Определение № 541 от 16.06.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Бургас, 16.06.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Георгиева Стоянова

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Петя Г. Георгиева Стоянова Въззивно частно наказателно дело № 20222100600230 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при РП - Несебър срещу Определение от №32 от 07.02.2022г. на РС-Несебър по ЧНД №1073/2021 г. , с което е било отменено постановлението на прокурор при НРП от 22.10.21г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1805/2018 г. по описа на РУ на МВР-Несебър, водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК .

Съдебният акт се атакува с оплакване за неправилност, поради постановяване в противоречие с материалния закон, в която насока се навеждат доводи от прокурора.

Последният изразява несъгласие с извода на контролираната инстанция, че настъпилата вреда за носителите на правата върху марките възлиза на изчислената цена на същите стоки, но като оригинални, а не като техни имитации, каквито са били установени да се предлагат за продажба и са иззети по делото.

Неправилен счита този способ за отграничаване на престъплението от административното нарушение по ЗМГО, при конкретния установен фактически състав, единствено посредством съотнасяне на оценката на стоките като оригинални към минималната работна заплата за страната , като абсолютен критерий за тази преценка.

Неотчетени според него са били малкия брой артикули, ниската им стойност като реплики, което водело и до незначително засягане правата на маркопритежателите. Извън обхвата на полезрението на съда останало и тежкото семейно и здравословно състояние на дееца.

Затова застъпва становището, че изводът на първата инстанция е неправилен и протестираното определение следва да бъде отменено, а прекратителното прокурорско 1 постановление потвърдено.

Постъпило е и становище от представителя на маркопритежателите, пледиращ за потвърждаване на първоинстанционното определение , като правилно, законосъобразно и обосновано.

Бургаският окръжен съд, след като провери обжалваното определение по наведените в протеста оплаквания и анализира доказателствата по делото, намира същия за подаден в срок, от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, поради което допустим .

Разгледан по същество , протестът е и ОСНОВАТЕЛЕН.

Безспорно установена е следната фактическа обстановка:

На 07.08.2018г свидетелите М. и К. –инспектори в ****-Бургас посетили търговски обект тип сергия в близост до хотел „Х.“ в к.к.С. б.. Той бил отворен и в него били изложени за продажба дрехи-тениски и суитчъри с поставени знаци за регистрирани търговски марки „Tommy Hilfiger“, „BOSS“ и „Levi,s“. Нямало складово помещение.

Установения свидетел М.С. заявил, че замества снаха си-Д. Б., която от името на своята фирма стопанисва търговския обект. Самата Б. била болна и приета по спешност в болницата в гр.Сливен. При поискване от полицейските служители , С. издал касов бон, от работещо фискално устройство, като така полицейските служители установили наименованието на търговското дружество наемател на обекта-„Д.“ ЕООД, с управител Д.

Б.. Свидетелят С. предал доброволно установените в обекта стоки носещи изображения на изброените три марки, включващи 45суитчера и 39 тениски.

Според изготвената на досъдебното производство авторско-правна експертиза, стоките за които тези марки са получили закрила са идентични с предлаганите за продажба, а изобразените знаци са сходни на регистрираните марки и това можело да доведе до объркване на потребителите, включително до свързване с регистрираните търговски марки.

Вещото лице по оценителната експертиза заключило, че стойността на стоките възлизала на 2550.00лв., а в случай че бяха оригинално произведени, то същите биха стрували 11210.00лв.

Нито на Д. Б., нито на „Д.“ ЕООД са издавани лицензии за използване в търговската дейност на стоки с регистрираните марки .

Не се спори, че формално, от обективна и субективна страна Д. Б. е осъществила фактическия състав на престъплението по чл.172б, ал.1 от НК. Същевременно, приложим към всяко престъпно деяние е общият принцип за неговата достатъчно висока обществена опасност, която именно да обоснове наказателното преследване на дееца. В случай, че степента на поставяне в опасност или пряко засягане на обществените отношения обект на защита е явно незначителна, то извършеното не би имало престъпен характер.

Същевременно, следва да се прецени и дали деянието изпълва друг състав на санкционна норма, предвидена в специален закон, като този по чл.81 от ЗМГО и установената опасност като величина дава основание за ангажиране на административно-наказателната 2 отговорност предвидена в този закон.

За да се извърши следователно тази преценка, дали деянието има характеристиките на престъпление или съставлява административно нарушение, от значение са всички установени по делото обстоятелства, следователно подходът при нейното провеждане не бива да е формален.

Съобразно приетото с ТР№1/31.05.2013г. на ВКС по т.д.№1/13г. на ОСНК, престъплението по чл.172б, ал.1 от НК е на просто извършване, без да е предвиден престъпен резултат. Размерът на вредите независимо от казаното е важно да се определят не само за правилната квалификация на деянието, но именно във връзка с обсъждането му в контекста на чл.9, ал.2 от НК или на предпоставките за административно-наказателната отговорност. Установяването и на други неблагоприятни последици освен вредите, които освен това и да са значителни, би довело до квалифициране на деянието по ал.2 на същия текст.

Несъмнено, стойността на инкриминираните вещи има значение в извършваната преценка, но далеч не се явява единствен и абсолютен критерий. На внимателна оценка подлежат и всички останали събрани в хода на разследването доказателства и установени на тях факти и обстоятелства. В случая, извън полезрението на първата инстанция са останали следните установени по делото : Размерът на предполагаемите вреди общо за ощетените юридически лица по цени на дребно за оригинални стоки възлиза на 11210.00лв.

Същевременно, действителната стойност на предлаганите за продажба имитиращи вещи е определена само на 2550.00лв., което е едва 5 минимални работни заплати за страната към датата на извършване на деянието/ и 3.5МРЗ към датата на произнасянето от съда/. Наред с това, касае се за неголям брой стоки - 84 артикула /45 суитшъри и 39 тениски/, носещи неправомерно защитени търговски марки, като липсват данни за реално извършена продажба на такива стоки до момента на проверката. От тях 11артикула са с марка BOSS/оценени на действителна обща стойност като имитации 345.00лв./, 52 бр.-Tommy Hilfiger / оценени общо на 1600лв./ и 21бр. –Levi,s. /на стойност общо 605лв./. Стойността която биха имали като оригинално произведени също не бележат значителни стойности, съответно 1445лв., 8170лв. и 1595лв. за отделните маркопритежатели , съответно „Бос“, „Томи хилфигър“ и „Левис“. Налага се поради това извода, че дори при евентуалното реализиране на стоката, обществените отношения регламентиращи спазването на правата върху интелектуалната собственост не биха били съществено увредени.

В подкрепа на това заключение са и другите установени по делото обстоятелства:

Дейността е развивана в един търговски обект-сергия в к.к.С. б., само през летния сезон и е служила за набавяне на средства за прехраната на едно многочленно семейство, включващо в себе си и три деца.

Установено посредством приложената по делото епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“- Сливен е също тежкото здравословно състояние на дееца-Д. Р. Б., намираща се в болнично заведение към момента на проверката в търговския обект. Същата е трудово и семейно ангажирана, неосъждана и е с много добри характеристични данни, които сочат на 3 ниска лична обществена опасност.

Всички те са отчетени от прокурора и са го мотивирали да приеме, че с осъщественото деяние е било извършено административно нарушение по чл.81 от ЗМГО/отм./, което по изпълнително деяние се покрива от престъпния състав на чл.172б, ал.1 от НК, но конкретното проявление не съдържа данни за такава висока степен на обществена опасност на същото, да оправдае реализирането на наказателно преследване спрямо дееца.

Този извод , за ниска степен на обществена опасност на деянието е приеман в съдебната практика дори при много по-голям брой артикули и разнородност на предлаганата в търговската дейност стока, например тази в Решение № 5697 от 12.10.2021 г. на Административен съд-София по КАНД№6136/21г., касаеща 202 броя вещи.

Възприетият сравнителен подход се споделя и от настоящия въззивен състав, като съответстващ на закона.

Изводът, че не е извършено престъпление по чл. 172б ал. 1 НК на прокурора, а деянието съставлява административно нарушение по чл.81 от ЗМГО/отм./ е обоснован и е направен след анализ на доказателствата по делото и установените на тях факти и обстоятелства. Така установеното в настоящото производство със способите за доказване по НПК, обуславя изводът за законосъобразност на прекратяващо преследването прокурорско постановление.

Като е приел противното, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Не се констатират и възприетите от първата инстанция липси по отношение обективност, задълбоченост и обоснованост в проведеното разследване и в изводите на прокурора, в коментираното постановление.

По изложените съображения следва да бъде отменено протестираното определение на първостепенния съд, като се потвърди прекратяващото наказателното производство постановление на РП Несебър. С приетото за извършено от фактическа страна изпълнително деяние не е извършено престъпление от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс и в частност такова по чл. 172б, ал. 1 НК.

Правилно материалите са били изпратени на Патентно ведомство на Република България за ангажиране на административно-наказателната отговорност на Дарина Белева за нарушение по ЗМГО.

Ето защо и на основание чл. 243, ал. 8 вр. ал. 6, т. 1 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №32 от 07.02.2022г. на Несебърски районен съд, постановено по ЧНД №1073/2021 г. по описа на същия съд, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.10.21г. на прокурор при Районна 4 прокуратура - гр. Несебър за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1805/2018 г. по описа на РУ на МВР-Несебър за престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК и изпращане на материалите по него на административно-наказващия орган Патентно ведомство на Република България.

Определението е окончателно.

За същото да се уведоми А. С. Т. - представител на маркопритежателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5