Определение № 5823 от 11.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5823 гр. София, 11.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомира П. Кордоловска

Дачева

Членове:

Вергиния Мичева

Александър Ангелов като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20231100504604 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 ал.1 вр. чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. И. Х., подадена чрез АВп, входящ № при Службата по вписванията 18-00-27/12.04.2023г., срещу Определение от 06.04.2023г., постановено от съдия по вписванията към Софийски районен съд. С обжалвания акт е постановен отказ за отбелязване на съдебно решение към вписана възбрана и към вписана искова молба. Жалбата касае частта на отказа за отбелязване на решението към вписана искова молба.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания акт. По същество искането е да бъде отменен отказа в обжалваната част.

За да се произнесе въззивният съд установи следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес да обжалва, поради което следва да се разгледа по същество.

Със заявление, вх. № 22177 от 06.04.2023г. до съдия по вписванията към Софийски районен съд, жалбоподателката С. И. Х., чрез пълномощника си М.В.К., е поискала отбелязване на влязло в сила съдебно решение в книгата за възбрани и в книгата на вписаните искови молби. Към заявлението са представени 2бр. от съдебното решение /първа и въззивна инстанция/, 2 бр. вписана искова молба и данъчна оценка и скица на имота.

Приложено е и пълномощно и квитанция за платена държавна такса от 20лв. по сметка на Агенция по вписванията, град София.

По това заявление съдията по вписванията е постановил обжалвания отказ. Посочил е, че молбата за отбелязване на съдебното решение не отговаря на изискванията на чл.6 от ПВп, и по-конкретно на чл.6 б.г от ПВп, тъй като не е посочен материалния интерес, за да бъде определена държавната такса. На второ място съдията по вписванията е посочил, че инициирането на всяко охранително производство предполага подаване на нарочна молба и е недопустимо с една молба да се иска извършване на две отделни действия по вписване.

Софийски градски съд намира обжалвания отказ на съдията по вписванията за правилен.

1

Съгласно задължителните постулати на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. постановено по т. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд , т.6 може да бъде отказано вписване на представения акт ако той няма необходимото съдържание , вкл. и ако не е внесена дължимата за това такса. Съгласно чл.6 ал.1 б.г от ПВп подлежащият на вписване акт трябва да съдържа цената на имота или на правото, съответно удостоверявания материален интерес. Доколкото описанието на имота се съдържа в съдебното решение, то в него не се съдържат данни за материалния интерес. Той следва да бъде посочен от заявителя, за да се определи дължимата държавна такса. Вярно е, че във формуляра на заявлението, предоставен от АВп няма място за отбелязване на материалния интерес, но този формуляр не е задължителен за ползване от заявителя, и в случая е неподходящ. Императивната разпоредба на чл.6 от ПВп изрично посочва съдържанието на подлежащите на вписване актове. В заявлението липсва отбелязване на материалния интерес, което препятства и проверка на правилността на внесената държавна такса.

На следващо място, правилен е изводът на съдията по вписванията, че е недопустимо извършване на две отделни действия по вписване /в случая отбелязване на съдебно решение към вписана възбрана и към вписана искова молба/, въз основа на една молба. Съгласно разпоредбата на чл.571 вр. чл.569 т.5 от ГПК производството по отбелязване към вписана възбрана започва с писмена молба. Отбелязване на решение, постановено по вписана искова молба, се извършва по реда на чл.115 ал.1 от ЗС и за образуването му е също необходимо да се подаде отделна молба. Всъщност жалбоподателката приема, че за отбелязване на съдебното решение към вписаната възбрана е следвало да подаде отделна молба, в която да посочи материален интерес, но счита, че подаденото заявление от 6.04.2023г. с приложените към него преписи от съдебни решения следва да се приеме за редовна молба за отбелязване на съдебно решение към вписана искова молба. И в този смисъл иска от въззивния съд да разпореди на съдията по вписванията да отбележи съдебното решение към вписана искова молба въз основа на подаденото заявление от 6.04.2023г. Искането е незаконосъобразно, тъй като не намира опора в закона. Жалбоподателката следва да подаде изрична молба за извършване на исканото действие по вписване. Както и правилно е отбелязал съдията по вписванията, заявлението не може да бъде вписано за извършено отбелязване на съдебно решение към вписана искова молба и в същото време да бъде вписано и в регистъра „откази“ за отказано отбелязване на съдебно решене към вписана възбрана.

Основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост /така и в цитираното ТР/. То има и защитна функция, поради което е строго формално. Тази цел не би могла да се постигне ако под един входящ номер на заявление бъдат вписани както отказ за вписване, така и извършване на вписване. Чрез вписването /като родово понятие, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване/ се оказва съдействие при законосъобразно развитие на граждански правоотношения, а не се създават предпоставки за бъдещи спорове или неясноти. В случай, че констатира непълнота или нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията следва да откаже вписването, без да дава указания за уточнения на искания или отстраняване на непълноти, или пък да разпорежда една и съща молба да бъде вписана в два различни регистъра – за откази и за отбелязвания. В конкретния случай жалбоподателката следва да поиска с две отделни молби отбелязване на съдебното решение за двете различни обстоятелства.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 448 от 06.04.2023г. на съдията по вписванията при Софийски районен съд, по повод заявление, вх. № 22177 от 06.04.2023г. по описа на 2

Служба по вписванията гр. София, с което е постановен отказ за отбелязване на влязло в сила съдебно решение в книгата за възбрани и в книгата на вписаните искови молби.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК с частна жалба пред ВКС в случай, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3