Решение № 7641 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7641 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от С. СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20221110145244 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т... срещу С. П. С., за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 2974,31 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45244/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав.

Ищецът „Т... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника С. П. С. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи следните суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2 619,84 лв. за период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 15.09.2019г. до 14.05.2021 г. в размер на 298,90 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 46,66 лв., ведно със законна лихва от 08.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 14.05.2021 г. в размер на 8,91 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: находящ се на адрес: гр. София, УЛ.М.... Претендира разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете и прави възражение за давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца “Т“ ЕООД не изразява становище по 1 основателността на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетия в хода на съдебното дирене Нотариален акт № 14/21.08.2008г., т. 2-1, рег.

№ 1595, дело № 194/2008г. на Нотариус № 003 – Ж Б, се установява, че С В И е дарила на сина си П С И собствения си недвижим имот – апартамент в град София, ул. „М.., ведно с припадащите се площи, помещения и права, идентичен с топлоснабдения имот, като си е запазила пожизнено вещно право на ползване върху него. По делото не е спорно, че П С И (разведен), има две деца – дъщеря С. П. С. (ответницата), и син Г П С. Това обстоятелство се установява и от справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. /л.32 от делото/, че П С И (разведен), е починал на 07.10.2011г. в град София. Същият има две деца – дъщеря С. П. С.

(ответницата), и син Г П С. Видно от заверения препис на Съдебно удостоверение от 17.10.2011г. по гр.д. № 14772/2011г. на СРС, Г П С се е отказал от наследството на баща си П С И. Неоснователни са доводите развити от адв.Б. за недопустимост на отказа от наследство, тъй като видно от посочените по-горе доказателства Г П С е бил пълнолетен към датата на отказа. Така, съобразно чл. 53 ЗН, частта на отказалия се от наследството уголемява дяловете на останалите наследници, като в случая ответницата С. става единствен наследник, а оттам и собственик на топлоснабдения имот. Няма данни в последствие имотът да е бил отчужден, поради което следва да се приеме, че и за процесния период ответницата е била негов собственик. Поради това съдът приема, че качеството потребител С. П. С. е имал през процесния период, като собственик на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при 2 публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

По силата на договор от 17.09.2001 г. „Т..“ЕАД е възложила на „Т“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 309527, предоставени от „Т“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. – 30.04.2020 г. фирмата за ДР е отчитала уредите в имота дистанционно. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители с дистанционен отчет. В имота има щранг лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 3 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/ и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на 3 дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 2553,20 лв., за която искът за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в отговора на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т... към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т... се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл.