Решение № 40 от 15.04.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. С., 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600725 по описа за 2023 година С Присъда № 31/15.06.2022 г., постановена по НОХД № 482/2020 г. по описа на РС – С., съдът е признал подсъдимия Г. Х. С. за ВИНОВЕН в това, че: На 09.09.2017 г. в близост до местността „Р.“, землището на с.Г., община С. е причинил лека телесна повреда на длъжностно лице И. – служител в ТП ДГС – С., заемащ длъжността помощник лесничей в ГСУ – Г., при изпълнение на службата му /нанесъл му удари в областта на главата и ритници в областта на тялото/, изразяваща се в контузия в областта на главата, състояща се от няколко хематома, оток на горната устна с разкъсване на лигавицата й, контузия и охлузване в областта на лявата лакътна става и контузия с хематом в лявата седалищна област, което увреждане е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота, като на основание чл.131, ал.1, т.1 вр. ал.1, вр. чл.130, ал.1 от НК вр с чл.54, ал.1 от НК, съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Със същата присъда, съдът е осъдил на осн. чл. 45 от ЗЗД, подс. Г. С. да заплати на гражданския ищец И. М. сумата от 800 /осемстотин/ лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва, считано от 09.09.2017 г.

/датата на извършване на деянието/. Съдът е отхвърлил гражданския иск за сумата над уважения размер до пълния предявен размер от 5 000 лева, като неоснователен. На осн. чл.189, ал.3 от НПК, РС – С. е осъдил подсъдимия да заплати на РУ – С. сумата от 109,80 лева разноски за вещо лице, както и да 1 заплати по сметка на РС – С. сумата от 220 лева.

Срещу присъдата е депозирана жалба в срок от защитника на подсъдимия Г. С. – адв. Ц. Т.. В допълнението на жалбата, подадена след изготвяне на мотивите по делото, защитникът излага становище, че присъдата е неправилна - необоснована и незаконосъобразна, поради което моли въззивният съд да я отмени и да оправдае подзащитния му за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. ал.1, вр. чл.130, ал.1 от НК. Адв. Т. сочи, че неправилно съдът е кредитирал и основал присъдата си на показанията на пострадалия И.

М. и свид. А. К., между които намира, че са налице множество противоречия.

На следващо място намира за неправилно това, че първоинстанционният съд не се е доверил на показанията на свидетелите Х. Ш. и Г. К., от които според него недвусмислено се установява, че на посочената дата, час и място, а именно 09.09.2017 г., около 17, 00 часа, двамата свидетели въобще не са се намирали на мястото, посочено от свид. М.. Във въззивната жалба адв. Т. сочи, че не без значение е и приетата СМЕ по делото изготвена от д-р Д. Н., от която става ясно, че вещото лице не е извършило личен преглед на пострадалия, а е работило по събраните по делото свидетелски показания и медицинското свидетелство, издадено на 11.09.2017 г. от д-р Г.. Излага възражения, че пострадалият твърди, че непосредствено след инцидента е посетил Бърза помощ в гр.С., но липсват документи приложени по делото, които да потвърждават това твърдение, още повече, че свид. М. разказва, че тогава му е било издадено медицинско свидетелство.

На следващо място защитникът намира, че формулираното с обвинителния акт обвинение, касаещо подзащитния му Г. С. се явява неоснователно и недоказано. Намира, че свид. М. не притежава качеството „длъжностно лице“ като изпълняващ длъжността на помощник лесничей в ДГС – С. по смисъла на чл.93, т.1 НК. Навежда доводи, че със заповед РД 0745/14.01.2016 г. на директора на ДГС – С. никъде не е посочено, че на свид.

М. се възлага изпълнението на работа тъкмо по опазването на горския фонд на ДГС и респективно на горски територии. Адв. Т. намира, че в обвинението следва да бъде посочено мястото, където се твърди, че е извършено престъплението, предвид обстоятелството, че видно от длъжностната характеристика на свидетеля М., който според нея отговаря за охранителен участък „М.“, в същия има 24 отдела. Сочи, че в обвинението никъде не се сочи в кой точно от 24-те участъците било извършено нарушението от подс.

С. по рязане на дървета без съответното позволително, което е станало и причина пострадалият да провери подсъдимия и спътниците му. По този начин адв. Т. намира, че съществено е нарушено правото на защита на подзащитния му С., тъй като той само може да гадае за какво обвинение е ангажирана наказателната му отговорност и къде точно се твърди, че той се е намирал и е извършил вмененото му престъплението.

Пред въззивния съд адв. Т. поддържа подадената въззивна жалба срещу присъдата и аргументите, изложени в нея. Моли съда да признае подзащитния му Г. С. за невиновен и да го оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.1 вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като намира същото за недоказано.

2

Подсъдимият Г. С. в последната си дума иска съда да го признае за невиновен по повдигнатото му обвинение.

Представителят на ОП – С., прокурор К. изразява становище, че атакуваната присъда е законосъобразна и правилна, поради което същата следва да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец И. М. поддържа заявеното от прокурора и моли съда да потвърди присъдата на РС – С..

Съдът след като провери обжалваната присъда, намира същата за правилна и законосъобразно, поради което следва да я потвърди:

Въззивният съд напълно споделя установената фактическа обстановка от РС – С., а тя е следната: На 09.09.2017 г., около 19:10 часа, свид. И. който е изпълнявал длъжността помощник лесничей в ГСУ - Г. при ДСГ-С., тръгнал със служебния си автомобил марка „Нива“ на обход в посока местността „Р.“ в землището на село Г., област С.. Същият движейки се по пътя с. Г. – к.к.

„М.“ забелязал спрял на пътя лек автомобил „Опел“, тъмносин на цвят с рег.

№ ..., който бил управляван от свид. Г. Ш. от с. Г.. Свид. Ш. седял в автомобила. Свид. М. отбил автомобила към местността „Р.“ и движейки се в местността чул шума от падащи отрязани дървета. Свид. М. спрял автомобила и тръгнал в посока на шума, за да провери какво се случва. Тогава свид. М. видял подс. Г. С. и свид. Х. К. да идват от посока на шума и да носят в ръцете си резачки за дърва. Двамата се качили в автомобила при свид. Ш.. Тогава свид. М. разбрал, че може би тримата мъже извършват незаконна сеч на дървета, поради което се качил в служебния автомобил и потеглил към дома си, за да вземе Джи Пи Ес-а, за да установи точното място на извършеното нарушение. Движейки се в посока с. Г., в района на местността „Р.“ свид. М. видял подс. С. и свидетелите К. и Ш., които му махнали с ръце, за да спре.

Той не спрял автомобила си, а продължил в посока с. Г.. На около 100-200 метра преди селото, в началото на гората, управлявания от свид. Ш. автомобил изпреварил автомобила на свид. М. и му препречил пътя. Свид. М. слязъл от автомобила, а подс. С. и свидетелите К. и Ш. слезли от автомобила, в който пътували. Тогава свид. М. ги попитал докога ще режат незаконно дървета. Подс. С. му казал „Ти ли ще ме спреш да режа незаконно!“, насочил се към М. и започнал да го удря. С юмруци удрял свид. М. в окосмената част на главата и по лицето. След това започнал да го рита по тялото. Първо го изритал в лявата ръка в областта на лакътя, а после по седалището и краката.

Свидетелите К. и Ш. стояли отстрани и наблюдавали какво се случва, но не участвали в побоя над свид. М.. След като подсъдимият нанесъл побой на свид. М., той заедно със свидетелите К. и Ш. се качили в лек автомобил „Опел“ и потеглили.

Свид. М. веднага се обадил по телефона на началника си А. К. – директор на ДГС – С. и му разказал какво се е случило. Свид. К. казал на свид. М. да изчака и че той веднага ще отиде при него. Свидетелите М. и К. заедно с автопатрул от РУ – С. отишли на мястото, от където свид. М. чул шума на рязане на дървета и падането им на земята. На място установили, че са отрязани две дървета бял бор, които били нарязани на секции от по 2 3 метра. Полицаите поискали свид. М. да им покаже къде живеят тримата мъже – подс. Г. С. и свидетелите Х. К. и Г. Ш.. Свид. М. показал на полицаите къде живеят лицата и после заедно със свид. К. отишли в отделението за Спешна помощ в гр. С. късно вечерта на 09.09.20217 г., където свид. М. бил прегледан от дежурния лекар – д-р Т.. Същата за извършения преглед издала на свид. М. фиш за спешна медицинска помощ №6857/09.09.2017 г. От приложеното към делото копие от журнала на СМП – С. става ясно, че свид. М. е бил прегледан от лекар специалист и му е поставена диагноза „Контузио капитис. Комоцио церебри. Контузио торацис.“. Свид. М. бил насочен към хирург в планов порядък с цел издаване на медицинско свидетелство, тъй като 09.09.2017 г. бил съботен ден. След прегледа в Спешна помощ свид. М. заедно със свид. К. отишли в РУ – С., за да подадат жалба за случилото се.

На 11.09.2017 г., понеделник, когато д-р Г. бил вече на работа, свид. М. отишъл при него на преглед и лекарят след като го прегледал му издал медицинско свидетелство амб. №582/11.09.2017 г., в което били отразени всички наранявания, които лекарят констатирал по главата и тялото на свид.

М..

Видно от заключението на изготвената по делото СМЕ в хода на съдебното производство от материалите по делото на пострадалия И. М., 52 г. на 09.09.2017 г., са му били причинени следните травматични увреждания: контузия на окосмената част на главата с множество хематоми, оток на горната устна с разкъсване на лигавицата й, контузия и охлузване на лявата лакътна става, контузия и хематом в областта на лявата седалищна част.

Вещото лице д-р Димитров, е стигнало до заключението, че травматичните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с и върху такива и отговарят да са получени по следните начини: удари с части на човешкото тяло, каквито са свитите в юмруци ръце и ритници, за травмите в областта на главата, лицето. Едностранността на травмите на лявата ръка и на седалището в ляво, посочват, че същите са резултат от падане на терена, в подкрепа на този извод е наличието на охлузване в тази област. Травмите по главата и лицето в съвкупност са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите травми са му причини болка и страдание. Заключението на допълнителната СМЕ потвърждава заключението на първоначалната експертиза.

Съгласно писмо изх. №04.03-1/20/ 1-31.01.2020 г. /л.73 от ДП/ свид. инж. И. е служител на ТП ДГС – С., заемащ длъжността помощник-лесничей в ГСУ – Г., охранителен участък М.. Поради особения характер на работата, работното време на служителят е с ненормиран работен ден, съгласно сключен трудов договор. Съгласно чл.191, ал.2 вр. с чл.190, ал.2 от ЗГ служителите назначени за опазване на горските територии – държавна собственост, какъвто е и свид. И. М., имат правомощия и извън поверените им за опазване горски територии в района на дейност на съответното държавно предприятие, включително и извън установеното работно време.

Съгласно приложената длъжностна характеристика на длъжността „помощник лесничей“ /чл.74-75 от ДП/ едни от основните функции на свид.

4

И. М. в качеството му на помощник лесничей е да отговаря персонално за охранявания участък, за който е назначен и да извършва контрол и охрана в поверения му участък по маршрути, определени от началника на ГСУ или от самия него. Също така свид. М. е имал и задължението да провежда превантивен контрол за спазване на законността в горите, да регистрира нарушения и да сигнализира прекия си ръководител. Съгласно Заповед № РД -07-45/14.01.2016 г. на директора на ТП „ДГС – С.“ /л.76-79 от ДП/ на свид.