Решение № 24 от 03.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ловеч , 03.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20214300600002 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

С присъда № 260008/30.09.2020 г. по НЧХД № 1249/2017 г., Ловешкият районен съд е признал подсъдимия В. Б. Б., ЕГН **********, за виновен в това, че на 29.06.2017 г. в сградата на читалището в с.******, общ. Ловешка, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие - „От всички кметове ти най-много си крал", като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл.78а във връзка с чл. 148, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт.

Съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г. П. В.., ЕГН *********, от с.************** сумата от 500. 00 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2017 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска до пълния претендирай размер от 3 000 /три хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил В. Б. Б. да заплати на Г. П. В.. сумата от 785.70 лева, представляваща разноски по делото и на PC - Ловеч сумата от 50. 00 /петдесет/ лева, представляваща 1 държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Пред настоящата инстанция е постъпила въззивна жалба от В.Г. Б., чрез адв. Г., с която да се постанови решение, с което да се отмени обжалваната присъда и да се освободи подзащитния му от наказателна отговорност на основание чл. 146, ал. 2 НК, като бъде отменена същата и в гражданско-осъдителната й част, както и в частта за присъдените разноски в полза на тъжителя.

Излага, че не са доволни от присъда, тъй като при наличие на безспорни доказателства, свързани с това, че след изричане на обидните думи, насочени към тъжителя, последният веднага е отвърнал със също такива обидни думи на Б., съдът не е приел, че е налице реторсия и не освободи последния от наказателна отговорност. Налага довод, че е нарушен закона.

Пред възивната инстанция е постъпила въззивна жалба и от Г.В., с която моли да се измени присъдата в гражданската й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до 3 000. 00 лева, както и да им бъдат заплатени направените разноски пред настоящата инстанция. В. излага многобройни възражения във въззивната жалба.

В съдебно заседание В. се явява лично и с адв. Н., като моли да се отхвърли подадената жалба от другата страна, тъй като счита, че абсолютно безспорно по делото пред първата инстанция се доказа, че деянието е извършено. Излага, че на В. е нанесена обида и е оборена защитната теза, която е била изградена след завеждане на делото, че е имало реплика от страна на г-н В. след това, за да може да отпадне отговорността на подсъдимото лице. Моли да бъде уважена подадената въззивна жалба от В. относно присъдения частично размер на гражданския иск, тъй като е видно от разпита на всички свидетели, както и от писмените документи изготвени от него, че той е приел тази обида много тежко, поради което с присъдената му сума в размер на 500.00 лева не може да се компенсират нанесените му неимуществени вреди.

Моли да се измени присъдата в гражданската й част, като се увеличи размера на присъденото обезщетение до 3 000. 00 лева, както и да им бъдат заплатени направените разноски пред настоящата инстанция.

Г.В. поддържа казаното от неговия процесуален представител и посочва, че пет свидетели са доказали, че М.Й. не е слизала да си взема чантата. Посочва, че М.Й. е заявила, че М.И.М. е присъствал при нанесената му обида, след което е излъга пред тази инстанция, че групичка от М.Й., М.В. и И. В. са се качили на втория етаж, слезли са и са видели да влиза Б.. Налага довод, че това не е вярно, защото самата М.В. е казала, че изобщо не е посещавала читалището. Посочва, че това го твърди Й.Д., като е изложила, че не е влизала вътре там, където пеят.

Моли да се уважи гражданския иск в пълен размер.

2

Въззивникът В.Г. Б. се явява лично и с адв. Г., като молят да бъде уважена подадената въззивна жалба. Излага, че откритото съдебно следствие в настоящата инстанция, настоящия състав е имал възможност, макар и частично, да установи налице ли е била реплика от страна на тъжителя по повод казаното от неговия подзащитен или не. Сочи, че Б. не оспорва обстоятелството, че е казал думите, които са изложени в тъжбата от тъжителя заявявайки, че по негово време, когато той е бил кмет на с. ****** най-много се е крадяло.

Тази реплика тъжителя е приел, че е обидна за него, тъй като е приел, че по този начин е бил наречен „крадец“. Налага довод, че от показанията на свидетелките М.Й. и Й.Д., приобщени от настоящата инстанция чрез прочитане на депозираните показания пред първата инстанция, се установи по безспорен и установен начин, че е последвала реплика „келеш с келеш“, която е била насочена към неговия подзащитен. Счита, че тази реплика по своя характер е обидна за него и е налице типичен случая на реторсия - тогава, когато обидения веднага след причиняване на обидата по отношение на него е отвърнал с обида. Излага, че районният съд не е приел това обстоятелство, тъй като съгласно мотивите, които е изложил, е забелязал притеснение в двете свидетелки, които настоящата инстанция изслуша. Сочи, че не е налице притеснение от страна на свидетелката М.Й., която беше разпитата в съдебно заседание, а какво е било състоянието на свидетелката Д. към момента на даване на показанията пред първоинстанционния се установява от протокола. Навежда аргумент, че мислите на св. Д. са били последователни, вървели са гладко и няма никакво основание да се приеме, че е била притеснена от това обстоятелство. Сочи, че преди това никой на никого не е споменавал за тези обстоятелства, за тази реплика от страна на тъжителя, защото това е дело, което се преследва по тъжба на пострадалия, няма досъдебно производство и естествено е те да не са заявени пред друг орган.

Адв. Г. не приема тезата на В. и неговата защита, че М.Й. не е присъствала на мястото, когато са разменени тези реплики, тъй като противоречи на изложеното в тъжбата от самия тъжител на стр. 4, където той описвайки какво се е случило на мястото и по време, в което се е развил конфликта, той е написал „....за доказване на моята невинност и вината на В. Б., като длъжностно лице моля съгласието ми по делото да бъдат призовани свидетелите и под № 5 е посочил М.Й.…“ Сочи, че е едно признание от негова страна още в тъжбата, че тази свидетелка е присъствала по време и място, както описва в тъжбата.

Моли да се приложи института на реторсията по отношение на неговия подзащитен, да се отмени обжалваната присъда и да се приеме, че е налице реторсия, като се освободи от наказателна отговорност, да се отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и недоказани.

Моли да им бъдат присъдени направените от неговия подзащитен разноски по делото и за двете инстанции.

Моли да се отхвърлите въззивната жалба на частния тъжител, като неоснователна и недоказана.

3

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите въззивни жалби и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Г. П. В.. и В. Б. Б. живеят в с. ******, познават се и били в добри отношения.

Г.В. е член на клуба на пенсионера и инвалида в с. ******, който се помещава в сградата на читалището, за което заплащали наем.

В.Б. бил кмет на селото и тъй като изразявал несъгласие членовете на клуба да ползват читалището, между него и членове на клуба на пенсионера и инвалида възникнали спорове по този въпрос.

На 29.06.2017 г. група членове на клуба събрали пари и закупили кафеварка, кафе, чаши, захар и посетили клуба, с цел да пият по-евтино кафе и да поиграят карти. На една маса били Г. П. В.., св.Н.Д., св. М.И. и св. М.Ц. и играели карти. През това време в помещението започнали да идват хористи на клуба, тъй като в този ден имали репетиция и започнали да вдигат шум. Г.В. им направил забележка да говорят малко по-тихо. Хористите се качили на втория етаж в библиотеката. Сред лицата, които се оттеглили на втория етаж била и св. Й.

Б.а - секретар на читалището и майка на В. Б. Б.. Малко след това в клуба дошъл подсъдимия Б., който бил много ядосан, извадил телефон и започнал да снима мъжете, които играят карти. Г. П. В.. възразил и заявил, че няма право да ги снима, а В. Б. Б. изрекъл думите: „От всички кметове ти най-много си крал“.

Жалбата на В. Б. Б. е неоснователна.

Правилен и обоснован е извода на съда, че В. Б. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК, като на 29.06.2017 г., в сградата на читалището в с.******, общ.Ловеч, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие – „От всички кметове ти най-много си крал“, като обидата е нанесена публично.

Б. е осъществил изпълнителното деяние на посоченото престъпление чрез действие, като на посочената дата и място, е казал нещо унизително за честта и достойнството на Г. П. В.. в негово присъствие – „От всички кметове ти най-много си крал“, като обидата е нанесена публично.

За да направи този извод, съдът е анализирал всички гласни доказателства, като е изложил убедителни мотиви кои от тях кредитира и по какви мотиви. Съдът е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 НПК да посочи в мотивите установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Първата инстанция е спазила задължението си и по изр. 2 на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като са налице противоречия в доказателствените материали да изложи съображения кои от тях приема и кои отхвърля.

4

Въззивната инстанция, както и първата, намира, че авторството на деянието се установява от показанията на свидетелите Н. Д., М. И. и И. В., които са присъствали и лично са възприели изречените обидни думи от Б. спрямо В.. Свидетелите са присъствали по време на извършване на деянието и са преки очевидци. Тази инстанция също дава вяра на показанията им, тъй като последователни, непротиворечиви, логични и кореспондират и съответстват на дадените обяснения от Б. в частта, в която заявява, че е изрекъл обидните думи към В..

Пред първата инстанция е направено възражение относно присъствието на св. М. И. при изричане на обидните думи от Б. спрямо В.. Правилно съдът е приел, че от показанията на останалите присъствали свидетели се установява, че св. И. е излязъл от помещението, след като Б. е казал на В. „От всички кметове ти най-много си крал“. Обясненията на Б. в тази им част са негова защитна теза. Не следва да бъде дадена вяра и на показанията на св. Б.а в тази им част, майка на Б., и на св. Й.. Св. Б.а е заявила, че св. И. си е тръгнал преди да дойде сина й. Показанията в тази им част са дадени в защита на нейния син. Налице са и противоречия в показанията й и по отношение на времето на извършване на деянието /преди или след провеждане на репетицията на хористите, лицата, които са присъствали при изричане на обидната реплика и липсата на спомен относно обидни реплики изречени от Б. към В./. Не следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Й. в тази им част, тъй като е посочила противоположни неща и е налице противоречие в тази им част. Св. Й. е заявява един път, че е присъствал, а един път, че е излязъл преди Б. да изрече обидната реплика към В., като св. Н.П. го е закарал с колата си. По делото е установено, че св. П. не е бил в читалището по време на извършване на деянието. Съдът е кредитирал показанията на св. Б.а в частта, в която е посочила, че въпросния ден в читалището са присъствали четирима мъже, които е изброила, хористите, факта, че В. е направил забележка да не вдигат шум и ги е накарал да отидат на втория етаж. Тази инстанция също кредитира показанията на свидетелката в тази им част и не дава вяра на показанията й в останалата им част по изложените съображения.