по метода на капитализация на дохода се съдържала пазарната стойност на оценявания обект. По тази причина било необходимо предварително да бъде определена пазарната стойност на оценявания обект чрез метода на пазарните сравнения. Разликата в характеристиките на оценявания обект и сравняемите имоти били коригирани с коригиращи коефициенти, отчитащи степента на качествените и количествените отклонения. Поземлените имоти – пазарни аналози, били части от поземлени имоти, за които били извършвани отчуждителни процедури по Глава III от ЗДС при изграждането на АМ „Марица“. Пазарните аналози били изведени от реално извършени сделки, вписани в регистрите на Службата по вписванията – Свиленград. Характеристиките на завзетата от ответника част от имота на ищцата били напълно еднакви с характеристиките на пазарните аналози. Пазарните аналози се намирали в същия кадастрален район, в същата местност, на същото отстояние от границите на населеното място, със същата категория на земята, на същото отстояние от основни пазари, на същото отстояние от път с трайна настилка.

Съобразявайки всичко това, вещото лице е достигнало до извода, че пазарната стойност на завзетата от ответника част от имота на ищцата възлиза на 1214 лв. След прилагане на метода на капитализация на дохода вещото лице е посочило, че средната наемна цена на 761 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР в землището на с. Генералово, общ. Свиленград за периода от 19.10.2018 г. до 18.08.2021 г. възлиза на 680 лв.

По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице А.Ж., която, за да изчисли средната наемна цена, е използвала метода на пазарните аналози. След извършване на справки в НСИ, при нотариуси и в Община Свиленград вещото лице е посочило, че средната наемна цена на 761 кв. м. от процесния имот за периода 19.10.2018 г. – 18.08.2021 г. възлиза на 646 лв. За да приложи този метод на оценка, експертът е съобразила, че имотът се ползвал само като земеделска земя и бил очертан от арендатор. Също така върху него не могло да бъдат извършвани инвестиции, които изисквали застрояване или поставяне на временни обекти с търговско или обслужващо предназначение. Едновременно с това в приетия ОУП на Община Свиленград не били предвидени такива дейности и инвестиции.

Посочено е още, че процесният имот не би могъл да бъде определен като земеделска земя с лице към АМ „Марица“. В случая имотът бил предвиден само за земеделско ползване. Обстоятелството, че граничи с АМ „Марица“, нямало отношение към определянето на пазарния наем. За разлика от процесния, съседните два поземлени имота с идентификатори *** и *** били с променено предназначение, като попадали в зона за застрояване СМФ 2-смесена многофункционална зона – обекти за обществено обслужване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Общата хипотеза на неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато несобственик ползва недвижимия имот без правно основание за това, като по този начин лишава собственика от възможността лично да си служи с него или 3 да отдава под наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти – ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот на ищеца, произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот. Размерът на дължимото обезщетение се изчислява на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на собственост върху имота – наемната цена на този функционален тип имоти.

В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е собственик на недвижим имот с идентификатор № ***, находящ се в землището на с. Генералово. Въз основа на заключението по назначената съдебнотехническа експертиза съдът приема, че ответникът и към момента продължава да ползва 761 кв. м. от собствения на ищцата имот, които попадат зад оградата на АМ „Марица”. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП автомагистралите са част от републиканската пътна мрежа, чието управление на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП е възложено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”. Според чл. 19, ал. 2 ЗП дейността по управление включва както осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и на концесии за тези дейности, така и организиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя. Като съобрази изложеното и твърденията на страните, съдът приема, че именно ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” е възложител на дейността по строителството и отговаря за поддържането на АМ „Марица”. Обстоятелството, че фактически изграждането е било осъществено от трето лице-изпълнител на проекта е ирелевантно в настоящата хипотеза, доколкото ответникът е този, който е възложил и контролирал осъществяването на дейността. Подобно възражение би имало значение при предявяване на регресни права от страна на ответника спрямо строителя. От това следва, че ответникът в качеството му на възложител на проекта по изграждането на АМ „Марица” и отговарящ за управлението на пътните принадлежности, каквато се явява и предпазната ограда, е използвал процесната площ от 761 кв. м. през исковия период от 19.10.2018 г. до 18.08.2021 г. Тъй като не е поставил оградата съгласно имотната граница на магистралата, ответникът е препятствал собственика да си служи с тази част от имота съгласно обичайното му предназначение. По тези съображения съдът приема, че ответникът е използвал през периода 19.10.2018 г. – 18.08.2021 г. 761 кв. м. от процесния поземлен имот, като по този начин е лишил ищцата от възможността да си служи с тази площ. Същевременно ответната страна не ангажира доказателства за наличието на правно основание за завладяване на посочената част от поземления имот.